Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
3425/2017
Подписан
10.11.2025

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за железопътния транспорт
  • чл. 115 · Закон за железопътния транспорт
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3425 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от С.Б.Ю. против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на нейния баща Б.Ю.А., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 10.12.2016 г. влаковата композиция, управлявана от служители на „Б.р.к.“ ЕООД - Д.А.М., В. П.П. и Р.С.П., дерайлирала в района на с. Хитрино, при което се взривили вагони с пропилен, в резултат на което починал нейният баща Б.Ю.А..

Твърди, че претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя баща. Поведението на служителите на „Б.р.к.“ ЕООД било неправомерно - нарушили правилата за управление на железопътния състав, в резултат на което настъпила смъртта на Б.Ю.А..

Контрол над дейността на служителите на „Б.р.к.“ ЕООД следвало да извършват служители на „Б.Д.“ ООД. Вредите били причинени и от служители на ДП„Национална компания „Железопътна инфраструктура“, които не изпълнили задължението си да поддържат железопътната структура в района на гара Хитрино. Твърди, че това тяхно задължение следвало от чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ и Наредба № 55/29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Ищцата твърди съпричиняване на вредите от всички ответници, посочени в първоначалната искова молба, но в хода на делото се е отказала от исковете срещу „Б.р.к.“ ЕООД и „Б.Д.“ ООД и производството спрямо тях е прекратено с определение от 04.01.2023 г. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът

ДП„Национална компания „Железопътна инфраструктура“ оспорва иска. Оспорва да е налице неправомерно и виновно поведение на нейни служители по поддръжката на железопътната инфраструктура, съгласно нормативните изисквания. Твърди, че всички операции и работи по ремонт и поддържане на железопътния път и железопътните стрелки в района на гара Хитрино са в пълно съответствие с технологичните изисквания за този вид дейности и гарантират безопасно движение на влаковете с установените в Графика за движение на влаковете скорости. Твърди, че непосредствена причина за възникване на произшествието е преминаването на товарния влак № 90570 през входните стрелки № 1 и №5 на гара Хитрино със скорост от 80 км/час при допустима скорост от 40 км/час за влизане в отклонението на трети приемно-отправен коловоз. Не е спазена светлинната сигнализация, а именно не са спазени показанията на предупредителния и на входния светофар на гарата. Не е спазен и постоянният сигнал за ограничение на скоростта до 60 км/час за влизане на главния коловоз, поради типа на осигурителна техника в гарата. В този смисъл причината за катастрофата е противоправното и виновно поведение на локомотивните машинисти, които са служители на „Б.Р.к.“ ЕООД, нарушили са изискванията, свързани с движение на возилата с разрешената за този участък скорост.

Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между неправомерно поведение на служители на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и вредите.

Оспорва размера на иска. Моли съда да го отхвърли и да осъди ищцата да заплати направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Първоначално исковата молба е подадена срещу солидарно задължени ответници „Б.Д.“ ООД, „Б. Рейл Карго“ ЕООД и ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“.

По искане на ищцата с определение от 04.01.2023 г. производството по делото е прекратено, поради отказ от иска, спрямо ответниците „Б.Д.“ООД, „Б. Рейл Карго“ЕООД.

Така предмет на делото е единствено иск от С.Б.Ю. против ДП

“Национална компания Железопътна инфраструктура“ с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. от смъртта на нейния баща Б.Ю.А., настъпила при железопътна катастрофа на 10.12.2016 г.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго.

За да бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен следният ФС: 1/правоотношение по възлагане на работа;

2/осъществен ФС по чл.45 от ЗЗД от ФЛ – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работатата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко сързани с нея/така ППВД № 9/1996г./. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното - чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че неправомерното поведение на служители на ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“ се е изразило в бездействие – не са изпълнили задължението си да поддържат железопътната структура в района на гара Хитрино в нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ и Наредба № 55/29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура.

За да е противоправно поведението на служителите на ответника трябва да са нарушени конкретни нормативни правила за поддържане на железопътната инфраструктура.

По делото е установено, че на 10.12.2016 г. е настъпила железопътна катастрофа, при която е починал бащата на ищцата - Б.Ю.А.. С присъда № 2/22.01 2020 г., постановена по НОХД №349/2017г. на ОС-Шумен, Д.А.М. и Р.С.П. са признати за виновни за това, че на 10.12.2016 г., в района на гара Хитрино, обл. Шумен, при управление на подвижен железопътен състав - товарен влак № 90570, съставен от два локомотива № 86003 (първи) и № 87025 (втори) и 26 бр. вагон-цистерни, пътуващ по жп линия № 9 по направление Бургас - Русе, са нарушили правилата за движение, установени съгласно чл. 115 от Закона за железопътния транспорт в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и правила от "Инструкция за работа на локомотивния машинист", издадена на 04.02.2015 г., утвърдена от управителя на "Б.Р.К." ЕООД, съгласувана с генералния директор на ДП "НКЖИ".

Подсъдимият Д.М.не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофар, който с една мигаща жълта светлина е указвал, че входният светофар е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофар до 40 км/ч, след което не е изпълнил указанията на сигнала и на входния светофар, който с две жълти светлини е указвал "Вход, разрешен със скорост 40 км/ч при входния светофар и готовност за спиране! Изходният светофар е затворен!", като е управлявал влака със скорост 78 км/ч и не е намалил скоростта до 40 км/ч, а подсъдимият Р.П.не е обявил и не е изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофор, който с една мигаща жълта светлина е указвал, че входният светофар е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофор до 40 км/ч, след което не е обявил и не е изпълнил указанията на сигнала и на входния светофор, който с две жълти светлини е указвал "Вход, разрешен със скорост 40 км/ч при входния светофор и готовност за спиране! Изходният светофор е затворен!", в резултат на което е последвало дерайлиране и повреждане на вагони - цистерни от състава на композицията, изтичане на превозвания газ пропилен и е последвал взрив, и по непредпазливост са причинили смърт на седем лица, сред които и Б.Ю.А./баща на ищцата/, тежки телесни повреди на четири лица и средни телесни повреди на десет лица.

С доклада по делото, на основание чл.300 от ГПК, с оглед на горепосочената присъда, съдът е приел за установено по делото противоправното поведение на Д.А.М. и Р.С.П.

- служители на „Б.р.к.“ ЕООД, тяхната вина и наличието на причинно следствена връзка със смъртта на Б.Ю.А..

Въз основа на влязлата в сила присъда съдът е приел за ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства:

- че неправомерното поведение на Д.А.М. и Р.С.П. - служители на „Б.р.к.“ ЕООД - се е изразило в това, че като машинисти на локомотив № 86003 и № 87025 са нарушили правилата за движение, установени съгласно чл.115 от Закона за железопътния транспорт в Наредба № 58 от 02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, а именно - чл.19, ал.1, т.4, вр. чл.288; чл.317, т.З и чл.324, ал.4, т.5, вр. ал.1 и в нарушение на правила от “Инструкция за работа на локомотивния машинист”, издадена от 04.02.2015г., съгласувана с Генералния директор на ДП “Национална компания железопътна инфраструктура”, а именно: т. 15, б.”А”, т.17, б.”Д”, и т.17, б.”Е”, като при наредено влизане в гара Хитрино на трети отклонителен коловоз, не са изпълнили незабавно, точно и безусловно указанията на сигнала на предупредителния светофор, който с една мигаща жълта светлина указвал, че входният светофор е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофор до 40км/ч.;

- че не са изпълнили указанията на сигнала и на входния светофор, който с две жълти светлини е указвал “Вход, разрешен със скорост 40км/ч. при входния светофор и готовност за спиране! Изходният светофор е затворен.”, като са управлявали влака със скорост 78км/ч. и не са намалили скоростта до 40км/ч., в резултат на което е последвало дерайлиране на влака и повреждане на вагон-цистерни от състава на композицията, изтичане на превозван газ пропилен и е последвал взрив.

Представен е договор за спогодба от 25.11.2022 г. между ищцата, нейната майка З.Ш. и „Б.р.к.“ ЕООД и „Булмаркет ДМ“ ЕООД от друга страна, с който дружествата са поели задължение да изплатят на ищцата сумата от 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, включително лихви и съдебни разноски, вследствие на влакова катастрофа, настъпила на 10.12.2016 г., довела до взрив, при който е починал бащата на ищцата Б.Ю.А..

По делото е безспорно установено, че лицата, признати за виновни за смъртта на Б.Ю.А., са служители на „Б.р.к.“ ЕООД, а не на ответника, а за причина за настъпване на катастрофата в присъдата е посочено - движение с превишена скорост от 78 км/час в нарушение на сигналите на предупределителния и на входния светофар, които са изисквали намаление на скоростта до 40 км/час.

Липсват доказателства служители на ответника да са допуснали нарушение на нормативно определени правила, което да е в причинно-следствена връзка със смъртта на бащата на ищцата.

Установяването на противоправно поведение от страна на служители на ответника и причинно-следствена връзка с вредите е в тежест на ищцата. В покрепа на твърденията си тя ангажира заключение на техническа експертиза, което съдът кредитира частично само като изчисления и констатации, не и като крайни изводи относно отговорите на първа до трета задача. На четвърта задача не е даден отговор в заключението. Видно от същото в него е описано точното разположение и размери на процесната железопътна линия и на железопътната инфраструктура, както и поставените пътни знаци и светофари. Вещите лица са изследвали какво е било състоянието на железопътната инфраструктура в процесния участък преди настъпване на произшествието като са обсъдили протоколи за извършени месечни прегледи на жп съоръжения и устройства в периода 22.01.2016 г. – 17.11.2016 г., протоколи за извършени шестмечени прегледи за 2016 г. и друга документация.