Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 290 от 10.09.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 307/2021
Вид
Решение № 290
Подписан
10.09.2021
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София , 10.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600307 по описа за 2021 година

За да се произнесе съобразно изискванията на чл. 339 НПК, съдът намери следното:

С решение № 175/17.03.2021 година, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение е отменил Решение № 83 от 04.03.2020г., постановено от САС по ВНОХД № 1362/2019г., с което изцяло е била потвърдена присъда от 18.10.2019 г., постановена по НОХД № 4004/2019 г. на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С първоинстанционната присъда, Софийски градски съд, НО, 30 с-в е признал подсъдимия К. К. К. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 години при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест.

С присъдата са уважени предявените срещу подсъдимия граждански искове от страна на пострадалите В.Б. и Д. Д. за сумата от по 10 000 лева за всеки един от пострадалите, 1 представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието. Гражданските искове са отхвърлени до пълния предявен размер от съответно 60 000 лв. и 50 000 лв.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Така постановената присъда не е влязла в сила. В срока за обжалване е постъпила жалба /с допълнение към нея/ от подсъдимия К., чрез защитника му адв. С., със следното основно съдържание:

Развити са съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излагат се доводи относно възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация, като изрично се сочи, че признаването на фактическата обстановка, не означава признаване на вина и на правната квалификация. Защитникът излага доводи, че от материалите по делото не се установява умисъл за убийство, поради което деянието на К. е съставомерно по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, за което деяние е приложим чл. 78 а от НК.

Твърди се и прекомерна завишеност на присъдените обезщетения. Моли се за изменение на присъдата относно правната квалификация, вида и размера на наказанието, както и обезщетението по предявените граждански искове. В допълнението към жалбата се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, като изводите на съда относно субективната страна на деянието почиват на предположения.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло квалификацията на деянието, посочена в обвинителния акт - чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18 НК, като на основание чл.

58а, ал. 4 вр. чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години при първоначален строг режим. С основание съдът е приел, че от обективна страна подсъдимият е причинил на всеки един от пострадалите по една лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК - порезна рана в размер на 2 см, която не е от естество да доведе до реална опасност за живота им (л. 5 от мотивите на присъдата).

Квалифицирането на деянието като опит за убийство на повече от едно лице и по хулигански подбуди се налага от признаването от подсъдимия на „фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че първоначалният умисъл за убийство на пострадалия В.Б. е прераснал в умисъл за убийство на повече от едно лице. Изводът на първият съд, че е налице признание за „умисъл“ и „прерастване на умисъла“, е незаконосъобразен, тъй като твърдението в обвинителния акт за формата на вината не е твърдение за факти. Признаването на фактите, изложени в обвинителния акт, не включва признание за формата на вината. Формата на вината е юридически въпрос, който се решава от съда въз основа на установените фактически обстоятелства и не подлежи на релевантна преценка от страна на подсъдимия. Като елемент от правната квалификация на престъплението, формата на вината се извлича чрез анализ на установените от съда факти.Защита се позовава на учебника на професор И. Н. по Наказателно право на НРБ, 2

Обща част, НИ, 1972, с. 324. Твърди, че по делото е безспорно, че подсъдимият е нанесъл с нож лека телесна повреда на св. Б., след което нанесъл също такава телесна повреда на пострадалия Д.. Подсъдимият е целял да причини с ножа леки телесни повреди на двамата пострадали. Този извод произтича от това, че подсъдимият е нанесъл с ножа лека телесна повреда на св. Б., като ударът е бил лишен от сила и е бил нанесен косо (а не перпендикулярно, така че да причини прободна рана). Ако е целял да извърши убийство, подсъдимият е можел да продължи да нанася удари на св. Б., но той е прекратил нападението спрямо него и е нанесъл също такава лека телесна повреда на св. Д. (отново лишен от сила и отново нанесен косо, така че да не причини прободна рана).

Твърди се, че СГС е извел (л. 6 от мотивите) неправилно наличието на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалите Б. и Д. от „общоутвърдените в практиката и доктрината критерии - насоката и силата на удара, мястото на самото нараняване, използваното средство и разстоянието, от което е посегнато на пострадалите лица“. Съдът не е обсъждал каква е „силата на удара“ при нараняването на Б., а за пострадалият Д. е приел, че е налице „интензитет на силата на удара “ поради това, че дръжката на ножа се счупила и паднала на земята, като това не се разколебавала от факта, че е била предизвикана само порезна рана от 2 см, защото постигането на подобна дълбочина може да се дължи и на редица други обстоятелства“ (л. 6 от мотивите), като този извод на съда почива на предположение.

В допълнението към жалбата защитата счита, че меродавни за интензитета на силата на удара са показанията на св. Д. от 07.01.2019 г., в които той съобщава на дос. пр., че изобщо не е разбрал, че е ударен с нож, понеже първоначално помислил, че е ударен с дясната ръка.

Изводът на съда за сила на удара с нож спрямо Д. противоречи и на заключенията на съдебно-медицинската експертиза на в. л. д-р В.(л. 59, л. 126, л. 255 от дос. пр.), където се сочи, че и в двата случая „натискът върху ножа не е бил достатъчно силен, за да пробие гръдната стена и навлезе в плевралната кухина и в белодробния паренхим... и да ги нарани...

“. Счупването на ножа при слаб и неперпендикулярен удар означава, че ножът е бил само „относително годен“ да причини увреждане, което макар да не прави деянието на подсъдимия несъставомерно, значително намалява обществената му опасност.

Твърди се, че е произволен изводът на първата инстанция, че понеже прорязването е в зоната на гърдите на пострадалите Б. и Д., в която функционират вътрешни жизненоважни органи... и е чиста случайност, че такива не са били засегнати, тъй като от съдебномедицинската експертиза е видно, че жизненоважните органи не са били засегнати, но не „по случайност“, а защото нанесените единични удари на двамата пострадали са били с нисък интензитет, със слаба сила и ударите са били нанесени неперпендикулярно - т.е. подсъдимият не е целял проникване на ножа в гръдната област и в този смисъл нанасянето на леки телесни повреди е напълно закономерно.

Според защитата неправилно първият съд се е позовал на съдебна практика неотносима към 3 конкретния случай, тъй като в казуса няма независещи от подсъдимия фактори, тъй като подсъдимият е нанесъл лека порезна рана в областта на гърдите на първия пострадал, но вместо да продължи да му нанася удари с ножа, ако наистина е искал да го убие, е прекратил деянието спрямо него и е нанесъл също лека порезна рана в областта на гърдите и на втория пострадал.

С оглед на изложените съображения се иска от въззивната инстанция да преквалифицира деянието на в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК с произтичащите от това наказателноправни последици.

Защита намира наложеното от първата инстанция наказание за явно несправедливо, тъй като при определянето, не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства и съда е оставил без внимание други смекчаващи отговорността обстоятелства.

Изразява се несъгласие с присъдата и в нейната гражданско-осъдителна част, като се поддържа, че за да определиразмер от по 10 000 лв. за всяко предявило иск лице, съдът е приел за доказано единствено, че всеки един от гражданските ищци е претърпял по една лека телесна повреда - порезна рана с размер 2 сантиметра. Според защитата обезщетението е явно завишено и не съответства на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливост, тъй като така присъденото обезщетение в значителна степен надхвърля общоприетия стандарт за възмездяване на вреди от лека телесна повреда.

Срещу присъдата е постъпила жалба от страна на частния обвинител и граждански ищец В.Б., чрез повереника му адв. Т., в частта относно размерите на наложеното наказание и на присъденото обезщетение. Моли се за изменение на присъдата в посочените части и увеличаване наказанието, както и да бъде уважен гражданския иск така, както същият е предявен.

Присъдата е атакувана и от страна на частния обвинител и граждански ищец Д.Д., чрез повереника му адв. В., в частта относно размера на присъденото обезщетение. Моли се за изменение и уважаването на иска за сумата от 50 000 лева, както е предявен, тъй като се установява от материалите по делото, че са налице всички предпоставки затова.

На пренията пред апелативния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Представителят на апелативна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна в наказателната част и за частично основателна в гражданската.

Законосъобразно СГС е стигнал до извода, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е преден на съд. Умисълът му обосновано е определен като пряк-неопределеналтернативен, като в случая, както е мотивирал съда, поради независещи от него фактори 4 подсъдимият е причинил по-лекия резултат, а именно леки телесни повреди на двамата пострадали. Вярно е, че уврежданията се изразяват в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, но същото не променя извода, че при така обективираното поведение, подсъдимият е действал с пряк умисъл за умъртвяването на двамата, извлечен от ударите с нож и тяхната насоченост към жизнено важни части на тялото на двамата пострадали и единствено своевременната намеса на св. Ч., който виждайки действията на подсъдимия, е тръгнал към него, развикал се е и го е избутал в страни. Приемайки именно изложената фактическа обстановка, обосновано СГС е стигнал до извода за извършен от страна на подсъдимия опит за убийство на двамата свидетели с осъществяване на инкриминираните квалифициращи обстоятелства. Наложеното наказание е справедливо, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като гражданските искове, счита за завишени и моли да бъде изменена присъдата в тази част по преценка на решаващия съд.

Частният обвинител и граждански ищец Д.Д., редовно призован, не се явява. За него се явява повереника му- адв. В.. Същият поддържа жалбата, като заявява, че доверителят му е напълно съгласен с вида и размера на наказанието на подсъдимия.По отношение на гражданския иск, намира размера за занижен с оглед претърпените болки, страдания и страх.

Молида му бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция.

Частният обвинител и граждански ищец В.Б., редовно призован, не се явява. За него се явява повереника му- адв. Т.. Последната поддържадепозираната въззивна жалба и подкрепя становището на прокурора, касаещо субективното отношение на подсъдимия към извършеното престъпно посегателство. Счита, че снего са нанесени сериозни нематериални щети на доверителя й, като те не се изразяват само в нанесената лека телесна повреда.