Решение № 49 от 05.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. С., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201319 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Ц. П. П., с ЕГН **********, чрез упълномощен представител, против НП № 25-0804-005282/17.06.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР, РУ С., с което за нарушение на чл.104а, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява и с процесуален представител-адвокат.

Административнонаказващият орган не се представлява. Представя писмено становище ведно с административно наказателната преписка.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 31.05.2025 г. полицейските служители св.И. С. и св.К. В. били на смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването правилата за движение по пътищата в гр.С.. Около 19:42 часа докато се движили със служебния автомобил по ул. „.....“ до Пощата, видели, че от ул.“.....“ завива и продължава движението си по ул. „.....“ лек автомобил „Ауди 1

А4“ с рег.№ ....., водачът на който си държал мобилния телефон в ръката до ухото. Полицейските служители възприели, че водачът ползва мобилния телефон без наличието на устройство позволяващо използването на апарата без участието на ръцете. Поради това полицаите направили обратен завой, последвали лекия автомобил, подали светлинен и звуков сигнал и го спрели за проверка. Контролните органи установили, че водач на МПС е Ц. П. П., а същото е негова собственост.

Въз основа на установеното на Ц. П. П. бил съставен АУАН № GA3927014/31.05.2025 г. от полицейски инспектор при РУ С. св.И. С., за извършено нарушение на чл.104а от Закона за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 31.05.2025 год., който го подписал и не попълнил в съответната графа, че има възражения.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804005282/17.06.2025 г. от Началник Сектор в ОД МВР С., РУ С., с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки. НП било лично получено от жалбоподателя на 09.10.2025 г.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор в ОД МВР С.. АУАН също е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – полицейски инспектор при РУ С., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

2

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104а ЗДвП.

С цитираната разпоредба се въвежда забрана за водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му. Съответно, санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП /в приложимата редакция/ предвижда административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство "свободни ръце".

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС 10/1973 г. и ППВС 2/1978 г. на Пленума на ВС обаче, АУАН губи доказателствената си сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата, отразени в него, подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя е необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест за това, да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства и доказателствени средства, че претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице.

В конкретния случай фактическата обстановка, описана в АУАН, е изрично оспорена със сезиралата съда жалба, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.

За установяване факта на извършване от жалбоподателя на процесното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, в хода на съдебното производство бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели, двама от които – актосъставителят И. С. – полицай при РУ С. ОД МВР С. и свидетел присъствал по време на проверката – К. В., също полицейски служител при РУ С. ОД МВР С.. От разпита и на двамата, обаче, е видно, че никой от тях няма конкретен спомен за процесната случка. Още изначално преди техния разпит и двамата заявяват, че желаят да им се предяви акта. Така актосъставителят С. излага в показанията си, че на 31.05.2025 година около 15.00ч. с К. В., след като изпълнявали патрулно постова дейност спрели за проверка водач на лек автомобил който забелязали да говори по телефона, а свидетелят В. от своя страна заявява, че на 31.05.2025 година, като били 3 нощна смяна, без да уточнява часа, забелязали автомобил чийто водач държал устройство до ухото си, като не излага конкретно дали водачът е държал телефона в ръка или е говорил по него, но излага че ръката му била заета, а според закона ръцете трябва да са свободни.Докато разпитания свидетел Станимир В. твърди, че жалбоподателя е вземал очилата си от калъфа защото ползва такива.

Предвид изложеното в случая съдът приема, че от показанията на контролните длъжностни лица не се установява безспорно, че към момента на извършената проверка жалбоподателя е осъществил нарушението по чл. 104а ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му, поради което и оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 25-0804005282/17.06.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР, РУ С., с което за нарушение на чл.104а, ал.1 от ЗДвП на Ц. П. П., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са му отнети 8 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - С. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4