Решение № 846 от 27.11.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Горна Оряховица, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120101763 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. Й. Я., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****** чрез адв. Д. Г., АК Ловеч, със съдебен адрес: гр. Троян, ул. ******0 против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7.

Ищецът сочи, че между него и ответната страна бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40019243734/ 08.08.2023г.

Уговорената заемна сума била в размер на 1500.00лева при ГЛП от 41% и 48.11% ГПР. Сумата следвало да се върне за срок от 18месеца, като общата дължима сума била в размер на 2032.94лева.

Съгласно т. VI от Договора за заем Я. била закупила допълнителни услуги. Първата такава била „Фаст“, представляваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което била начислена сумата от 600.00лева. Втората услуга била наименована „Флекси“, представляваща право на промяна на погасителния план на кредита, за което дружеството било начислило сумата от 960.00лева. Страната твърди, че по този начин общата дължима сума не била в размер на 2032.94лева, а в размер на 3596.94лева.

Ищцата счита, че клаузите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, а сумите посочени в договора недължими.

В исковата молба се твърди, че двете клаузи са противоречащи на императивни правни норми, неравноправни и нищожни поради накърняване на добрите нрави.

На първо място услугите в двете клаузи „Фаст“ и „Флекси“ били действия по усвояване и управление на кредита, което противоречало на чл.

1

10а, ал. 2 от ЗПК. Същите не представлявали допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

На следващо място двете клаузи били в противоречие с чл. 143 от ЗЗП, като съгласно погасителния план Я. следвало да заплаща в продължение на 36месеца по 95.83лева за нещо, което не ползва. Плащането било предвидено още от датата на сключване на договора. Заплащането на услугите било предвидено независимо от това дали заемополучателят ще ползва някоя от услугите. С това бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето.

Наред с това страната претендира, че неравноправието се състои и в това, че изпълнението на задължението на търговеца зависи само от неговата воля , независимо дали посочените услуги ще се ползват или не от заемателя.

Ищцата претендира, че неравноправието се дължи и на това, че се заплаща за услуга, която по същността си е нейно право по закон – да предоговаря срока на падежа, плащането на вноските или тяхното отлагане.

Заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане на искането за кредит било и злоупотреба с лошото финансово положение на потребителя. Търговецът следвало да оцени платежоспособността на потребителя, съгласно чл. 16 от ЗПК, и едва след това да прецени дали да предостави заемната сума. С изплащане на възнаграждението за приоритетно разглеждане на искането за кредит на потребителя била възложена тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която той не дължал такса и комисионна съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.

Ищцата счита, че с уговорката за заплащане на още 1560.00лева като допълнителни услуги е нарушена и нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , като не се заплаща реална услуга, а се прикриват разходи по кредита, което води до неоправдано обременяване на потребителя. Излага се виждане, че ако сумата се включи в размера на ГПР, стойността на законоустановения максимум ще бъде прехвърлен.

Твърди се, че двете клаузи не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Договорът е предоставен при стандартни, предварително изготвени и основани на общите условия клаузи, върху които потребителят не е имал възможност да влияе. Възнаграждението за оспорваните допълнителни услуги било предвидено в самия договор, като потребителят не е имал възможност да откаже сключването на тези споразумения, без да откаже сключването на договора.

Претендира се да се постанови решение, с което да се признае за установено, че клаузите уреждащи закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40019243734, сключен на 08.08.2023г. между М. Й. Я. и „Профи Кредит България“ ЕООД са нищожни на посочените основания. Прави се искане за присъждане на разноски. Представят се писмени доказателства.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юриск.

Ивета Тенева. Дружеството оспорва изцяло предявените искове.

Ответната страна не отрича, че на 08.08.2023г. между дружеството и ищцата е сключен процесния договор за потребителски кредит. Съгласно 2 същия Я. доброволно била изявила желание да закупи предлаганите допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ , за които се дължало възнаграждение в общ размер на 1560.00лева. От договора ставало ясно, че ищцата сама била поискала да се възползва от тези незадължителни услуги, като изборът и закупуването им не били условия за сключване на договора.

Страната цитира и т. 15 към ОУ на ДПК.

Оспорва се твърдението, че посочените услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат на добрите нрави. Ответникът твърди, че между страните се прилага принципа на свободното договаряне ( чл. 9 от ЗЗД). Преди сключване на договора на Я. била предоставена преддоговорна информация за услугите и техните цени, а ищцата след преценка се е съгласила да се възползва от допълнителните услуги, като след това е сключен и договора.

Оспорва се твърдението за нарушение на добрите нрави, като преценката за това следвало да се направи при всеки конкретен случай, а ищцата е следвало при нарушение на чл. 9 от ЗЗД да посочи конкретно кои добри нрави са били нарушени.

Излагат се съображения, че не е налице фактическия състав на чл. 26, ал.

1 от ЗЗД. Ответната страна не споделя твърдението за нарушение на чл. 19, ал.

4 от ЗПК.

Ответната страна твърди, че ищцата е имала недобросъвестно поведение, като е била добре информирана за предоставените допълнителни услуги, изявила е желание да ги ползва, а след като е получила заемната сума е предявила искова претенция срещу дружеството за недължимост на уговореното възнаграждение.

Дружеството се позовава на §12 от Преамбюла на Директива 2008/48/ ЕО , като смята, че услугите, които е предоставил с договора не следва да се включват в размер на ГПР. Неправилно било твърдението, че с уговарянето на услугите „Фаст“ и „Флекси“ се нарушавала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият в договора ГПР бил фиксиран като размер за целия договор, като не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР.

Въпреки това в чл. 5.2 от ОУ били посочени допусканията взети предвид при определяне на ГПР в Приложения № 1 от ЗПК начин. В ЗПК нямало и изискване да се посочват компонентите на ГПР. Дружеството твърди, че в договора ясно и недвусмислено било посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, както и какви допълнителни услуги се предоставят и в какъв размер. Всичко това формирало и общо дължимата сума по кредита. Ответникът претендира, че други вземания по този договор нямало и не съществувала неяснота каква сума ще следва да връща длъжникът по него. Страната смята, че ЗПК изчерпателно сочи основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и неправилно посочения ГПР не водел до извода за нищожност на договора. Страната смята, че двете закупени допълнителни услуги не следва да се включват в размер на ГРП. На първо място се прави позоваване на §1, т. 1 от ДР на ЗПК относно понятието „общ разход по кредита за потребителя“. В тази разпоредба било възпроизведено правилото на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ ЕО и свързаното с това допълнителното разяснения по т. 22 от преамбюла на посочената. Твърди се, че таксата за предоставената услуги „Флекси“, включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски“ по волята на клиента, не отговаряла на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не представлявала 3 такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Ответникът смята, че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не била задължителен разход, а се заплащала само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Дружеството твърди, че с предоставяне на тази услуга за ищцата било сигурно, че в случай на невъзможност да заплати задължението си, няма да се пристъпи незабавно към предсрочна изискуемост и да трябва да плати цялата сума незабавно, губейки преимуществото на срока по договора за кредит. Нямало пречка потребителят да поиска отлагане и/или разсрочване и без да закупената допълнителна услуга, но тогава кредиторът не бил длъжен да се съгласи с такова отсрочване/разсрочване и за потребителят не била налице сигурност. Със закупуване на посочената услуга за кредитора било налице задължение да отложи, съотв. да разсрочи вноската по кредита.

Ответната страна смята, че в случая е приложима и разпоредбата на чл.

26, ал. 4 от ЗЗД, като дори да се приеме, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузите за допълнителни услуги, дори в случай, че има основание за недействителност на тези клаузи.

Страната оспорва твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като възнаграждението от посочените допълнителни услуги е следвало да се включи в ГПР. Алтернативно се изразява виждането, че дори да се приеме, че е следвало сумите да се включат в определяне на този размер, то последицата от това е не недействителност на целия договор, а недължимост на сумите, които надвишават този размер.

Ответната страна смята, че услугата „Фаст“, представляваща приоритетно разглеждане на искането на кредит, била предоставена към момента на подписване на договора. При искане на потребителя да се възползва от услугата, представители на дружеството били извършили всички нужни действия за проучване на кредитната способност на ищеца, подготвили били нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове. Това била услуга, от която Я. се била възползвала. Искането за кредит било отправено на 08.08.2023г., на същия ден било одобрено и бил сключен договора , а сумата преведена по сметка на ищцата.

Не се споделя твърдението, че клаузите противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Дружеството не намира предоставените услуги за такива свързани с усвояване и управление на кредита.

Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Ищецът и ответника са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Предявеният иск се поддържа с изрична молба от адв. Д. Г., АК гр. Ловеч. Претендират се разноски.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София не изпраща представител за участие в съдебното заседание.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

4

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.

10а, ал. 2 вр. ал.1 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.

Страните не спорят, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40019243734/ 08.08.2023г. Уговорената заемна сума била в размер на 1500.00лева при ГЛП от 41% и 48.11% ГПР. Сумата следвало да се върне за срок от 18месеца, като общата дължима сума била в размер на 2032.94лева.