Решение № 6017 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6017 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110210558 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Инициирано е по жалба от Д. Ц. Т., ЕГН ********** , срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №229зз-678 от 08.07.2023г., издадена от Д. А Г – полицейски орган при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Д. Т., за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на издателя на заповедта, конкретизирани като липса на надлежно призоваване и разпит в районното управление, преди задържането, както и отсъствие на разяснение за основанията, при които се предприема мярката. Изложена е подробна трактовка от жалбоподателя на събитията от 08.07.2023 г. и отношенията със съпругата му, чието поведение той критикува като набедяващо, доколкото е довело до лишаването му от свобода в противоречие с материалните правила. Допълнено е в тази връзка, че към момента на предприемане на принудителната мярка срещу него полицейските органи са му обяснили, че ще бъде задържан за 24 часа по повод извършено от него срещу съпругата му домашно насилие. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Н – САК, поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с аргументи за несъответствие на предприетото задържане с целта на закона и за прекомерността на тази мярка, доколкото към момента на нейното налагане не са били налице достатъчно обстоятелства, които в съвкупност да бъдат квалифицирани като престъпление, за което бил обвинен неговият доверител. Подчертава и моментното здравословно състояние на Т., с 1 оглед което целите на закона са можели да бъдат постигнати и с други по- подходящи мерки. Отправя упрек към нечетливостта на връченото на жалбоподателя копие от заповедта и протокола за личен обиск към нея, с което било възпрепяствано правото му да организира адекватно защитата си. Сочи, че издадената заповед не е послужила да обезпечи работата на органите на МВР, доколкото привличането на клиента му в качеството на обвиняем е изпълнено едва двадесет часа по- късно. Същевременно, подчертава, че Т. не е създавал пречки пред дейността на разследващите органи, а дори сам се е явил в 05 РУ- СДВР. Моли за присъждане на разноски, като представя съответен договор за правна помощ към приложеното по делото пълномощно.

Ответникът Д. А Г – полицейски орган при 05 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. П, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и аргументира становище за легитимност на упражнената принуда. Подчертава, че издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски орган, като по наказателното дело безспорно е било установено, че са били налице данни за извършено противоправно посегателство, доводи за което черпи от разпитите на съпругата на жалбоподателя и писмените доказателства по делото, както и от факта на привличането на Т. в качеството на обвиняем. Счита, че за жалбоподателя е било ясно основанието за неговото задържане, което се извеждало и от съдържанието на подадената от него жалба срещу индивидуалния административен акт – предмет на контрол в настоящото производство. Моли за потвърждаване на издадената заповед за задържане. Отправя и молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят Д. Ц. Т. е роден на ХХХХ, в гр. София. Той не е осъждан.

Към месец юли 2023 г. Т. живеел заедно със съпругата си – Д Любомирова Т.а, малолетното им дете и децата от предходна връзка на Т.а. Семейството обитавало жилище, находящо се на адрес: ХХХХ

На 08.07.2023 г. в дежурната част към 05 РУ – СДВР бил регистриран сигнал за домашно насилие, подаден от бащата на Т.а и касаещ поведение на жалбоподателя, изпълнено на същата и на предходната дати. По този повод около 11:45 часа, на адреса на семейство Т.и бил изпратен полицейски патрул в състав служителите ДЕ и АК. Те установили контакт с Д. Т. и съпругата му. В снети писмени обяснения от Д Т.а тя описала упражнявано многократно върху нея физическо посегателство от страна на жалбоподателя.

Сведения в писмена форма били събрани и от Т., който категорично отрекъл обвиненията в домашно насилие, подчертавайки, че от известно време поведението на неговата близка разкрива странности. Полицейските служители съставили протоколи за предупреждение на съпрузите. Изготвили и докладна записка, в която описали заварената обстановка на посетения адрес. Този документ, заедно с писмените обяснения на Д. и Д Т.и били комплектовани и представени в дежурната част на 05 РУ – СДВР.

Междувременно, Д Т.а се снабдила с медицинско удостоверение за причинени й в резултат на нанесения побой телесни увреждания и придружена от своя баща, посетила в следобедните часове на 08.07.2023 г. сградата на 05 РУ – СДВР. На същата дата, около 18:00 2 часа, тя била разпитана в качеството на свидетел. Пред органите тя споделила, че нееднократно е ставала жертва на домашно насилие от страна на своя съпруг. Описала в конкретика поредни негови прояви от 07.07.2023 г. и 08.07.2023 г., с които е накърнил телесната й неприкосновеност. Представила в подкрепа на твърденията си и копие от съдебно – медицинско удостоверение. С така предприетото действие по разследването, в условията на неотложност, по смисъла на чл.212, ал.1 от НПК, било образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК.

По този повод, около 19:10 часа на 08.07.2023 г. на полицейски екип в състав ответника Д.

А Г – на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ - СДВР и колегата му И, било разпоредено да задържат жалбоподателя, който по същото време бил призован да се яви в районното управление, като изчаквал пред сградата на институцията. Именно там бил установен контакт с него и от полицейския служител Г. Ответникът се легитимирал и обяснил на жалбоподателя, че следва да бъде задържан в 05 РУ - СДВР по повод подадено срещу него заявление за нанасяне на телесна повреда на съпругата му в условията на домашно насилие. Г издал заповед с рег. №229зз-678/08.07.2023 г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 08.07.2023 г., в 19:20 часа, Д. Т. бил задържан за срок до 24 часа. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на заповедта и я подписал. Била му връчена и декларация за правата на задържано лице, която той попълнил.

На 09.07.2023 г., след като бил привлечен по образуваното досъдебно производство в качеството на обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК, жалбоподателят бил освободен в 17:20 часа.

С определение от 18.07.2023 г. на съдия при Софийски районен съд била оставена без уважение жалбата на Т. срещу наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция“.

На 08.08.2023 г. пред органите по разследването постъпила молба от пострадалата, в която тя обявявала решението си да оттегли жалбата си срещу своя съпруг и искала прекратяване на наказателната процедура срещу него. Това свое желание тя потвърдила в разпити, проведени на 08.08.2023 г. и на 20.08.2023 г. Споделила като причина постигането на последващо съгласие с жалбоподателя, въпреки че потвърдила верността на заявеното в предходните си показания относно упражненото върху нея насилие.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за задържане на лице, с рег. №229зз-678/08.07.2023 г., протокол за обиск на Д. Т., декларация от Д. Т., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 08.07.2023 г. длъжност от Д. Г, копия на рецептурна книжка, решения на ТЕЛК и амбулаторен лист за жалбоподателя, сведение от К Т.а, съпроводително писмо от СРП и копия на материали, съдържащи се в пр.пр.

№72762/02.09.2023 г. по описа на СРП, сред които съобщение за образуване на досъдебно производство, докладни записки на полицейски патрули, писмени обяснения от Д. и Д Т.и, разпореждания за отправяне на предупреждение, протоколи за разпити на Д Т.а, съдебномедицински удостоверения за констатирани у Т.а телесни увреждания, постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, протокол за разпит на обвиняем, медицински документи, прокурорски постановления по реда на чл.196 от НПК, определение на СРС, молба от Д Т.а от 08.08.2023г.

Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, отличават се с достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат възприети без резерви като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. В своята съвкупност протоколите за разпит на пострадалата Т.а, приобщените съдебно- медицински удостоверения, представени от нея в хода на неприключилото досъдебно производство, ведно с изготвените докладни записки на патрулите и събраните предварителни писмени 3 сведения от жалбоподателя и неговата съпруга предлагат възможност с категоричност да се установи, че на 08.07.2023 г. действително Д Т.а е потърсила съдействие от правоохранителните органи с твърдения за реализирано върху нея противоправно посегателство от жалбоподателя срещу телесната й неприкосновеност. Установяват се и обстоятелствата, при които са реализирани няколко отделни прояви на подобно поведение от страна на Д. Т., данните за които са станали достояние на полицейските органи, а впоследствие са послужили не само за иницииране на наказателна процедура срещу жалбоподателя, но и за привличането му в процесуалното качество на обвиняем. Изводите не се оборват от сведенията на самия жалбоподател. Те са съсредоточени върху отсъствието на доказателства за извършеното деяние, за което му е повдигнато обвинение и неговото авторство, които обстоятелства обаче не се явяват предмет на настоящото административно по своя характер производство, доколкото обосноваността на предприетата принудителна административна мярка не е поставена в зависимост от доказаността на повдигнатото в хода на паралелно развиващата се наказателна процедура обвинение.

Съдът се доверява в изводите си на вписаното в атакуваната в настоящото производство заповед за задържане и приложените към нея протокол за обиск, декларация и разписка за върнати вещи и пари. От тях се извеждат фактът на задържане на Д. Т. в арестните помещения на 05 РУ – СДВР, продължителността на така наложената принудителна мярка и връчването на издадените по този повод книжа на лицето, срещу което тя е предприета.

Кредитира се и приложеното към материалите по настоящото дело удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР – официален документ, предлагащ информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане към датата на нейното изготвяне.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда задържане на граждани от органите на МВР като вид принудителна административна мярка (ПАМ). Същата, по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел да предотврати възможността лицето, спрямо което тя се предприема, да се укрие или да извърши престъпление. За нейното прилагане е нужно да се разкриват данни за авторство или за възможна съпричастност към извършено в обективната действителност престъпно посегателство от страна на субекта, който я търпи. Законът не поставя изискване за убеждение в безспорната доказаност на авторството и вината на лицето в извършеното престъпление, доколкото тези обстоятелства са част от предмета на доказване в наказателното, а не в административното производство, каквото по своята същност е развиващото се по реда на чл.72 ЗМВР, вр.чл.145 и сл. от АПК. Достатъчно за налагане на мярката се явява и наличието на „данни“ за осъществено престъпление, които могат да бъдат обективирани писмено или дори устно. В този смисъл и оперативната самостоятелност, с която разполага органът, пристъпващ към нея, има за свои предели единствено преценката дали да издаде или да откаже да издаде заповедта, когато приеме, че се разкриват законовите предпоставки.