Решение № 272 от 26.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Велико Търново, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103182 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. П. В., в която се излагат твърдения, че въз основа на заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд е издаден изпълнителен лист от 11.11.2011г., съгласно който е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата от 2041,32 лв., представляваща сбор от вземания за главница и лихви по Договор за потребителски кредит ***, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че за събиране на вземанията е образувано изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, че с договор за цесия от 13.07.2020г. същите са прехвърлени на ответника и че последното изпълнително действие е извършено на 08.09.2015г., поради което предвиденият в чл. 110 от ЗЗД давностен срок е изтекъл като вземанията на кредитора са недължими.

Изтъква се, че по молба на цесионера от 07.05.2025г. за събиране на вземанията е образувано изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев като от ищеца се претендира плащане на сумата от 4043,21 лв. по процесния изпълнителен лист. С оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи посочените вземания, както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция. Навежда доводи, че в хода на изпълнителното производство са извършени действия съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, поради което предвиденият в закона давностен срок не е изтекъл и вземанията, за които е издаден изпълнителният лист са дължими. С оглед изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли иска с присъждане на разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

По искане на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД спрямо ищеца е издадена заповед за изпълнение от 21.10.2011г. по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, за плащане на задължения по Договор за потребителски кредит *** от 1295,85 лв. за главница, 272,64 лв. за възнаградителна лихва за периода от 30.04.2009г. до 29.01.2010г., 334,76 лв. за обезщетение за забава за периода от 29.05.2009г. до 02.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2011г. до окончателното изплащане, както и на разноски от 138,07 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. След връчване на заповедта длъжникът не подал възражение и същата влязла в сила като в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист от 11.11.2011г. за посочените вземания. Последният е приложен към молба от 27.12.2011г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, във връзка с която е образувано изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев. На 03.01.2013г. съдебният изпълнител наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца като получените от работодателя суми са изплащани на взискателя до 08.09.2015г. На 25.11.2020г. е подадена молба от ответника за конституиране като взискател по изпълнителното производство в качеството на тутуляр на вземанията, прехвърлени от първоначалния кредитор с договор за цесия от 13.07.2020г., както и за налагане на запор по банкова сметка на ищеца, по която липсва произнасяне от съдебния изпълнител. По искане на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД производството по изпълнителното дело е прекратено с постановление от 23.05.2024г. като за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев. На 01.04.2025г. по делото е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, във връзка с който не са извършвани плащания, като към 25.03.2025г. са останали непогасени задължения в размер на 4043,21 лв., от които 1295,85 лв. за главница, 1856,78 лв. за законна лихва за периода от 20.10.2011г. до 25.03.2025г., 222,12 лв. за неолихвяеми вземания и 668,46 лв. за такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесните вземания за главница и лихви са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД като срокът на погасителната давност е пет години. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 от ГПК като при всички хипотези на чл. 416 от ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно, и възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира.

2

С предприемане на действия по принудително изпълнение на вземанията от първоначалния кредитор, давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД като за периода от образуване на изпълнително дело *** до постановяване на Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд и е прието, че давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко отделно изпълнително действие, което го изгражда /насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица/, приложима е била разпоредбата на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД като давностният срок е спрял да тече. В случая към момента, когато е наложен запорът по изпълнително дело *** - с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, давностният срок е спрял да тече, а след 26.06.2015г. той е прекъснат към 08.09.2015г., когато постъпилата сумата от 11,62 лв. от третото задължено лице е изплатена от ЧСИ на взискателя. От този момент е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е прекъсван поради бездействие на ответника да предприеме своевременно изпълнителни действия, но е спрян за период от 69 дни /от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително/, по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на Закона за здравето, като е изтекъл на 16.11.2020г. Молбата на ответника от 25.11.2020г. за налагане на запор по банкова сметка на ищеца е ирелевантна за прекъсване на давността тъй като вземанията, за които е издаден изпълнителният лист вече са били погасени по давност и са станали недължими. Поради изложеното искът по чл. 439 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен в частта за сумите от 1295,85 лв. /662,56 евро/ за главница и от 1856,78 лв.

/949,36 евро/ за законна лихва за периода от 20.10.2011г. до 25.03.2025г.

Претенцията по чл. 439 от ГПК относно сумите от 222,12 лв. /108,46 евро/ за неолихвяеми вземания и 668,46 лв. /341,78 евро/ за такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, начислени по изпълнително дело *** е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част – да бъде прекратено. Предмет на исковата защита на длъжника по посочения ред е оспорване само на изпълняемото право, което представлява вземането по съответния изпълнителен титул. Разноските по изпълнението не са част от изпълнителното основание, а са последица от осъществено принудително изпълнение. Въпросът за тяхната дължимост не може да се реализира по общия исков ред, а в производството, по което са направени. В случай на уважаване на иска по чл. 439 от ГПК, изпълнителното производство подлежи на прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК и съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжникът не дължи разноски по изпълнението, а в случай, че те са събрани в рамките на материално незаконосъобразен изпълнителен процес, длъжникът разполага с възможност да претендира връщане на платената сума по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

3

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 333,76 евро, представляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надвишава размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като съответства на извършената от адвоката работа по делото и на фактическата и правната му сложност. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът също дължи разноски на ответника и следва да плати сумата от 33,78 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост ІV, Бизнес парк София №1, бл. 15, вх. А, ет. 4, че П. П. В. с ЕГН: ********** от ***, не дължи поради погасяване по давност сумите от 662,56 евро /шестстотин шестдесет и две евро и петдесет и шест цента/ за главница и 949,36 евро /деветстотин четиридесет и девет евро и тридесет и шест цента/ за обезщетение за забава за периода от 20.10.2011г. до 25.03.2025г., за които е издаден изпълнителен лист от 11.11.2011г. по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд и е образувано изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие района на Великотърновския окръжен съд.

Оставя без разглеждане предявения от П. П. В. с ЕГН: ********** от ***, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост ІV, Бизнес парк София №1, бл. 15, вх. А, ет. 4, иск по чл. 439 от ГПК за установяване недължимост поради погасяване по давност на сумите от 108,46 евро за неолихвяеми вземания и 341,78 евро за такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ, начислени по изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, с район на действие района на Великотърновския окръжен съд, като прекратява в тази част производството по гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Младост, ж.к. Младост ІV, Бизнес парк София №1, бл. 15, вх. А, ет. 4, да заплати на П. П. В. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 333,76 евро /триста тридесет и три евро и седемдесет и шест цента/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда П. П. В. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК:

208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост ІV, Бизнес парк София №1, бл. 15, вх. А, ет. 4, сумата от 33,78 евро /тридесет и три евро и седемдесет и осем цента/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5