Решение № 3694 от 01.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3694 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20221110211505 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Ю. К., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 42-0002375/29.07.2022 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на жалбоподателя на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси /Наредба № 2/15.03.2022 г./.

В жалбата са изложени пространни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Основен аргумент, който се изтъква е несъответствие между описанието на нарушението и приложената законова разпоредба. Сочи се, че наредбата, регулираща обществените превози на пътници, не вменява задължение на водачите да поставят на видно място таблица с цените за превозите, които се извършват. С тези доводи се моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. С., който се придържа към изложените в жалбата съображения, а въз основа на събраната доказателствена съвкупност заключва, че в хода на проверката, жалбоподателят е съдействал на контролните органи и е представил пълен комплект с документи.

Въззиваемата страна – директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, 1 редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподател е А. Ю. К., с ЕГН **********, живущ в с. Бяла Паланка, област Сливен, ул.

„Стара Планина“ № 1. Към 2022 г., жалбоподателят бил водач на автобус към дружество „Глобус ЕС“ ООД.

На 27.06.2022 г., жалбоподателят извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, с маршрут от гр. София до гр. Сливен. За целта бил издаден пътен лист № 5524071. Превозът бил осъществяван с автобус модел/марка „Сетра С417“, с рег. № ХХХХ, с начален час – 18:30 часа. Пътник в автобуса бил свидетелят Й. Р..

Около 18:20 часа, в гр. София, на „Централна автогара“, преди да започне изпълнението на маршрута, екип на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, част от който бил и свидетелят Б.Б., извършил проверка спрямо осъществяваната от жалбоподателя дейност. В хода на същата, жалбоподателят съдействал на контролните органи и представил изискания му набор от документи.

Свидетелят Б. обаче приел, че е налице административно нарушение, поради липсата на поставена на видно място таблица за цените на билетите. При тази хронология свидетелят Б. съставил срещу жалбоподателя А. С. А -2012 № 325702/27.06.2022 г. за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредбата № 2/15.03.2002 г. Актът, непосредствено след съставянето му, бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При идентично описание на нарушението и неговата цифрова /правна/ квалификация, директор на Регионална дирекция „Административна администрация“, на основание чл.

105, ал. 1 ЗАвПр наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Б.Б., Й. Р., както и на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно: пътен лист № 5504071/27.06.2022 г., Заповед № 110/01.04.2022 г.,Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.

Така събраната доказателствена съвкупност е хармонична в своята цялост, като безспорно се установява дата, място на извършване на проверката спрямо жалбоподателя, както и качеството му на „водач“ на автобус, осъществяващ обществен превоз на пътници.

Видно от приложения пътен лист се доказва маршрутът на движение, начален час и регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя автобус. Безспорно се установява 2 и че свидетелят Б., в качеството си на „инспектор“ към РД „АА“ – София е осъществил проверка, спрямо упражняваната от жалбоподателя дейност. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., в частта относно извършената проверка, мястото и деня на осъществяването й. В останалата си част обаче показанията на свидетеля са хаотични и лишени от конкретика, доколкото същият не съумя да възпроизведе причината, поради която е санкционирал жалбоподателя. Същият споделя, че в хода на проверката е установил, че в автобуса не е имало поставен ценоразпис на видно място, въпреки, че в този период цените са били в процес на завишаване. От друга страна свидетелят не боравеше с конкретен спомен за инкриминирания ден, а с принципни постановки и предположения.

Оборват твърденията на наказващия орган и показанията на свидетеля Р., който споделя, че е станал очевидец на извършената проверката и с утвърден спомен допълва, че всички изискани документи от контролния орган са били представени, а в автобуса на предната седалка е имало таблица с цени, достъпна от пътниците.

В резюме, съдът намира, че от събрания доказателствен материал не може да се обоснове единственият възможен извод, че жалбоподателят виновно, чрез свои обективно осъществени действия е нарушил разпоредба, уреждаща обществения превоз на пътници.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният А. и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, с оглед чл. 92, ал. 2 ЗАвПр и приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т.1.6, касаеща компетентността на наказващия орган. Спазена е утвърдената от закона писмена форма и са налице минимално предвидените реквизити, поместени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Контролният орган е осъществил дейността си, съблюдавайки сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Въпреки гореизложеното е налице разминаване между словесното описание на нарушението и неговата цифрова /правна/ квалификация, което възпрепятства да се изведе точната воля на наказващия орган, а от друга страна прегражда възможността на жалбоподателя да организира защитата си.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение 3 на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. Посочената за нарушена разпоредба е поместена в Глава четвърта „Документи за извършване на превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми“ и същата задължава по време на осъществяване на своята трудова дейност, водачите при поискване от контролните органи да представят определен набор от документи, част от които е и таблица с цените на билетите на обслужваната автобусна линия в междуселищно съобщение.

В описателната част на Акта за установяване на административно нарушение, съответно пренесено и в Наказателното постановление е прието, че нарушението се изразява в това, че в „автобуса липсва на видно място таблица с цените на обслужваната линия“.

Разпоредбата на чл. 40 от Наредбата обаче не вменява задължение на водачите да поставят на видно място ценовата таблица, а от тях се изисква такава да бъде предоставена при поискване. Доколкото за жалбоподателя не е възникнало такова задължение, то и неправомерно и прибързано е ангажирана отговорността му.

От друга страна, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 27.06.2022 г., около 18:20 часа, в гр. София, на „Централна автогара“ жалбоподателят е представил изисканата му от контролните органи документация, включително и ценовата таблица. Самият свидетел Б. – актосъставител, в непосредствения си разпит разяснява понятието „видно място“, както и причината, поради която в този период са извършвани проверки, с цел да се осигури прозрачност на предлаганите от превозвачите услуги и достъпност за потребителите. Макар и проверката да е извършена от съображения в обществен интерес, то правното основание въз основа, на което е ангажирана отговорността на жалбоподателя не кореспондира на преследвана цел.

В резюме, преди да ангажира отговорността на конкретен правен субект, наказващият орган е бил длъжен да прояви нужната процесуална активност, в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, да прецени събрания доказателствен материал, а при нужда да осъществи и други действия по разследването на спорните обстоятелства и едва ако установи с категоричност, че е налице административно нарушение и е доказано неговото авторство, както и конкретно осъществено виновно действие/бездействие, да пристъпи към издаване на наказателното постановление.

При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят, но такива не са претендирани, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002375/29.07.2022 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на А. Ю. К., с ЕГН ********** на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е 4 наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси /Наредба № 2/15.03.2022 г./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5