Решение № 147 от 20.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 428/2024
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 20.03.2026
- Състав
- Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 39 · Закон за адвокатурата
- чл. 107, ал. 1, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 108 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Велико Търново, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100428 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищците Т. Д. М. и Д. Д. М. са предявили самостоятелни искове против НББАЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на смърт на техния баща – Д.М.Д., причинена от ПТП по вина на водач на МПС, чиято отговорност в това му качество се покрива от ответника. Претендират заплащане на обезщетения съответно в размер на 200 000 лв. за ищцата Т. Д. М. и в размер на 180 000 лв. за ищцата Д. Д. М., ведно с акцесорни претенции за законна лихва върху главниците, считано от 30.11.2023г. - датата на предявяване на претенция пред застрахователя, до окончателното изплащане. Образуваните по двете молби гр.д. № 428 и 429 по описа на ВТОС за 2024г. са обединени от съда за общо разглеждане под първия номер с определение № 708/05.06.2024г. по по-късно образуваното дело.
С Определение № 1128/04.09.2024г. постановено по гр.д. №787/2024г. по описа на ВТОС, това дело е присъединено с настоящото, тъй като е образувано по искова молба на М.
Д. М. – също дъщеря на починалия при ПТП Д.М.Д., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер на 180 000 лева.
Трите ищци излагат, че при ПТП, настъпило на 05.11.2023 г., около 18:45 ч. на път I-5, км. 56+200 м. в гр. Бяла пред бензиностанция „Лукойл“, е настъпило ПТП между МПС марка т.а. „Ман“, рег. № ..., с ремарке Wielton с рег. № .., управляван от А.В.К., украински гражданин, който блъснал преминаващия по пътното платно пешеходец Д.М.Д.. Твърди се, че ПТП е причинено от водача на т.а., който се движел с несъобразена с пътните условия скорост и не пропуснал пешеходеца. Излагат, че при ПТП бащата на ищците е починал в резултат на получените травми, а от неговата смърт те, като негови дъщери са претърпели болки и страдания от внезапната загуба, които продължават да търпят и ще търпят и занапред. Твърди се, че отговорността на виновният водач като гражданин на Украйна, 1 управлявал регистрирано в същата държава се покрива от цитираната в исковата молба застраховка, по която на територията на РБългария претенциите се отнасят към ответното сдружение. Заявили претенциите си за обезщетяване пред ответника и след проведена кореспонденция застрахователят отказал изплащане на обезщетение.
Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В хода на делото е починала ищцата Т. Д. М. и на нейно място в процеса е конституирана нейната майка – М. Н. Б..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК в писмен отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника по делото оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдения в ИМ механизъм на ПТП. Релевира възражения за липса на виновно поведение на застрахования при него водач, алтернативно за съпричиняване на вредоносния резултат, поради нарушения от бащата на ищците като участник в движението- пешеходец. Оспорва в резултат на процесното ПТП и смъртта на баща им ищците да е претърпели твърдените вреди и възразява срещу размера на претендираните обезщетения като прекомерни. Моли за отхвърляне на исковете. В условията на евентуалност навежда твърдения, че е налице случайно деяние. В с.з. поддържа възражението за съпричиняване в изключителна степен от страна на Д.М.Д., като твърди, че пострадалият се е движил по пътното платно или е предприел пресичане на същото в нарушение на правилата за движение по пътищата, бил е алкохолно повлиян, което е въздействало върху неговите поведение, преценка, възприятия, концентрация, внимание, съобразителност, реакции, ориентация, мисловна дейност. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото наличието на валидно застрахователното правоотношение възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“, полица № ... за товарен автомобил - влекач марка „Ман“, с украински регистрационен № ... и ремарке „Wielton” с рег. № ..., сключен със застрахователна компания „TAC“, валиден към датата на ПТП – 05.11.2023 година.
Видно от приложеното по делото заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28 от 05.11.2023 година, на 05.11.2023 година около 18.45 часа на път I – 5, при км. 56+200 в град Бяла, пред „Лукойл“ е настъпило ПТП между т.а. „Ман“, с peг. № ..., с ремарке „Wielton“ с peг. № ..., собственост на А.П.Ч. и управляван от А. В. Г., при което е пострадал Д.М.Д., който е починал /Съобщение за смърт № 552 от 08.11.2023 година на УМБАЛ „Канев“ АД – град Русе и Препис-извлечение от акт за смърт от 08.11.2023 година, издадено въз основа на акт за смърт № 0230 от 08.11.2023 година на Община Бяла/. Смъртта е настъпила в гр. Бяла, на 05.11.2023г., приблизително около 18:40 часа.
Видно от удостоверението за наследници, постоянният адрес и на трите първоначални ищци е в с. Орловец, общ. Полски Търмбеш към датата на ПТП. Не се спори по делото и се установява от приложените по удостоверения за раждане: от 16.02.2018 година, издаден въз основа на акт за раждане № 0008 от 01.02.2005 година на Община Полски Тръмбеш;
Дубликат на Удостоверение за раждане от 12.01.2018 година, издаден въз основа на акт за раждане № 0001 от 06.01.2004 година на Община Полски Тръмбеш; Дубликат на Удостоверение за раждане от 08.02.2024 година, издаден въз основа на акт за раждане № 0138 от 03.12.2001 година на Община Полски Тръмбеш, че тези лица са дъщери на Д.М.Д..
Към делото са приобщени част от материалите от ДП № 211/2023 година по описа на РУ Бяла, а именно Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.11.2023 година с фотоалбум, СМЕ и Химическа експертиза; Протокол за оглед на местопроизшествие от 2
05.11.2023 година, ведно с фотоалбум и мащабна скица. Наказателното производство е приключило с Присъда № 23 от 04.08.2025 година, постановена по НОХД № 83/2025 година на ОС Русе, влязла в сила на 20.08.2025 година. С присъдата водачът на товарния автомобил - А. В. К., е признат за виновен в това, че на 05.11.2023 година, в град Бяла, област Русе, на главен път I-5 Русе – Велико Търново, в района на км. 56, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, състоящ се от седлови влекач, марка MAN, модел TQX 18480, с рег. № ..с прикачено полуремарке марка WEILTON, с рег. № .., нарушил правилата за движение по пътищата: - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта на движение в км/ч: за категория B+E, C+E, D+E в населено място 50 км/ч – като се движел с превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост 50 км/ч, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Д.М.Д., б.ж. на село Орловец, област Велико Търново.
Присъдата на наказателния съд е обвързваща гражданския съд по отношение на дееца, деянието, вината и противоправността на деянието на основание чл. 300 ГПК.
Причината за смъртта не се спори, а именно – травматичните увреждания от удара при процесното ПТП, като не се оспорва представената от ищците експертиза на труп.
За изясняване конкретния механизъм на ПТП и във връзка с възраженията за случайно деяние и съпричиняване, по делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице установява следният механизъм на настъпване на ПТП: На 05.11.2023 година, около 18.45 часа (в тъмната част на денонощието) на ПП I-5, при км. 56 +200м (Русе-В. Търново), непосредствено преди кръстовище, в населено място /гара Бяла/, е настъпило ПТП между автокомпозиция в състав седлови влекач марка „MAH“ с peг. № ... (украинска регистрация) с прикачено към него полуремарке „WIELTON“ -ТИР с peг. № ... (украинска регистрация) и пешеходеца - Д.М.Д.. ТИР-ът се движел по ПП I-5 в посока на запад към град В. Търново, в полагащата му се за движение пътна лента, в северното пътно платно на ПП I-5, със скорост от - 72 км./ч. В същото време пешеходецът Д.М.Д. извършвал пресичане на ПП I-5 в посока от юг на север, като се движи със скорост 3 км./ч. Започвайки пресичането на северното пътно платно на ПП I-5, пешеходецът се движи по траектория напречна на платното за движение, леко коса в посока на запад. Когато ТИР-ът се намира на – 64.3м. от мястото на удара, силуетът на пешеходеца попада в светлинния поток на фаровете на къси светлини и в обзора на водача на процесното ППС, при което той веднага предприема аварийно спиране на интервали със задействана ABS система, предвид на тежестта на товара.
Изчислено е, че при констатираната скорост от 72 км./ч., опасната зона за спиране е – 89.3 м., т.е. по-голяма от разстоянието, на което се е намирал пешеходецът – 64.3 м., поради което водачът на ТИР-а е нямал възможност и време да преустанови движението преди мястото на удара. При удара пешеходецът е отхвърлен напред и вдясно на 17.4 м., а ТИР-ът продължава движението си напред и преустановява движението си на мястото, посочено в скицата на местопроизшествието.
Пътните условия са били нормални - суха асфалтова настилка, засилен трафик на ППС.
Мястото на удара е в пътната лента за град Велико Търново, съседна на пътната лента, която е предназначена за престрояване на ППС в посока на град Свищов /най-дясна/. При удара първоначално в контакт влизат дясната страна на предна броня и дясната челна страна на кабината на ТИР-а, в района на десния фар и дясната странична и задна страна на пешеходеца.
Опасността за водача на ТИР-а настъпва в момент, в които пешеходецът започва навлизане в северното пътно платно на ПП 1-5, а реално опасността за водача настъпва в момента, в който има възможност да възприеме пешеходеца, като опасност в условия на осветеността 3 на автомобилните фарове на къси светлини. При посоченото по-горе съотношение на разстоянията и скоростта на движение, водачът на т.а. не е имал възможност да предотврати удара. Установено е от ВЛ, че при същите разстояния, ако водачът на т.а. бе управлявал МПС с максималната разрешена за участъка скорост от 50 км./ч., опасната зона за спиране би била 49.6 м. и при разстояние до пешеходеца от 64.3 м. при възникване на опасността, същият би имал възможност и време да преустанови движението до мястото на удара и да предотврати ПТП.
Причините за настъпване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка са: движение на т.а. със скорост - 72 км./ч., по-висока от максимално разрешената за пътния участък от 50 км./ч., при което водачът се е лишил от възможността да преустанови движението на т.а. преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП, както и предприемане от страна на пешеходеца на пресичане на пътното платно през тъмната част на денонощието, в условията на интензивно движение на ППС и без да се е убедил , че може да извърши това безпрепятствено.
Пешеходецът е извършвал пресичане на пътното платно, като съобразно скорост на движение от 3 км/час от стъпване на плътното за движение до удара е изминал 7,6 метра. За него важи същата видимост, като тази за другия участник – 64,3 м., като предвид ширината на общо на лентите в тази част на платното и факта, че пешеходецът се е намирал при удара в първата от тях, то пресичането е предприето при налична видимост на опасността – приближаващ т.а. към мястото на пресичане.
В с.з. вещото лице пояснява, че е заложил бавен ход на пешеходеца, предвид данни за алкохолно опиване, че ударът е в дясна предна част на т.а. при пресичане отлява-надясно спрямо автомобила, поради което ако има бърз ход на пешеходеца би могло да се окаже, че би пресякъл преди да настъпи удар.