Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 480 от 19.07.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 703/2021
Вид
Решение № 480
Подписан
19.07.2021
В сила
11.08.2021
Състав
Димитър Бишуров

Цитирани разпоредби

  • чл.2 ал.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Пазарджик , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200703 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ВЛ. Г. П., ЕГН ********** от гр.Пазарджик против НП № 36-0000236 от 29.03.2021 година на Началника на РД „АА” гр.Пловдив, с което на основание чл.178а ал.7, т.4, предл. 2-ро от ЗДП във вр. с чл.44 ал.1, т.1 бук. „б“, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС на МТИТС е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин лева/.

Релевираните в жалба обстоятелства се свеждат до това, че издаденото НП е материално и процесуално незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност.

За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпва писмено становище от наказващия орган, с което се иска потвърждаване на НП.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на 1 страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.09.2020 година, около 09:22ч., в гр. Пазарджик, ул. „******“ № **, в контролно- технически пункт „******“ ЕООД за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, с разрешение № 983 от 22.10.2013г., като член на комисия – технически специалист, извършил следното:

При извършване на технически преглед на л.а. „*****“ с рег. № ******, от категория М1, собственост на Ф.Н.Д., за който протокол бил издаден протокол за преглед № 23320485/02.09.20г., не извършил преглед за проверка на техническото състояние на пътното превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодични прегледи на ППС, определени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС и Приложение 5, част II, раздел 2, т.

1.1.2 – при измерване на спирачната ефективност на работната спирачка, след попадане на колелата на измерваната втора ос между ролките на спирачни стенд, колелата и ролките не се завъртат.

Това било установено след комплекса проверка, извършена въз основа на писмо от ИА „АА“-София, изпратено на 03.02.2020 до РД „АА“-Пловдив и преглед на пълен видеозапис на техническия преглед.

По повод на това против жалбоподателят бил съставен АУАН № 284998 от 19.02.2021г. за нарушение на чл.44 ал.1, т.1, б. „б“, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на **.04.2021 год., а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез АНО на 28.04.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св. Х.Ч. и св. Д.С., а също и от писмените и вещественото доказателство – 1 бр. компакт-диск, съдържащ видеозапис на процесния технически преглед.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата 2 е основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

На първо място следва да се отбележи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до драстично накърняване на правото на защита на санкционираното лице до степен на невъзможност то да бъде упражнявано. Това е така, защото от начина на описване на вмененото нарушение в акта и най-вече в НП, жалбоподателят е лишен от възможност да научи какво точно нарушение е извършил и защо е санкциониран на основание чл.178а ал.7, т.4, предл. 2-ро от ЗДП.

Видно от обстоятелствената част на НП при описване на нарушението е посочено в самото начало, че на инкриминираната дата жалбоподателят, в качеството си член на комисия – технически специалист е извършил е периодичен преглед за проверка на техническата изправност на цитираното по-горе МПС, но не при спазване на изискванията за извършване на периодични прегледи на ППС, определени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС и Приложение 5, част II, раздел 2, т. 1.1.2, като веднага след това е пояснено, че при измерване на спирачната ефективност на работната спирачка, след попадане на колелата на измерваната втора ос между ролките на спирачни стенд, колелата и ролките не се завъртат. Веднага след това е отразено, че за извършения преглед бил издаден протокол за преглед № 23320485/02.09.20г.

В същото време, така описаното като административно нарушение е квалифицирано като такова по чл.44 ал.1, т.1 бук. „б“, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Въпросното предложение първо от цитираната правна норма пък задължава техническият специалист, участващ в комисията, да извърши необходимите проверки и измервания на спирачната уредба, което корелира на описаното текстово като нарушение – да не е извършил прегледа според изискванията, т.к. на е направено измерване на спирачната уредба на втората ос на автомобила.

Всичко до тук щеше да бъде много добре ако обаче именно жалбоподателят по време на прегледа извършваше проверка на спирачната 3 система на автомобила. Той обаче не е направил това, а го е направил неговият колега и председател на комисията – св. Д.С., което се установява, както при прегледа на видеозаписа от компакт-диска, така и от показанията на самия С.. Вижда се, че той лично се качва в автомобила, потегля с него, преминава през валовете за тестване на спирачната уредба, като извършва тест само на колелата на предната ос, но не и на тези на задната. При това положение жалбоподателят е лишен още тук да научи защо именно той е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Процесуалното нарушение се задълбочава и от това, че за описаното нарушение е наложена санкция по чл.178а ал.7, т.4, предл. 2-ро от ЗДП.

Въпросното второ предложение от цитираната правна норма пък предвижда налагане на глоба на технически специалист, който „даде неправилно заключение в документите за извършен периодичен преглед за техническа изправност“. Такова изпълнително деяние облаче – даване на неправилно заключение, никъде не е описано, нито дори загатнато в НП. Още по-малко да са цитирани и конкретни документи, в които то да е дадено и най-вече в какво се е изразила неговата неправилност.

Недопустимо е да се гадае дали АНО е имал предвид неправилно заключение в цитирания в НП протокол за преглед № 23320485/02.09.20г., подписан от членовете на комисията – жалбоподателят и св.С. или само в протокола за спирачен тест – подписан от жалбоподателя, но реално извършен от св.С..

Само това е достатъчно да се отмени НП, т. к. с начина на описване на нарушението жалбоподателят е лишен от възможността да научи ясно и недвусмислено фактите, очертаващи обективната и субективна съставомерност на вмененото нарушение и като цяло – да научи какво точно се твърди, че е извършил, а след това адекватно да организира защитата си.

Още повече, че както вече се посочи по-горе, не той реално е извършвал прегледът на спирачната уредба.

Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед 4 разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноски се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Д. от ПАК.

При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА „АА“, а регионалната дирекция, чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към агенцията.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 36-0000236 от 29.03.2021 година на Началника на РД „АА” гр.Пловдив, с което на ВЛ. Г. П., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, на основание чл.178а ал.7, т.4, предл. 2-ро от ЗДП във вр. с чл.44 ал.1, т.1 бук.

„б“, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС на МТИТС е наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин лева/.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- гр.София да заплати на ВЛ. Г. П., ЕГН ********** от гр.Пазарджик разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

5

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6