Решение № 9 от 17.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600342 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по жалба от частния обвинител П. Т. П., чрез повереника му адвокат М. Н. от АК-Велико Търново, срещу присъда № 28 от 25.09.2025год., постановена по НОХД № 187/2025год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия П. И. Д. за виновен в това, че на 02.11.2022год., в гр. Лясковец, на ул. „Трети март“, при управление на моторно превозно средство: лек автомобил „Тойота Корола Версо" с рег. № ВТ 91****, собственост на И. Г.

М., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в: чл. 5, ал.

2, т. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, като не бил внимателен и предпазлив към уязвимия участник в движението: пострадалия велосипедист А. П.ов П. и в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория „В“ е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч в населено място“, като се движил в населено място с превишена скорост 56 км/ч, вследствие на което, по непредпазливост причинил смъртта на велосипедиста А. П.ов П., поради което и на основание 1 чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на това наказание за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 343г от НК, първоинстанционният съд наложил на подсъдимия П. И. Д. и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от отнемане на СУМПС.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, първоинстанционният съд приспаднал от срока на наказанието Лишаване от право да управлява МПС времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен от същото право по административен ред или по реда на чл. 69а от НПК, в случай, че такова отнемане е имало.

С присъдата първонистанционният съд осъдил подсъдимия П. И. Д. да заплати по сметка на ОД на МВР - Велико Търново, направените по делото разноски в размер на 4 590,98 лева (четири хиляди петстотин и деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки), както и 5,00 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист при невнасянето им.

С присъдата първонистанционният съд осъдил подсъдимия П. И. Д. да заплати на П. Т. П. сумата от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева) направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

С присъдъта първоинстанционният съд се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, както следва:

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, на съхранение в РУ - Горна Оряховица, след влизане в сила на присъдата:

ВД 6 - Велосипед марка „Speedster" - да бъде върнат на собственика К. К. А..

ВД 7 - л. a. „Toyota" c per. № ВТ 91**** - да бъде върнат на собственика И. Г. М..

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

ВД 1 - натривка, поставена в бял хартиен плик, запечатана с картон серия Е6127;

ВД 2 - 2 бр. крушки от ляв фар, поставени в черен полиетиленов чувал с картон серия И1280.

ВД 4 - лява обувка, маратонка, запечатана в черен чувал с картон серия Е6126, като вещи без стойност да се УНИЩОЖАТ, след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО: ВД 5 - черна седалка от велосипед, поставена в черен чувал, запечатана с картон серия И1281 опаковани в черен полиетиленов чувал, да се върне на собственика К. К. А..

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, следващи делото и намиращи се в него: оптичен носител, съдържащ видеозапис от охранителни камери от игрална зала „Сполай гр. Лясковец", предаден доброволно от Д. Д. В.;

-оптичен носител, съдържащ видеозапис от охранителна камера от 2 къща в гр. Лясковец, *********, предаден доброволно от С. М. М.;

-оптичен носител със запис, подаден на ЕЕН 112 - да останат по делото до неговото унищожаване.

С въззивната жалба, подадена от частния обвинител П. Т. П., чрез повереника му адвокат М. Н., горепосочената първоинстанционна присъда е обжалвана само в частта, с която е приложен чл.66 ал.1 от НК и на това основание изпълнението на наложеното наказание три години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, като се твърди, че в тази част присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при грешен анализ на събраните в хода на делото доказателства.

Излагат се съображения, че частния обвинител П. П., който е баща на загиналото при процесното ПТП 11-годишно дете А. П.ов П., е категоричен, че по отношение на виновния водач следва да бъде определено ефективно изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода. Този частен обвинител счита, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия могат да бъдат постигнати само по този начин. Според жалбоподателя съвсем неправилно не е отчетена както тежестта на конкретния резултат, така и на нарушенията на правилата за движение, част от които са останали дори извън обхвата на обвинението, но вследствие на които реално се е стигнало до настъпването му, които разгледани в своя комплекс определят обществената опасност и укоримост на деянието и дееца в повисока норма. За това според частния обвинител П. П. поправителната цел подобре би се съчетала с целта за превенция, както би се постигнало и по-пълно съответствие между извършеното и следващото се за него наказание, ако подсъдимият изтърпи наложеното му наказание ефективно.

Иска се въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като я отмени в частта с която по отношение на подсъдимия П. И. Д. е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и е отложено изпълнението на наложеното му наказание три години лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище, че жалбата на частния обвинител П. Т. П. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На съдебните прения във въззивната инстанция прокурорът посочва, че съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по реда на чл.371 т.2 от НПК, при която, съобразно ТР №1/2009год. въззивната инстанция е ограничена във възможностите си и не може да постанови своя съдебен акт по фактическа обстановка различна от тази изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито да приеме други фактически положения, освен признатите от подсъдимия.

Излага съображения, че процедура поставя условия и изискване към обвинителния акт, който прокуратурата изготвя, като в него следва да има отговор на всички въпроси, по отношение на които е възможно, както в случая са били признати фактическите обстоятелства, изложени в него. Посочва, че нормата на чл. 246, ал. 2 НПК казва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват времето, мястото и начинът на извършване на престъплението.

3

Представителят на държавното обвинение заявява, че той лично смята, че във фактическата обстановка на обвинителния акт не е изложено достатъчно ясно начинът на извършване на престъплението, като липсва отговор на въпроса от кой момент е възникнала опасността за движението, от там и какви действия е следвало да бъдат предприети от страна на водача на моторното превозно средство, за да не настъпи съставомерният резултат. Заявява, че по отношение на този съставомерен резултат във фактическата обстановка не вижда да е описано кога и как е настъпил, а единствено е цитирано заключението на съдебномедицинската експертиза относно причината за смъртта, но самото настъпване на смъртта не е описано как е извършено.

По въпроса как следва да се процедира в тази ситуация и дали може въз основа на фактическите положения, които са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт да се разтълкуват волята на прокуратурата, а от там и волята на първоинстанционният съд, прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново посочва, че на стр. 2 от обвинителния акт е посочено, че лекият автомобил на подсъдимия „Тойота“ достигнал на 85-86 м от мястото на удара, след което е посочено, че до този момент водачът на автомобила е имал техническа възможност, пряка неограничена видимост, първоначално да възприеме осветения от фаровете не автомобила на свидетелите ЖИ.и велосипедист, както и отразената светлина от въртящите светлоотразителни елементи монтирани на велосипеда. Към този момент прокуратурата била приела, че велосипедистът вече се е насочил към пешеходната пътека, бил е в нейната зона и доколкото става въпрос за дете, на видима възраст детска, от този момент нататък е възникнала опасността за движение. Представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново посочва, че подсъдимият е имал пряка видимост, могъл е да го види и възприеме, да следи движението му и от този момент нататък е следвало да предприеме необходимите действия, за да предотврати настъпването на съставомерния резултат. Посочва, че в единия вариант на заключението е посочено, че от този момент нататък и при скорост от 56 км/час, и при скорост от 40 км/час, подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието и съставомерния резултат, ако е предприел действия по намаляване на скоростта и спиране. Прокурорът смята, че това е моментът, в който тази опасност възниква и въз основа на който е базирано обвинението на прокуратурата, като се има предвид и че едно от нарушенията, вменени на подсъдимия, е за превишена скорост над 50 км/час в градски условия. Заявява, че ако се възприеме тази теза счита, че фактическата обстановка се изяснява и логически на базата на тази част от експертното заключение може да се приеме механизма на извършване на престъплението, който не се оспорва от подсъдимия, признавайки фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на държавното обвинение счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от останалите доказателства, допуснал е съкратеното съдебно следствие, провел го е по този начин и е определил наказанието съобразно изискванията на закона. Прокурорът посочва, че първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.55 НК и е определил наказанието по реда на чл. 58а НК, но държавният обвинител смята, че е допуснато 4 неправилно приложение на материалния закон, тъй като макар да се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода при минимум от три години и максимум от осем години, които граници са въведени в закон с изменението на разпоредбата в ДВ брой 67 от 2023 г., което е след извършване на деянието от 02.11.2022 година. Прокурорът счита, че правилното приложение на материалния закон изисква границите, при които се определя размера на наказанието, да бъдат в предишната му редакция от ДВ бр. 95/2016 г., при минимум две години лишаване от свобода и максимум шест години лишаване от свобода. Посочва, че в тези граници средата е четири години и счита, че размера на наказанието следва да бъде коригиран, като бъде намалено.

По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново посочва, че няма съответна жалба и не се акцентира на увеличаване на този размер на наказанието, нито прокуратурата е подала протест в тази насока. Излага съображения, че от справката се установява че СУМПС е отнето на 03.11.2022 година, при наказание от три години лишаване да се управлява МПС този срок към момента е изтекъл и счита, че мярката за процесуална принуда, с която е отнето свидетелството за управление с постановление на прокурор трябва да бъде незабавно отменена.