Решение № 120 от 27.05.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Девня, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100920 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК от И. Я. Ж., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за установено по отношение на Община Суворово, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 1 232 кв. метра и поземлен имот с идентификатори *** с площ 746 кв. метра по наследство и давност.

Ищцата твърди в исковата молба, че е собственик по силата на наследяване на имот, находящ се в **********, който бил закупен от нейните родители, още когато са пристигнали в селото през 1957 г. Сочи, че имота е с площ от около 4 дка, ограден с ограда, която и към момента е съществуваща.

Излага, че в двора имало построена къща, стопански постройки, гараж, трайни насаждения. Посочва, че имота се намирал в края на селото и по неизвестни за нея причини през годините след 1957 г. част от него е определен като „нива“.

Твърди, че всички от селото знаят, че това е имота, който баща й е закупил навремето, оградил си го с оградата, която и към момента си била същата, владял го е, обработвал го е, грижил се е за него и го е стопанисвал през всичките тези години и въобще целият му живот е преминал в тоз имот. Сочи, че през 1992 г. баща й се е снабдил с нотариален акт за собственост, но само за част от целия имот. Тази година през м. май ищцата решила да си оправя документите по наследството за останалата част от имота. При проверка в 1

Кадастъра установила, че за имоти с идентификатори №№ *** с площ 1 232 кв. метра и *** с площ 746 кв. метра, които попадали в нейния имот са издадени Актове за общинска собственост, а именно: АОС № 2551 от 02.02.2024 г. и АОС № 2552 от 02.02.2024 г. С оглед на това за нея възниквал правен интерес от завеждане на настоящия иск за признаване за установено по отношение на Община Суворово, че ищцата е собственик на имоти с идентификатори № *** с площ 1 232 кв. метра и *** с площ 746 кв. метра по наследство и давност, както и за обезсилване на издадените АОС № 2551 от 02.02.2024 г. и АОС № 2552 от 02.02.2024 г. и задължаване на кмета на Община Суворово да отпише гореописаните имоти от актовите книги на общината и да й ги предаде като техен собственик.

В уточняваща молба ищцата заявява, че горепосочените имоти са закупени от баща й на 15.04.1957 г., /пролетта, средата на м. април 1957 г./, като той ги е владял, стопанисвал и ползвал до неговата смърт, настъпила на 25.05.2007 г., след което владението и ползването е продължила нейната майка - И. К. Л., която е живяла в имота до смъртта си, настъпила на *** г. Твърди, че след нейната смърт и до момента, имота се владеел и ползвал от ищцата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Суворово, чрез процесуален представител – адв. Р. А. от ШАК депозира писмен отговор, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията. В отговора се излага, че от представените от ищцата скици, издадени от АГКК, както и от справка в КАИС, портал http://kais.cadastre.bg/ се установявало, че отразените в тях поземлени имоти представляват ниви, в границите им няма нанесени сгради, каквито ищцата твърди, че са съществували през годините, не се виждало и ограда. Не били представени никакви строителни документи за съществуващите по твърдение на ищцата сгради в имотите, поради което реално е невъзможно да се установи точна година на построяване, както и точното им местонахождение. В тази връзка ответната община счита, че отразените в скиците имоти изобщо не съвпадат с посочените в представения от ищцата като доказателство за собственост нотариален акт, и нито родителите й, нито самата ищца ги е владяла през годините. Сочи се, че Община Суворово се легитимира като собственик на описаните в исковата молба имоти със съставените на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от Закона за общинската собственост актове за общинска собственост, както следва - за ПИ е идентификатор *** - АЧОС № 2551 от 02.02.2024 г. и за ПИ с идентификатор *** - АЧОС № 2552 от 02.02.2024 г.

Твърди се също така, че през периода от 1951 г. до 1996 г. не може да се придобие по давност вещ, която е държавна собственост, респ. общинска собственост. След 1996 г. до 1.06.2006 г. също не може да се придобие общинска частна собственост, каквито се явяват процеснияте имоти, поради 2 въвеждането на мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и общинска собственост, съгласно ЗДЗС. Последното седмо удължаване на срока на действие на мораториума е до 31.12.2022 г., като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31 декември 2017 г. Излага се, че с Решение № 3/24.02.2022 г. обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г. Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на § 1 ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.), като изрично е прогласено, че с обявяването на разпоредбата на § 1 ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна, не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл. 151 ал. 2 изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на Решение № 3/24.02.2022 г. в сила. Следователно, ищецът не е владял 10 години процесния имот след влизане в сила на Решението на КС тъй като неговото действие не е ретроактивно и не прогласява противоконституционност на забраната за придобиване на вещи частна държавна и общинска собственост считано от 2006 г. насам. С тези съображения се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан предявения иск. Претендират се разноски по делото.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично, като поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Ответникът се представлява от своя проц. представител по пълномощие, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция. В представени по делото писмени бележки доразвива доводите си за нейната неоснователност и недоказаност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, релевантни към спора, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт №134, т. II, дело № 835/1992 г. на районен съдия от РС – Девня Я. Ж. Л. от *** е признат за собственик на дворно място от 895 кв. м. урегулиран в парцел XII-325 в кв. 55 по плана на ***, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки и на празно дворно място от 1 235 кв. м., урегулиран парцел XI-326 в кв. 55 на плана на *** при граници: улица, С. И. С. и Я. Ж. К.

Видно от представените удостоверения за наследници изх.

№29/24.07.2025 г. и изх. № 30/24.07.2025 г., издадени от длъжностно лице в ********** е, че ищцата И. Я. Ж., ЕГН: ********** е наследник на Я. Ж. Л..

Съгласно представения АОС № 2551 от 02.02.2024 г. За частна общинска собственост е актуван имот с идентификатор № ***, представляващ 3 нива с площ 746 кв. м. в землището на **********, м – ст „Край село“, а с АОС № 2552 от 02.02.2024 г. е актуван имот с идентификатор № ***, представляващ нива с площ 1 232 кв. м. в землището на **********, м – ст „Край село“.

Съгласно представените скици на поземлен имот, издадени от АГКК, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД18-60/08.07.2016 г., ПИ с идентификатор № *** е с площ 1 232 кв. м., с начин на трайно ползване Нива, адрес ***, м-ст „Край село“, номер по предходен план 027010 и собственик по данни от КРНИ Община Суворово, а ПИ с идентификатор № *** е с площ 746 кв. м., с начин на трайно ползване Нива, адрес ***, м-ст „Край село“, номер по предходен план 027011 и собственик по данни от КРНИ Община Суворово.

Представени са и удостоверения за данъчни оценки на процесните два поземлени имота.

Видно от представения и приет по делото нот. акт №4, т. III, рег.

1203, дело № 335/2025 г. на нотариус с рег. № 226 Ал. Никитов, вписан в СВ – Девня с вх. № 2216, акт №188, т. II, дело 1225/2025 г. ищцата И. Ж. е призната за собственик по наследство на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на **********, одобрени със Заповед РД – 18-1730/18.10.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот:

Заповед 18-3989/28.04.2025 г. на изп. директор на АГКК с площ п оскица 1 229 кв. м., а по документ за собственост 1 235 кв. м., ведно със сградите попадащи в него – 3 бр. селскостопански сгради.

С нот. акт №5, т. III, рег. 1204, дело № 336/2025 г. на нотариус с рег.

№ 226 Ал. Никитов, вписан в СВ – Девня с вх. № 2217, акт №189, т. II, дело 1226/2025 г. ищцата И. Ж. е призната за собственик по наследство на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на **********, одобрени със Заповед РД – 18-1730/18.10.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: Заповед 18-3989/28.04.2025 г. на изп. директор на АГКК с площ по скица 892 кв. м., а по документ за собственост 895 кв. м., ведно със сградите попадащи в него – 1 бр. селскостопанска сграда, 1 бр. жилищна сграда и 1 бр. гараж.

Допуснатите и разпитани по искане на ищцата свидетели – И. П. И., Н. Д. И. и Т. Б. Ч. заявяват, че имота е закупен от бабата и дядото на ищцата Ж. и И. през 1957 г. След смъртта на майката на ищцата в имота не е живял никой, но ищцата е идвала да наглежда имота, заедно със съпруга и децата си.

Имота се намирал в края на селото към полето, бил ограден с мрежа от всички страни и портална врата откъм частта, граничеща с полето. В имота имало голяма градина, оградена с посадени сливи от 1957-1958 г. В края на 4 градината започвали нивите на селото. В имота имало построени двуетажна къща и селскостопански постройки за гледане на животни.

Други доказателства не са ангажирани от страните в предвидените за това срокове. Искането на ищцата за назначаване на СТЕ по делото, направено повече от две седмици след първото с.з. е отхвърлено от съда като преклудирано.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Спецификата на предявения положителен установителен иск обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството й на страна, заявяваща право на собственост върху процесните два имота, ищцата следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от нея придобивно основание.

В предвидените за това процесуални срокове и то въпреки дадени указания в тази насока още с проекта за доклад на делото, ищцата не ангажира доказателства за това че, актуваните като частна общинска собственост имоти попадат в загражденията на владяния от нея и нейните наследодатели от 1957 г. поземлен имот, били ли част от имота на нейния баща по старите планове на ***, на чие име са били записани в разписните списъци през годините, имали ли са характер на земеделска земя, чия собственост са били същите.

Ищцата ангажира писмени доказателства, установяващи, че е собственик по наследство на два поземлени имота в **********, ведно с находящите се в тях сгради, подобрения и приращения с обща площ от 2 130 кв. м. В подкрепа на твърденията й, че притежавания от нея имот въз основа на наследство и давностно владение имот е около 4 дка няма нито едно доказателство по делото извън показанията на свид. Т. Ч..

Показанията на разпитаните по делото свидетели са крайно противоречиви досежно площта на владяния от ищцата и нейните родители имот. Свид. Н. И. – съседка на наследствения имот на ищцата от 50 години заявява, че имота на ищцата е около 2 дка. Свид. И. И. не дава сведения за площта на имота, като заявява, че не се е интересувал за този факт. Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. Т. Ч., доколкото не се подкрепят от никакво друго доказателство по делото, свидетелката е близка приятелка на ищцата и не живее в селото, а го е посещавала периодично. Същата няма как да е по – наясно от квадратурата на имота от свид. Н. И., която живее в непосредствена близост до него.