Решение № 7650 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7650 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100503352 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 23430/27.12.2024г. по гр.д. № 22161 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 69-ти състав Столична дирекция на вътрешните работи с Булстат 129009938 е осъдено да заплати на А. А. П., ЕГН ********** на основание на чл. 200 от КТ сумата от 7500лв., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука , настъпила на 30.01.2023г.; на адвокат Я. Д. Д. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 1050лв. с ДДС представляващи възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца П. ; на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК сумата от 575лв. разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 7500лв. до предявен размер от 15 000лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 20143/21.01.2025г. по регистъра на СРС, от ответника по исковете Столична дирекция на вътрешните работи с Булстат 129009938 /СДВР/, в 1 частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на закона, необосновано. Посочило е, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил необосновано висок, не отговарял на справедливостта. Преценката за вида на телесната повреда се правела в зависимост от това какви костици или кости са счупени. Претърпяната от ищеца травма била лека телесна повреда, а не седна такава. Счупена била четвърта метакарпална кост на дясната ръка, затрудненото движение било в следствие на поставената ортеза , което се налагало от болковия синдром.

Нямало данни за оплаквания в травмираната дясна длан , не се очаквали дегенеративни процеси, нямало усложнения. В случая присъденото обезщетение не съответствало на специфичните критерии и общите такива по Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВКС и така постановил неправилно решение. Неразположението на ищеца било 10-тина дни, решението на ТЕЛК което било влязло в сила, сочело че е претърпял лека телесна повреда, снабдяването от ищеца с болнични листове за повече от 10 дни не обосновавало друг извод, те не били съобразени от ТЕЛК. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият- ищец А. А. П., ЕГН ********** е оспорил жалбата .

Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Въззивникът не бил депозирал отговор на исковата молба, в срока за отговор не оспорил исковете, включително и по размер. Установено било че в следствие на травмата претърпял редица неудобства, правилно били кредитирани като събраните гласни доказателства така и заключението по медицинската експертиза. В случая била счупена кост на дясната длан и затрудненото движение било 45 дни, медицинското удостоверение сочещо спукване и че това е лесна телесна повреда било опровергано по делото. За в бъдеще к.щял да изпитва периодично болка и дискомфорт, включително при упражняване на професионалната си дейност с оглед на спецификата й. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 125318/16.04.2024г. по регистърана СРС изпратена на 12.04.2024г. на А. А. П., ЕГН ********** срещу Столична дирекция на вътрешните работи с Булстат 129009938 /СДВР/,с която е поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 10 000лв.-частичен иск целият за 15 000лв., увеличен до размера от 15000лв. с молба от 04.10.2024г. , ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на 30.01.2023г, установена с разпореждане №33578/18.10.2023г. на НОИ. Навел е твърдения, че работил при ответника по трудов договор като „командир на отделение в ГООР на СОП към 02-ро РУ-СДВР“ , на 30.01.2023г. претърпял трудова злополука, при която получил травма на дясната ръка с фрактура- счупване на четвърта метакарпална кост на дясната ръка. Това нараняване получил по време на изпълнение на трудовите си задължения, по време на обход забелязали лек автомобил, който отнел предимство и застрашил живота на двама граждани, пресичащи пешеходна пътека, последвали този автомобил, който се опитал да избяга, движел се в насрещна лента за движение и застрашил многократно живота на разминаващи се с него автомобили и пешеходци, реализирал ПТП със спрял автомобил, ищецът и колегата му се опитали да го блокират със служебния автомобил и този автомобил няколко пъти удря на заден ход служебния автомобил с цел да го изблъска и да си направи път за бягство. В опита да задържат водача и спътника му, които оказвали съпротива, ищецът си наранил дясната ръка, изпитал силна болка в единия пръст, който се подул и посинял, обстотен преглед бил извършен в болница, където било установено болка, оток, хематом, ограничени движение на четвъртия пръст на дясната ръка, поставена била ортеза за 30 дни, предписани били лекарства , болка и ограничено движение било установено при прегледа около месец след това., към момента периодично изпитвал болка и дискомфорт при натоварване и промяна на времето, в отпуск поради болест бил 45 дни. Наред с интензивната болка дланта била оточна , не можел да извършва активни и пасивни движения, изпитвал затруднения в ежедневните хигиенни-битови нужди, хватателната функция на водещата му дясна ръка била засегната, имал нужда от известно първоначално чуждо съдействие, имал затруднения 3 първоначално и при изпълнение на служебните си задължения, пълният възстановителен режим продължавал няколко месеца. Изпитвал притеснение, тревожност, раздразнителност, имал постравматично притеснение при последваща оказана съпротива от граждани при задължението им от органи на реда. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи с Булстат 129009938 в предоставения му срок за отговор не е изразил становище. След срока за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че претърпяното от ищеца увреждане е лека телесна повреда, претендиран размер на обезщетението не съответствал на справедливостта. Затрудненото движение било следствие от поставената ортеза, което се налагало поради болков синдром., не се очаквало дегенеративни процеси, усложнения. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Приети са неоспорени разпореждане, ежедневна ведомост, съгласно които на 30.01.2023г. ищецът е следвало да изпълнява задълженията си по договора с ответника като автопатрул заедно с Николай Русимов и служебен автомобил с рег. № СВ 2935НР.

Прието е неоспорено от страните Разпореждане № 33578/18.10.2023г. издадено от НОИ, съгласно които на 30.10.2023г. ищецът е претърпял трудова злополука, при която по време на изпълнение на задължения му при ответника по осигуряване на обществен ред и сигурност при задържане на две лица в автомобила им, същите оказали съпротива да излязат от автомобила и по време на боричкането ищецът си ударил дясната ръка и получил счупване на метакарпална кост на дясната ръка Приети са амбулаторен лист, болничен лист, изследвания, съгласно които на 30.01.2023г. на място на произшествие ищецът е бил прегледан от екип на „Спешна медицинска помощ“, установено е нараняване и е насочен към преглед в болница, където при прегледа е поставена диагноза „счупване на метакарпална кост“, тогава е установена палпаторна болка, оток, хематом, ограничени движения на 4-ти пръст на дясна ръка, поставена е ортезна имобилизация за 30 дни и е дадено мнение за 30 дни временна нетрудоспособност, при преглед на 28.02.2023г. е установена персистираща болка, ограничени движения в ДИС на 4-ти пръст на дясна ръка и е дадено 4 мнение за отпуск поради временна нетрудоспособност за 15 дни, болнични листове са издадени за общо 45 дни.

Прието е медицинско удостоверение издадено на 09.01.2024г. от

Медицински институт-МВР-Централна експертна лекарска комисия, съгласно което при преглед на документите е прието, че ищецът е получил извънставно спукване на върха на крайната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, като извод е обоснован с разчитане на рентгенография от 30.01.2023г., сочеща че не личат фрактури на костите, а само фисура без дислокация на фрагментите. Посочено е, че увреждането без пълно прекъсване на кортикалния слой, неангажиращо ставната повърхност или друга част от костта, участваща в биомеханиката на движението, без описано нарушение на захвата, е наложило ортезна имобилизация, увреждането съответствало на квалификация на лека телесна повреда.

С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и предоставен от ищеца диск с изследване е посочило, че на 30.01.2023г. ищецът е претърпял „счупване на четвърта метакарпална кост на дясната ръка“, което причинявало страдание за около 10-15 дни, на ищеца била поставена ортеза за 30 дни.

Хватателната функция на ръката била затруднена за 10-15 дни, но поставената ортеза довела до затруднено движение в китката за 30 дни. В случая затруднения със захвата при ищеца имало за 45 дни, през който период било предписано домашно и кинезитерапевтично възстановяване на функцията на дясната длан и китка. За този период от 45 дни имало болков синдром и ищецът не можел да използва функциите на дясната ръка, възможно било за първите 10-15 дни да се е нуждаел от чужда помощ. Срокът на пълното възстановяване било 45 дни, в момента при ищеца нямало оплаквания в травмираната длан, не се очаквали дегенеративни процеси и усложнения, но било възможно при промяна на метеорологични условия ищецът да изпитва болки в счупените кости.

Разпитан по делото св. М.И. е заявила, че живее заедно с ищеца, през януари 2023г. той и казал по телефона, че е пострадал при задържане на лице и много го боли ръката, по-късно й се обадил вече от болницата, където бил откаран от екип на Спешна медицинска помощ, като казал че има счупен пръст на дясната ръка. В Свидетелят видяла след това в дома им, че пръстът е 5 много подут , посинял, с поставена шина , ищецът се оплаквал от силни болки, приемал за тях „аулин“. Заявила е, че ищецът бил ск шина един месец, след това 15 дена раздвижвал пръста. През времето, през което ищецът бил с шина свидетелят трябвало да му помага за ежедневните дейности, тогава детето им било малко. Дори и след рехабилитацията ищецът продължавал да изпитва болка и се оплаквал , в момента от болки се оплаквал при промяна на времето.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл.200 във връзка с чл.358, ал.1, т.3 вр. с ал.2, т.1 от КТ (в сила от 01.01.1987г.) за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3 години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.