Решение № 344 от 03.10.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 344 гр.

Перник, 03.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 19.09.2019 г., І-ви въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Рени Ковачка

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев

Кристиан Петров при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00477 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25355/07.12.2015г. от Н.А. /заместен във въззивното производство по реда на чл. 227 ГПК от наследниците А.А. и Ф.А./ против решение от 19.11.2015 г. по гр.д. № 49773/2015 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н.А. срещу Софийски градски съд искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 КТ

– за признаване на уволнението, извършено със Заповед № *** на Председателя на СГС за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - "***" в *** в СГС и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5 107.92 лв. за периода 29.07.2015 г. - 29.01.2016 г. В жалбата се поддържа, че съдът въз основа погрешна фактическа обстановка е направил погрешни правни изводи, тъй като от доказателствата не се доказва виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищеца. Игнорирани са част от доказателствата и е наблегнал на друга част – решението е основано на представените по делото писмени и гласни доказателства, визирани в уволнителната заповед, като е направил извод за виновност на ищеца, без да вземе предвид, че ищецът не е бил изслушван в предварителен разговор с председателя на СГС; че ищецът не е бил наказван по никакъв повод за периода, в който е бил на работа в СГС. Поддържа, че оспорената заповед не е съобразена с установените в хода на проверката обстоятелства и цялостна фактическа обстановка. По изложените съображения се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

След подаване на въззивната жалба ищецът е починал и с влязло в сила определение № 21728/19.09.2016г. по в. гр. д. № 5407/2016г. по описа на СГС като въззивници в производството са конституирани неговите наследници и е прекратено въззивното производството в частта по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на лицето на предишната работа, поради което в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка. В тази връзка тук е мястото да се посочи, че подадената жалба вх. № 11612/14.09.2016г. лично от наследниците А.А. и Ф.А. е извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и затова въззивният съд не обсъжда изложените в нея оплаквания и доводи.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е заемал длъжността "***" в *** в Софийски градски съд, когато е бил дисциплинарно уволнен със Заповед № *** на председателя на СГС, връчена на 29.07.2015г., за това, че в периода 29.05.2015 г.-28.07.2015 г. вкл., системно нарушавал трудовата дисциплина, като се явявал на работа в състояние след употреба на алкохол и се отклонявал от работното си място без връзка със служебните си задължения и извън установените почивки, в рамките на работното време.

В заповедта е посочено, че при извършени проверки в периода 29.05.2015 г.-28.07.2015 г., за резултатите от които са съставени протоколи от участвалите в тях лица, е установено, че на 29.05.2015 г., 04.06.2015 г. и 28.07.2015 г. *** А. бил във видимо нетрезво състояние, със съпътстващите това състояние признаци – некоординираност на движенията, неестествени жестикулации, миризма на алкохол, завален говор и лицево зачервяване, като на 29.05.2015 г. бил отстранен временно от работа, поради състоянието си, с разпореждане на изпълняващия функциите Председател на СГС. Посочено е, че при същите проверки е установено, че служителят се отклонява без основание и без връзка със служебните си задължения от работното си място. Вменените нарушения са квалифицирани в заповедта като такива по чл. 187, т.1, пр.4 КТ и чл. 187, т.2 КТ – явяване на работа в състояние, след употреба на алкохол, което му пречи да изпълнява задълженията си, съответно не е уплътнявал работното си време в рамките на установеното такова и полагаемите почивки, и по чл. 190, ал.1, т. 3 КТ - дисциплинарните нарушения са системни.

При така изложеното в заповедта следва, че са спазени предвидените в чл. 194 КТ преклузивни срокове /за които съдът следи служебно/ за налагане на наказанието с оглед датите на узнаване от работодателя на сочените нарушения и датата на връчване на уволнителната заповед. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал.1 КТ - словесно посочените в нея фактически обстоятелства обективират съществените белези на конкретните дисциплинарни нарушения: неуплътняване на работното време и явяване на работа след употреба на алкохол; конкретизирани са датите, на които са извършени всяко от констатираните за определен период нарушения на трудовата дисциплина и нарушенията са описани достатъчно подробно и по начин, указващ ясно за причината за уволнението. Препращането освен това и към горепосочените протоколи е допустимо с оглед допълнително мотивиране на заповедта. Дори и при несъответствие между правното основание /законовия текст/ и описаните фактически обстоятелства от значение са фактическите обстоятелства, и не обуславя само по себе си незаконност на уволнението.

Ищецът е дал писмени обяснения от 04.06.2015г., които се отнасят само за описаните в уволнителната заповед нарушения, констатирани в протокола от 04.06.2015 г. Обясненията са достигнали до работодателя преди уволнението, така че е осъществена хипотезата на чл. 193, ал.1 КТ дори да липсва искане от работодателя за обяснения по дисциплинарните нарушения и въпрос за приложението на чл. 193, ал.

2 и ал. 3 КТ изобщо не стои. Ищецът е дал писмено обяснение с дата на съставяне - 29.09.2015г. /л.31 от първоинстанционното дело/, т.е. след налагане на наказанието, като не е доказано да са му искани обяснения за нарушенията от 29.05.2015 г., както и липсва удостоверяване по см. на чл. 181 ГПК, че обяснението е стигнало до работодателя на друга по-ранна дата преди съставянето и такъв извод не може да се направи и от неговото съдържание, в което липсват данни да са дадени конкретно за нарушенията от 29.05.2015 г. В Протокол от 28.07.2015г. при извършена проверка от завеждащия служба "Деловодство Гражданско отделение-въззивни състави" са констатирани описаните в уволнителната заповед нарушения от 28.07.2015г., като е отразено, че след поискано от ищеца обяснение за ситуацията, същият напуснал демонстративно канцеларията. Няма данни ищецът да е дал устни или писмени обяснения за констатираните в протокола нарушения преди уволнението, но му е предоставена реална възможност да даде обяснения за тях, защото касаят поведение, което не налага обстойна проверка на минали събития и искането на обяснения позволява на работника да разбере за кои негови нарушения се отнася то. Удостовереното в протокола искане на обяснения от ищеца кореспондира с показанията на св. Д. - прекия ръководител на ищеца, извършил проверка, а доколкото е налице неконкретност в тази им част – това не опровергава и не противоречи на отразеното в протокола искане на обяснения, тъй като в случая от значение е поредността, условието обяснения да се поискат преди налагане на наказанието. Няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето лице – в случая прекият ръководител, което не е носител на дисциплинарна власт /без за това да е необходимо изрично упълномощаване/ и за искането по чл. 193, ал. 1 от КТ не е необходимо работодателят да спазва конкретна процесуална форма. С искането на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което чл. 193, ал. 2 КТ е неприложим, тъй като обясненията на работника не са били изслушани по негова вина. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193 КТ, за дисциплинарните нарушения от 29.05.2015г. в тази си част заповедта е издадена в нарушение на чл. 193, ал.

1 КТ. Относно описаните в уволнителната заповед нарушения от 28.07.2015 г. и 04.06.2015 г., изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени. Когато чл. 193, ал. 1 КТ не е спазен за някои от санкционираните нарушения на тр. дисциплина, това не опорочава налагането на наказание за тези, за които са поискани и/или давани обяснения. Ето защо съдът следва по същество да изследва и обсъди извършени ли са от ищеца дисциплинарните нарушения на 04.06.2015г. и 28.07.2015 г.

От

Протокол от 28.07.2015г., подписан от завеждащия служба "Деловодство Гражданско отделение-въззивни състави" и четирима служители от деловодството /между тях и св. И. Д./, се установява, че при извършена проверка на 28.07.2015г. в 16.15ч., 16.25 ч. и 16.40 ч. *** Н.А. не се намира на работното си място, а след явяването си в 16.55 ч. имал некоординирани движения, неестествени жестикулации, завален говор, зачервено лице и миришел на алкохол. От Протокол от 04.06.2015г., подписан от завеждащия служба "Деловодство Гражданско отделение-въззивни състави" и още две лица в качеството им на главни специалисти в служба „Администрация на председателя“ /между тях и св. И. Д. и К.Л./, се установява, че при извършена проверка на 04.06.2015г. в 15.15ч., *** Н.А. не се намира на работното си място. Намерен е да пуши на стълбището с вход непосредствено до стая 71, като в протокола е посочено, че при проведения с ищеца разговор членовете на комисията констатирали, че той е неестествено зачервен, с некоординирани движения на ръцете и от него лъхало силно на алкохол. Тези писмени доказателства – протоколи от прекия ръководител на ищеца и служители от деловодството - не представляват писмени свидетелски показания, създадени с оглед процеса, а са такива създадени в дисциплинарното производство по КТ. Същите като частни свидетелстващи документи не обвързват съда да приеме, че посочените в протоколите факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател, но това не означава, че документите нямат никаква доказателствена стойност, защото съдът преценява съответните факти с оглед на всички доказателства. Въззивният съд при съвкупна преценка на доказателствата по делото изцяло кредитира тези писмени доказателства.

Удостовереното в тези протоколи, не противоречи, а кореспондира на показанията на св. Д. и св. Л., от които се установява участието им в проверките на 28.07.2015г. и 04.06.2015г. и установените от тях обстоятелства, отразени в протоколите от 28.07.2015г. и 04.06.2015г., които имат непосредствени впечатления от работата на ищеца. Св. Л. - ***, установява, че ищецът не е спазвал работното си време, като „говореше завалено и беше доста зачервен, общо взето с едни некоординирани действия …..ние всички установихме, че Н. лъха на алкохол …лъхаше на алкохол и беше със зачервено лице“. Св. Д. - ***, е категорична, че ищецът не е спазвал работното си време, не е уплътнявал същото – при неколкократните проверки често се случвало да не е на работното си място, понякога за по-кратко време друг път за по-дълго време – намиран е в мазето или се връщал в края на работния ден, миришел на алкохол с неестествена червенина, завалял думите като говорел.

В този смисъл показанията на св.Д. и Л. изцяло потвърждават отразеното в протоколите от 28.07.2015г. и 04.06.2015г. Св. П. – *** в СГС, също заявява, че е присъствала при извършваните на ищеца проверки, като също е усещала миризма на алкохол от ищеца, както и че през работно време се отклонява от работното си място. Св. С. - *** в СГС, дава показания, че ищецът е идвал пиян на работа и употребявал алкохол през работно време – зачервявал се, лъхал на алкохол. Граждани изказвали недоволство, че не е на работното си място, че приличал на пиян и мирише на алкохол, като същото се установява и от показанията на св. П.. Въззивният съд преценява показанията на всички свидетели, като последователни и непротиворечиви, като няма основание да не се кредитират показанията на свидетелите, събрани непосредствено от районния съд, поради съмнения за заинтересованост - такава по делото не се установява.