Решение № 2050 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2050 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330122414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, против Д. С. Б., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 671,83 лева/343,50 евро – главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 27.02.2023 г. – 28.06.2024 г. за водоснабден имот, находящ се в **, както и сумата от 93,37 лева/47,74 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.05.2023 г. – 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 24.07.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 6364/ 25.07.2024 г. по ч.гр.д. № 12897/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като ищецът е предоставил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода зa водоснабден имот, находящ се в **, а ответницата в качеството й на собственик на процесния недвижим имот имала качеството на потребител на ВиК услуги. Ищецът твърди, че има качеството 1 на изправна страна по договора като услугите са останали незаплатени, ето защо на основание ОУ на ВиК на ответницата поради неплащане на задължение за консумирана питейна вода и отведена канална вода на ответника е начислено обезщетение за забава в размер на 93,37 лева/47,74 евро, за периода 31.05.2023 г. – 30.06.2024г. Моли за уважаване на предявените исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адвокат Ц., е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Твърди, че не са били налице основания за начисляване на сумите на основание чл. 26, ал. 2 от ОУ на ВиК, във вр. с чл. 25, ал. 8 от ОУ. Твърди, че сумата е неправилно формирана при наличие на повредено измервателно устройство и на базата на средномесечния разход за съответния период от предхождащата година.

Твърди, че ищецът не е представил документ, от който да е виден какъв е средномесечният разход за периода, като начисленото количество вода не отговоря на претендираното в исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12897/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 6364/ 25.07.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII състав. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главната искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 198 от Закона за водите , във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Гледка“ № 1, ап. 1, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени 2 доказателства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и законна лихва, след датата на исковата молба, за установяване на к о е т о са представени платежни документи /л. 54 от делото/. Това обстоятелство се признава и от самия ищец по делото.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено към датата на постановяване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса.

По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Ищецът претендира единствено разноските за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, като изрично е заявил, че не претендира разноските в заповедното производство.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля 3 максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 175 лева за исковото производство, от които: 75 лева – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение / 89, 48 евро/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670 против Д. С. Б., ЕГН: ********** обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 671,83 лева/343,50 евро – главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 27.02.2023 г. – 28.06.2024 г. за водоснабден имот, находящ се в **, както и сумата от 93,37 лева/47,74 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.05.2023 г. – 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 24.07.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 6364/ 25.07.2024 г. по ч.гр.д. № 12897/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав, като погасени, чрез плащане в хода на процеса на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК:115010670 сумата от 89, 48 евро /осемдесет и девет евро и четиридесет и осем евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4