Определение № 28987 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28987 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20231110115268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. Д. Д. и Й. Б. Д. срещу „П**********Т България“ ЕООД, с която са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите в раздел VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит № 40013820270/02.12.2022 г., предвиждащи възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. С отговора е предявил и насрещни искове срещу ищците за солидарното им осъждане да заплатят вземания по същия договор за потребителски кредит.

Насрещните искове са предявени в срока за отговор, произтичат от същото правоотношение и между тях и първоначалните искове е налице връзка, която обосновава общото им разглеждане, поради което следва да бъдат приети на основание чл. 211, ал. 1 ГПК.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните искове за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо, относимо и необходимо, поради което искането следва да бъде уважено.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, а вещото лице – след представяне на доказателства за внесения депозит.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото 1 със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, предявените от „П**********Т България“ ЕООД срещу Е. Д. Д. и Й. Б. Д. насрещни искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата 4835,08 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 40013820270/02.12.2022 г.; сумата 901,09 лв., представляваща непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 12.06.2023 г.; сумата 82,32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2023 г. до 12.06.2023 г., ведно със законната лихва върху общата сума от 5818,49 лв., считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по формулираните от ответника в отговора на исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 220 евро, вносим от „П**********Т България“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок следва да се представят доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В***** П******, която да се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си най-малко една седмица преди датата на съдебното заседание, ведно със справка-декларация и документи за извършените разходи.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците Е. Д. Д. и Й. Б. Д. твърдят, че на 02.12.2022 г. са сключили с ответника „П**********Т България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 40013820270, по който е предоставена сума в размер на 5000 лв. за срок от 36 месеца, при посочени годишен лихвен процент 41,00 %, ГПР 49,12 % и дължима сума по кредита 8600,11 лв. С раздел VI „Параметри“ от договора било уговорено и заплащане на възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“ в размер на 2000 лв. и за допълнителната услуга „Флекси“ в размер на 2500 лв., разсрочени заедно с кредита на 36 месечни вноски по 125 лв., при което общото задължение възлизало на 13100,11 лв. Поддържат, че оспорените клаузи противоречат на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Според тях уговорените услуги по съществото си обхващат действия по усвояването и управлението на кредита, за които чл. 10а, ал. 2 ЗПК не допуска събирането на такси и комисиони. Твърдят, че възнагражденията са част от общия разход по кредита, но не са включени при изчисляването на ГПР, с което се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и потребителят се въвежда 2 в заблуждение относно действителната икономическа тежест на договора. Излагат още, че клаузите са предварително изготвени, не са индивидуално договорени, предвиждат необосновано високи възнаграждения и създават значително неравновесие във вреда на потребителя.

Въз основа на изложеното ищците искат да бъде прогласена нищожността поради противоречие със закона на клаузата за възнаграждение за услугата „Фаст“ в размер на 2000 лв. и на клаузата за възнаграждение за услугата „Флекси“ в размер на 2500 лв. Претендират разноските по делото.

Ответникът по първоначалните искове „П**********Т България“ ЕООД ги оспорва като неоснователни. Не оспорва сключването и съдържанието на договора, но поддържа, че допълнителните услуги са незадължителни и са закупени по изрично искане на клиента, като изборът им не е условие за отпускане на кредита. Твърди, че услугата „Фаст“ е реално предоставена чрез приоритетно разглеждане на искането и изплащане на кредита в деня на кандидатстването, а „Флекси“ предоставя възможности за промяна на погасителния план, включително отлагане или намаляване на вноски и промяна на падежа. Според ответника възнагражденията са отделни от цената на кредита, не представляват такси за неговото усвояване или управление и не следва да се включват в ГПР. Поддържа, че условията и цената на услугите са ясно посочени в договора, общите условия и преддоговорната информация, а клаузите са индивидуално договорени, действителни и неравноправен характер не е налице.

С отговора на исковата молба „П**********Т България“ ЕООД предявява насрещни искове. Твърди, че по договора е предоставило заемна сума в размер на 5000 лв., която Й. Б.

Д. като кредитополучател и Е. Д. Д. като солидарен длъжник са се задължили да върнат ведно с уговорената възнаградителна лихва на 36 месечни вноски. Поддържа, че е извършено единствено плащане на 400 лв. на 27.01.2023 г., след което плащанията са преустановени. Поради неплащането на две и повече последователни вноски заявява, че на основание т. 12.3 от общите условия всички задължения са обявени за предсрочно изискуеми, като с насрещната искова молба уведомява длъжниците за предсрочната изискуемост.

Иска двете ответници по насрещните искове да бъдат осъдени солидарно да заплатят 4835,08 лв. непогасена главница, 901,09 лв. непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 12.06.2023 г. и 82,32 лв. обезщетение за забава за периода от 21.01.2023 г. до 12.06.2023 г., ведно със законната лихва върху общата сума от 5818,49 лв. от предявяването на насрещните искове до окончателното плащане. При евентуално уважаване на първоначалните искове прави възражение платените суми за допълнителни услуги да бъдат прихванати и отнесени за погасяване на главницата и договорната лихва. Претендира разноските по делото.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове 3 с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на клаузите в раздел VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит № 40013820270/02.12.2022 г., предвиждащи възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“ в размер на 2000 лв. и за допълнителната услуга „Флекси“ в размер на 2500 лв.

Насрещно са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за солидарното заплащане на непогасена главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит № 40013820270/02.12.2022 г., в размерите и за периодите, посочени по-горе.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 02.12.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № 40013820270 между „П**********Т България“ ЕООД като кредитор, Й. Б. Д. като кредитополучател и Е. Д. Д. като солидарен длъжник; че по договора е предоставена сума в размер на 5000 лв. за срок от 36 месеца; както и че в раздел VI „Параметри“ са включени клаузи за заплащане на възнаграждение за услугата „Фаст“ в размер на 2000 лв. и за услугата „Флекси“ в размер на 2500 лв.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищците по първоначалните искове е да установят фактите, на които основават твърдяното противоречие на оспорените клаузи с императивните изисквания на закона, включително действителното съдържание и предназначение на услугите, връзката им с усвояването и управлението на кредита и отражението на уговорените възнаграждения върху общия разход по кредита.

В тежест на ответника по първоначалните искове е да установи фактите, на които основава възраженията си, включително че услугите са били незадължителни и отделни от дейностите по усвояване и управление на кредита, че са били действително предоставени при уговорените условия и че оспорените клаузи са били индивидуално договорени с потребителите.

В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи възникването и размера на претендираните вземания, включително предоставянето на заемната сума, основанието за солидарната отговорност на двете ответници, уговорените падежи и лихви, настъпването на изискуемостта на вземанията, извършените плащания и начина на тяхното отнасяне, както и размера на непогасената главница, възнаградителната лихва и обезщетението за забава.

В тежест на ответниците по насрещните искове е при установяване на горните обстоятелства да докажат плащането или други правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти, на които се позовават.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на 4 доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ищците по първоначалните искове и ответници по насрещните искове, че най-късно в първото открито съдебно заседание могат да оспорят истинността на представените с отговора писмени доказателства, както и да изразят становище, да посочат и представят доказателства във връзка с направените оспорвания, възражения и насрещни искове.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците по първоначалните искове, че ако не се явят в първото заседание по делото, не са взели становище по отговора на исковата молба и не са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на производството по първоначалните искове и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците по насрещните искове, че при наличие на предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът по насрещните искове може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу тях.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищците по първоначалните искове – и препис от отговора на исковата молба ведно с приложенията.