Решение № 382 от 21.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1447 от 15.10.2025 г. по т. д № 1880/2024 г., СГС, ТО, VI – 3 –ти състав, е осъдил „Волво Ластвагнар Акциеболаг“, дружество, регистрирано и действащо по законите на Швеция, да заплати на „Транспрес Грийн“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр.

III от ЗЗД сумата от 5000 евро, представляващо заплатена от ищеца на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в проформа фактура от 23.09.2021 г. и цитирана в нея оферта № BG2021000453 с предмет производство и доставка на 10 бр. шаси – кабини Volvo FH460HP 6x2R с надстройка, който договор е развален с исковата молба на СГС, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2024 г. до окончателното погасяване на сумата. С Решението си съдът е отхвърлил иска на „Транспрес Грийн“ ЕООД с правно основание чл.

88, ал. 1, изр. II вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата от 349 638 евро, представляваща обезщетение за вреди – претърпяна загуба в резултата на разваляне на договора между страните и изразяваща се в разликата в цената на договора с ответника и този с „Турботракс България“ ООД от 17.05.2023 г., както и иска по чл. 79, ал. 1, пр. I I вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата от 349 638 евро, представляваща обезщетение за вреди – претърпяна загуба в резултата на разваляне на договора между страните и изразяваща се в разликата в цената на договора с ответника и този с „Турботракс България“ ООД от 17.05.2023 г.

Недоволен от отхвърлителната част на постановеното от СГС Решение е останал ищецът „Транспрес Грийн“ ЕООД, който го обжалва в тази му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради 1 необоснованост. В останала си част, Решението е влязло в законна сила като необжалвано.

Сочи се, че съдът неправилно бил приел, че не е налице връзка между неизпълнението от страна на ответника и решението да бъдат закупени сходни стоки от друг търговец, въззивникът нямало да сключи заместващите договори и да претърпи загуби ако „Волво Ластвагнар Акциеболаг“ било доставило в срок и съобразно търговските условия 10 бр. шаси – кабини Volvo FH460HP 6x2R. Твърди се, че последващата сделка била сключена непосредствено след окончателно заявеното от въззиваемата страна, че не възнамерява да изпълни задълженията си. На последно място, излага се, че законът не предвиждал форма за действителност на договора за продажба, в случай, че този между страните бъде определен като такъв.

Моли се за отмяна на Решението в обжалваната му част и уважаване на евентуалните искове.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на така подадената жалба, с който я оспорва като неоснователна, като моли за оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на постановеното от СГС Решение, както и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери от фактическа и правна страна следното:

Доколкото първоинстанционното Решение не е обжалвано в частта, в която „Волво Ластвагнар Акциеболаг“ е осъдено да заплати на „Транспрес Грийн“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД сумата от 5000 евро, представляващо заплатена от ищеца на отпаднало основание сума съгласно договор, обективиран в проформа фактура от 23.09.2021 г., в тази му част Решение № 1447 от 15.10.2025 г. е влязло в законна сила, то зачетени следва да бъдат попадащите в обективните предели на силата на пресъдено нещо, а именно, че между страните в производството е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор, станало с приемане от страна на „Транспрес Грийн“ ЕООД на отправената му оферта чрез заплащане на продажната цена на 10 бр. шаси – кабини Volvo FH460HP 6x2R с надстройка. За установено, на следващо място, следва да се приеме, че стореното с исковата молба волеизявление за разваляне на договора между страните поради виновно неизпълнение от страна на въззиваемото дружество е породило желаното от „Транспрес Грийн“ ЕООД действие – чрез упражняването на това потестативно право е заличена с обратна сила възникналата между страните облигационна връзка, което означава, че в отношенията на страните по договора се приема, че същият не е бил сключван и се възстановява състоянието от преди неговото сключване.

За уважаване на главния иск за репариране на претърпените от купувача вреди, същият следва да докаже всички елементи от фактическия състав на обезщетението по чл.88, ал.1, изр. II от ЗЗД, а именно: 1) разваляне на договора в резултат на виновно неизпълнение на договорно задължение от ответника; 2) наличие на имуществени вреди под 2 формата на претърпени загуби, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, освен ако неизпълнението не се дължи на недобросъвестност на длъжника (липсата на изпълнение на същия да се дължи на умишленото недобросъвестно поведение на ответното дружество);

3) причинна връзка между неизпълнението и развалянето на договора, т.е. неизпълнението е основание за разваляне на договора. При недобросъвестност на длъжника, дължими са всички преки и непосредствени вреди. В този случай предвидимостта не подлежи на доказване. В конкретния случай, както бе посочено по – горе, съобразявайки се със силата на пресъдено нещо на влязлата в законна сила част на първоинстанционното Решение, съдът намира за доказано твърдението, че неизпълнението от страна на длъжника се дължи на неговата недобросъвестност, установяването на която освобождава кредитора от тежестта да доказва предвидимост на вредите, но не и на обстоятелството, че имуществената загуба представлява пряка и непосредствена вреда от неизпълнението на ответника.

Съдебната практика е безпротиворечива, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, обичаен, безусловен и закономерен, сигурен резултат от неизпълнението и когато се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника. В посочения смисъл са Решение № 73 по т.д. № 897/2009 год. на I т.о. на ВКС, Решение № 296 по гр.д.№ 48/2013 год. на IV ГО на ВКС и др.). Вредата под формата на претърпяна загуба се изразява в действително намаление на имуществото на изправната страна, вследствие неизпълнението на договора и може да се изрази под формата на неблагоприятната за кредитора разлика в условията, при която е сключена евентуална сделка на покритие, както се твърди в процесния случай - разликата между договорената и заплатената на друг доставчик по - висока цена за вещ с подобни характеристики.

По отношение размера на тази разлика и при съблюдаване принципа на непосредственост, съда взе предвид събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Съгласно приетото от настоящия състав заключение на изслушаната в рамките на въззивното производство съдебна оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Е. М. при приложение на Българските стандарти за оценяване и използване на сравнителен подход и метод, пазарната цена на един брой шаси кабина Volvo FH460HP 6x2R с надстройка към третото тримесечие на 2021 г. е в размер на 103 500 евро, 110 200 евро към третото тримесечие на 2022 г. и 113 300 евро към третото тримесечие на 2023 г. Експертът заключава, че пазарната цена на един брой с марка DAF, модел XG 480 FAR с надстройки е в размер на 125 100 евро към третото тримесечие 2022 г. и 128 500 евро към второто тримесечие на 2023 г., а пазарната цена на един брой контейнеровозна конструкция за шаси – кабина с техническите характеристики на марка DAF, модел XG 480 FAR, към второто тримесечие на 2023 г. е в размер на 8 600 евро. В отговор на четвъртия му поставен въпрос, вещото лице заключава, че средните пазарни цени на DAF XG 480 FAR шаси – кабини с надстройки със сходни технически характеристики, общо – нови и на вторичен пазар (до 700 км), са в размер на 117 900 евро към третото тримесечие на 2021 г., 125 100 евро към третото 3 тримесечие на 2022 г. и 128 500 евро към второто тримесечие на 2023 г. Средните пазарни цени на DAF XG 480 FAR с надстройки със сходни технически характеристики, само нови с пробег до 700 км. В Германия и Полша са в размер на 119 200 евро към третото тримесечие на 2021 г., 126 400 евро към третото тримесечие на 2022 г. и 129 000 евро към второто тримесечие на 2023 г., а на продаваните в България - 115 600, съответно 122 600 и 126 000 за посочените периоди.

По делото е прието като неоспорено от страните и заключение на изслушаната тройна съдебнооценителна експертиза, изготвено от вещите лица Г., М. и П., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно същото, пазарната цена на един брой Volvo FH460HP 6x2R без надстройка влиза на 96 145 евро към третото тримесечие на 2021 г., на 102 406 евро към третото тримесечие на 2022 г. и на 105 249 евро към същия период на 2023 г., като посочените цени са без начислен ДДС. Експертите заключават, че цената на шаси – кабини на конкурентната марка DAF възлиза на 117 147 евро към третото тримесечие на 2022 г. и на 120 399 евро към третото тримесечие на 2023 г., като посочените цени отново са без ДДС. В отговор на въпрос № 3, вещите лица заключават, че цената на един брой контейнеровозна конструкция за шаси – кабина с техническите характеристики на DAF възлиза на 8 180.67 евро към второто тримесечие на 2023 г., която цена възлиза на 7 482 евро без ДДС към третото тримесечие на 2021 г. и на 7 969 евро без ДДС година по – късно. Експертите сочат, че са намерени пазарни аналози само за марка D A F в други държави, офертите от България са относно силно амортизирани и стари шаси – кабини, поради което не са годни за пазарни аналози. Вещите лица поясняват, че модел XG 480 FAR на DAF излиза на пазара през 2022 г., което е 2 години след излизането на Volvo FH460HP 6x2R, която разлика обяснява и по – високата цена на машините с производител DAF.

На последно място следва да се отбележи, че въззивникът е сключил с „Турботракс България“ ООД и с „Бългериън тракс сървис“ ООД договор за доставка и прехвърляне собствеността върху 15 бр. нови шаси – кабини DAF, модел XG 480 FAR при единична цена от 117 147 евро без ДДС, респ. за изработка и монтаж на настройка в размер на 8180, 64 евро без ДДС или 9 816, 77 евро с ДДС или дружеството е заплатило цена от общо 126 964 евро с ДДС за шаси – кабина на DAF с надстройка. Именно разликата между тази сума, за която страната е представила неоспорени доказателства да са заплатени, и уговорената с „Волво Ластвагнар Акциеболаг“ в размер на 34 964 евро се явява претърпяната от „Транспрес Грийн“ ЕООД и подлежаща на репариране вреда. Предвид уговорката между страните в настоящото производство за доставка и прехвърляне правото на собственост върху 10 бр. Volvo FH460HP 6x2R, то искът се явява основателен в пълния му предявен размер от 349 640 евро.

Поради достигане до извод за основателност на главния иск за заплащане на обезщетение за вреда под формата на претърпяна загуба, евентуалният такъв следва да бъде оставен без разглеждане.

Предвид изложеното, постановено следва да бъде Решение, с което Решение № 1447 от 15.10.2025 г. по т. д № 1880/2024 г., СГС, ТО, VI – 3 –ти състав, да бъде отменено в 4 обжалваната му част, а предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди вследствие виновното неизпълнение на „Волво Ластвагнар Акциеболаг“ – уважен в пълния предявен размер от 349 640 евро.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на насрещната страна сторените разноски в размер на 3567. 75 евро за производството пред въззивната инстанция съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, от които 3067, 75 евро с ДДС възнаграждение за адвокатски хонорар и 500 евро депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената съдебооценителна експертиза, както и разноски за производството пред СГС в общ размер от 35 346 лв. с равностойност в евро от 18 072, от които 27 746 лв. заплатена държавна такса, 6000 лв. заплатен адвокатски хонорар, 600 лв. депозит за възнаграждение на изготвилото заключението на съдебно – счетоводната експертиза вещо лице, 600 лв. възнаграждение за вещото лице по съдебно – техническата експертиза, както и 400 лв. за изготвянето на заключението по съдебно – икономическата експертиза.