Решение № 390 от 07.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Бургас, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200668 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Oбразувано e п о жалба на М. Л. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-4058-000046/09.02.2026 г., издадено от началник н а сектор "Специализирани полицейски сили" към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (102,26 евро), и за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 о т ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 49,99 лв. (25,56 евро).

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради материална незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, н е се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.01.2026 г., около 13:00 часа, в гр. Бургас, в ж.к. И............., жалбоподателят М. И. управлявал собствения си лек автомобил „М................... ЦЛС 350“, с рег. № ....., когато бил спрян за проверка от служители на сектор "Специализирани полицейски сили" - Бургас, сред които и св. А. Б.. Последният констатирал, че има залепено фолио върху страничните предни стъкла на автомобила. С помощта на техническо средство "ТРАНСПИ-1", с фабричен номер 1008, било извършено замерване като уредът показал като резултат 5 7 % ограничена видимост. Свидетелят А. Б. счел, че с поставянето на това фолио е било нарушено качеството на страничните стъкла при натрошаване на парченца от счупено стъкло и че рискът от нараняване е максимален.

1

За констатираното бил съставен АУАН № 4870612 за нарушения по чл. 139, ал.

1, т. 1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта, на 09.02.2026 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и о т гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Спорът е съсредоточен основно върху правната оценка на фактите.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е издадено на 09.02.2026 г., а жалбата подадена на 12.02.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК, вр. т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗДвП забранява с е ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като жалбоподателят е санкциониран за това, че се движи със значителна техническа неизправност, като съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други позначителни несъответствия.

На практика, в постановлението се твърди, че с едно и също действие 2 поставяне на фолио, едновременно се намалява прозрачността на стъклата и също така се нарушава качеството на стъклата при натрошаване. Касае се за твърдение за идеална съвкупност от нарушения - извършени с едно действие, което не представлява процесуално нарушение.

По отношение на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на посочения текст от закона, забранява ограничаване на видимостта през челното, задното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Алинея 3 сочи, че намаляването прозрачността на стъклата е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43).

За да се установи съдържанието на правната норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятия в закона. Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел, а именно да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното придвижване, да опази имуществото и околната среда. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и изискванията към моторните превозни средства, забраната в чл. 105, ал. 1 от ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на МПС и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин за ползване.

Видимост за целите на ЗДвП е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това означава, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост. Законът за движение по пътищата борави с понятията "ограничена видимост" и "намалена видимост" (§ 6, т. 55 и т. 56). Дадените от законодателя специални дефиниции на употребените в закона понятия сочат, че за целите на закона законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изисканата. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, запрашеност, задименост и други подобни, докато при ограничена видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта - стръмнини, завои и други препятствия.

Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за МПС.

В хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в това число и чрез намаляване на прозрачността на стъклата, независимо от начина по който е постигнато. Следователно, до ограничаване се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата. Дали поставеното фолио намалява прозрачността на стъклата и до какъв процент е факт релевантен за административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила, с оглед на конкретно приетите в акта елементи на административното нарушение. Но тогава, когато към момента на 3 контролната проверка, обективно върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио, то този факт сам по себе си е достатъчен, за да се приеме наличието на хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

Приложимата санкционна разпоредба за това нарушение е общата по чл. 185 от ЗДвП, която предвижда фиксиран размер на глобата от 50 лв., като не може да се обсъжда въпросът за намаляването й. Също така, случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното, за да се приеме, че същият е маловажен.

Поради изложеното, постановлението следва да се потвърди в тази част.

По отношение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира, че в тази част на постановлението не е допуснато нарушение при описание на извършената и относима правна норма, но не се доказа извършването на нарушение от страна на жалбоподателя.

В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че на предните странични стъкла на автомобила е поставено фолио, което ограничава видимостта на водача към пътя. Посочил е още, че вследствие на поставеното допълнително фолио и нарушеното качество на стъклото, и при натрошаване, парченцата на счупеното стъкло следва да са такива, че рискът от нараняване да е минимален.

Като фактически извод АНО възприел предложения му такъв от актосъставителя в съставения АУАН, а именно, че констатираното залепване на затъмнително фолио върху стъклата на двете предни врати на автомобила нарушава качеството на натрошаване - парченцата счупено стъкло да са такива, че рискът от натрошаване да е минимален. Относно тези обстоятелства не са събрани никакви доказателства, а директно е прието, че от залепването на фолио върху процесните стъкла следва задължително нарушаване на качеството на натрошаване. Такава причинна връзка не е нормативно установена и не е общоизвестна, поради което за наличието й е следвало да се съберат доказателства от АНО преди издаване на атакуваното НП, в изпълнение на изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Неизпълнението на това правило е съществено процесуално нарушение, водещо до недоказаност на съществен елемент от състава на административното нарушение и съответно до незаконосъобразност на наказателното постановление в частта, основана на необоснована фактическа констатация, т. е. относно наказанието за извършено нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. В тази си част НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора, разноски принципно се дължат в полза и на двете страни, но доколкото не е направено искане за присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-4058-000046/09.02.2026 г., издадено от началник на сектор "Специализирани полицейски сили" към ОД на МВР Бургас, в частта, в която на жалбоподателя М. Л. И., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (102,26 евро).