Решение № 11241 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11241 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110158536 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ФИРМА“ ЕАД срещу А. М. Л. с ЕГН: ********** за сумата от 2464,91 лв., от които 2123,47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, 306,10 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 29,40 лв.

- главница за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. и 5,94 лв. - мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл . 410 ГПК от 21.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46328/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатила дължимата цена, както и предвидената такса за услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отчетен период.

Ответникът е подали отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, но оспорва дължимостта на процесната сума, да е само от него, а и от наследниците на своята съпруга, починала в .... Прави възражение за изтекла погасителна давност.

1

Третото лице - помагач на страната на ищеца - „ФИРМА” ООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и за лихва за забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.

От приложения към исковата молба договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за недвижимите имоти се установява, че А. М. Л. е собственик на имот - апартамент № 190, находящ се в гр. С. Ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта, че не е единствен потребител на топлинна енергия в процесния имот.

Поради липсата на удостоверение за граждански брак между него и съпругата му, както и доказателства за нейната смърт и наследници, съдът приема, че през процесния период ответника е бил собственик на имота и като такива има качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда - Е.С..

Доколкото ответника не оспорва размера на дължимата сума, исковете за доставената 2

ТЕ и дялово разпределени се явяват основателни до посочените размери.

По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия, съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на сумите, предмет на настоящото дело.

Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в размер на 5,94 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е неоснователна.

С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:

Ответника, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.

3

Същевременно следва да се съобрази и периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давност не е текла.

Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след м.04.2019 г. Ето защо по отношение на вземането за дялово разпределение и главница, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за период пократък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

По отговорността на страните за разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 173,46 лева за исковото производство съразмерно уважената част от исковете, както следва: 98,60 лева - д. такса в исковото и заповедното производство и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е направил възражение за прекомерност и се е противопоставил на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът счете за основателно и определи в размер по реда на чл. 78, ал.

8 вр. ал. 1 от ГПК.

По делото е представен договор за правна защита и представителство на ответника, с договорен и платен хонорар в размер на 450 лева, ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 56,97 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. М. Л. с ЕГН:

********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ..... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2123,47 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., както и сумата от 29,40 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 306,10 лева за периода от 15.09.2020 г. - 12.08.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 5,94 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. - 12.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на 4 парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46328/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.

ОСЪЖДА А. М. Л. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., разноски в исковото производство в размер на общо 173,46 лева.

ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. М. Л. с ЕГН: ********** разноски в размер на общо 56,97 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „ФИРМА” ООД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5