Определение № 213 от 05.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. София, 05.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110111160 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ответника с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като не се присъжда ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение на представлявалия ищцата адвокат.

Постъпило е становище от ответника за неоснователност на депозираната молба.

Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.

С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски съобразно изхода на спора, като в полза на адвоката, оказал безплатна адвокатска защита на ищеца, е присъдено адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т.

1 вр. чл. 8 ЗДДС . В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. Не се касае за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, поради което да не е налице облагаема възмездна доставка по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДДС . Предоставената услуга става възмездна в момента, в който съдът определи възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съответно за адвоката възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл. 86 ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. включва 1 начисления ДДС и той е неразделна част от възнаграждението /в този смисъл определение № 2797 от 29.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2297/2024 г., II т. о., ТК, определение № 50417 от 5.10.2022 г. по ч. т. д. № 2213/2021 г., на ВКС, определение № 50449 от 4.11.2022 г. по ч. т. д. №2475/2021 г. на ВКС, определение № 542 от 12.12.2019 г. по ч. т. д. №2725/2019 г. на ВКС, определение по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, определение по ч. т. д. № 1983/2015 г. на ВКС, определение по ч. т. д. № 1380/2021 г. на ВКС, определение по ч. гр. д. № 2380/2022 г. на ВКС и др./.

По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 262280/21.09.2023 г. на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с искане за изменение по реда по чл. 248 ГПК на Решение № 14300 от 23.08.2023 г. по гр.д.№ 11160/2022 г. на СРС, 118 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2