Решение № 201 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501433 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 315859/15.12.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищците И. П. П. и П. И. Р. чрез адвокат В. С. от САК срещу постановеното от СГС I – 16 –ти състав решение № 263181 от 25.10.2022 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 260571 от 5.04.2023 г. , по гр.д.№ 12364/ 2020 г., отхвърлящо предявените от тях установителни искове за несъществуване ипотечно право в полза на ответника „ Българска банка за развитие“ АД върху самостоятелен обект в сграда, находяща се в град ***, район ***, ул. „ ***“ № ** – студио № 10 със застроена площ от 59,49 кв.м. , съставляващ обект с идентификатор № *** по КККР на град София.

Във въззивната жалба има оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила ( необсъждане на изложени в исковата молба факти и доводи и посочените за тях доказателства, в т.ч. заключенията на вещите лица 1

) и на материалния закон.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна – „ Българска банка за развитие“ АД чрез представителя си по пълномощие – юрк. Х. К. ( по приложено към отговора пълномощно на л. 22 -23 от въз.д. )- отговаря, че въззивната жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора , изразените от процесуалните представители на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно .

СГС е сезиран от И. П. П. и П. И. Р. с допустими активно субективно съединени искове по член 124,ал.1 от ГПК във връзка с член 173,ал.1 от ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника „ Българска банка за развитие“ АД, град София върху самостоятелен обект в сграда в град ***, район ***, ул. „ ***“ № ** – студио № 10 със застроена площ от 59,49 кв.м. , съставляващ обект с идентификатор № *** по КККР на град София при твърдения, че имотът е придобит от ищците в съпружеска имуществена общност, а след прекратяването й с развода - в обикновена съсобственост по силата сключен на 29.10.2015 г. между ищцата и „ Буларко“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20158580401325 по описа на ЧСИ с рег. № *** - договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг по нот. акт № 138, том I , нот.д.№ 118/2015 г. на Нотариус, с рег. № *** по регистъра на НК , с район на действие – СРС ; към придобивния акт върху имота не е имало вписани възбрана ( възбраната, наложена с постановление от 1.12.2015 г., е вписана на 2.12.2015 г. ) и ипотека ; предмет на учредените с договорите от 23.10.2012 г. и 12.02.2013 г. по нот.акт № 198 по нот.д.№ 441/ 2012 г. и нот. акт № 36 по нот.д.№ 32/2013 г. на Нотариус, с рег. № *** , с район на действие – СРС от праводателя „ Буларко“ АД ипотеки е апартамент № 9; ипотекираният имот е преустроен въз основа на одобрен инвестиционен проект за преработка по време на строителството в процесното студио № 10 ; то е новосъздаден обект, с различни от преустроения апартамент съставни части и инсталации и ипотеките, учредени с двата договора, нямат действие спрямо него .

Ответникът е оспорил исковете като недопустими и неоснователни .

2

За да отхвърли претенциите, СГС е приел , че съгласно изслушаното по делото вещо лице по съдебно – техническата експертиза одобрената в хода на строителството преработка на архитектурния проект допуска извършване на вътрешни функционални промени и преразпределяне на площите и без да се променят устройствените параметри на сградата и в резултат на нея ипотекираният в полза на банката апартамент № 9 е фактически разделен на два обекта – студио № 9, обособено от северната му част и процесното студио № 10, обособено от южната му част ; ипотеката разпростира действието си върху новите преработени обекти с оглед неделимостта на ипотеката – член 150,ал.2 от ЗЗД .

По делото е установено, че с нот.акт № 198/ 23.10.2012 г. по нот.д.№ 441/ 2012 г. на Нотариус, с рег. № *** , с район на действие – СРС праводателят на въззивницата И. П. - „ Буларко“ АД, град София е учредил в обезпечение на вземанията на въззиваемата Банка от договор за кредит ипотека върху : един офис – обект от сграда в град София, ул. „ Златовръх“ № 22 , построена в УПИ Х – общ, в кв. 170 по плана на град София и правото на строеж върху УПИ ХХХII – 113 в кв. 174 по плана на град София относно конкретно посочените в ипотечния акт подлежащи на изграждане в новостроящата се сграда обекти , в т.ч. по т.15 – апартамент № 9 , находящ се на второ мансардно ниво на сградата със застроена площ от 105,25 кв.м., ,състоящ се от три спални, дневна с трапезария и кухненски бокс, две бани с тоалетни , килер и четири балкона, ведно с припадащите се 8,726% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж . С нот. акт № 36 / 12.02.2013 г. по нот.д.№ 32/ 2013 г. , дружеството е учредило в обезпечение на същите вземания ипотека върху вече изградените на груб строеж обекти, в т.ч. по т. 2.6. – апартамент № 9 , индивидуализиран по същия начин както в ипотечния акт от 23.10.2012 г. Видно от този акт към съставянето му е бил издаден на 4.02.2013 г. констативен протокол по член 181,ал.2 от ЗУТ ( в ред. от изм. ,Дв,бр. 65 от 2003 г. ). Установено е още, че със заповед № РД- 09-217/10.09.2014 г. на главния архитект на район Лозенец е допълнено на основание член 154,ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж № 57 от 3.04.2008 г. на сградата с ипотекираните обекти, като е допуснато изменение на одобрения инвестиционен проект , в т.ч. на кота + 17,00 апартамент № 10, който се разделя на студио (ателие ) №№ 9 и 10. Според заключението от 12.09.2022 г. на вещото лице – арх. Г. Г. одобрената със 3 заповедта преработка на първоначалния архитектурен проект в частта относно процесното студио № 10 предвижда промяна на местоположението на две неносещи преградни стени и премахването на една такава, без да се засягат носещите конструктивни елементи , леко изместване на санитарните уреди в сервизното помещение и в кухненския бокс и без засягане на локацията на общите им вертикали . Студио № 10 с площ по преработката от 59,49 кв.м. и студио № 9 с площ по преработката от 45,76 кв.м. обхващат две реални части от предвидения по първоначалния проект апартамент № 9 със застроена площ от 105,25 кв.м. Заключението е опора на извод, че студио № 9 и студио № 10 са образувани от разделянето на предвидения по първоначалния проект и изграден към 12.02.2013 г. апартамент № 9 .

По образуваното първоначално пред ЧСИ, с рег. № ***, с район на действие СГС - У. Д. - изпълнително дело № 20158580401325 са извършени изпълнителни действия за удовлетворяване паричните притезания на Банката, обезпечени с посочените договорни ипотеки. ЧСИ е приел, че ипотеката тежи върху студио № 9 и студио № 10, в които е преустроен апартамент № 9.

Жалбата по член 435,ал.4 от ГПК на въззивницата П. срещу насочването на изпълнението върху придобитото от нея студио № 10 е оставена без уважение с Решение № 2905 от 28.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 3585/2016 г. по описа на СГС .

Правилно в решаващата си дейност СГС не е съобразил актовете от производствата, които са се развили във връзка с предприетото от въззивницата П. обжалване на изпълнителните действия- определението на САС по в.ч.гр.д. № 2809/2016 г. срещу първоначалния акт на СГС, оставящ без разглеждане жалбата й и посоченото по – горе решение на СГС. Нито един от тях не обвързва съда, сезиран с иска за несъществуване на ипотечно право в полза на взискателя . Няма никаква доказателствена стойност приетото в производството по обжалване на действията на ЧСИ заключение по СТЕ по въпроса за обособените при преработката на проекта обекти .

Очевидно с оглед мотивите на обжалвания акт решаващият съд не е придал правно значение на подадения от ищцата отговор на исковата молба по гр.д.

№ 895/ 2019 г. по описа на СГС , образувано по предявен срещу нея иск по член 135 от ЗЗД във връзка с член 649,ал.1 от ТЗ за отмяна на придобивния й акт – договора от 29.10.2015 г. Съдържащите се в отговора нейни твърдения и доводи , в т.ч. че студиото е ипотекирано в полза на банката, са правно 4 ирелевантни . За настоящото дело няма правно значение още дали до въззиваемата банка са достигнали двете уведомления на длъжника й - „ Буларко“ АД – за промяната на първоначалния проект и изготвената преработка по време на строителството в писмото с изх.№ 181/ 1.04.2014 г. ( на л.62 от делото на СГС ) и за сключването на предварителни договори в т.ч. за студио № 10 в писмото с изх.№ 198/ 13.10.2014 г.( на л.163 от делото) и дали Банката се е противопоставила на извършването от длъжника й на фактически и правни действия с процесното студио .

Въззивният съд намира, че учредената на 23.10.2012 г. от праводателя на въззивницата ипотека върху правото на строеж има действие върху изрично посочените, описани според одобрен архитектурен проект от 27.03.2008 г. обекти . Ипотечното право на банката върху тях възниква от момента на завършване на сградата в груб строеж, към който момент те се обособяват като самостоятелни обекти на право на собственост. Това действие на ипотеката върху правото на строеж прави безпредметно ипотекирането на същите обекти след изграждането на сградата до етапа на „ груб строеж “ с акта от 12. 02.2013 г. Банката е носител на ипотечното право върху апартамент № 9 от момента на достигането на грубия строеж .

Ипотеката продължава да тежи върху образуваните от разделянето му два нови самостоятелни обекти с оглед принципа за неделимост на ипотечното право , закрепен в член 150,ал.2 от ЗЗД . Следователно ипотеката обременява и придобитата само от въззивника П. с оглед вписания на 11.02.1995 г. законов режим на разделност, част от дадения в обезпечение апартамент, обособена в студио № 10 . Отхвърлянето на отрицателните установителни искове е правилно и въззивният съд потвърждава решението изцяло .

Въззиваемата банка е поискала присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 7 000 лева , колкото са уговорени с договора за правна защита и съдействие от 10.11.2023 г. и са заплатени по банков път с преводното нареждане от същата дата ( на л.39 от въз.д. ). По направеното от насрещната страна възражение за прекомерност въззивният съд намалява възнаграждението до минималния размер, изчислен според член 7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – а именно до размера от 6 920 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 263181 от 25.10.2022 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 260571 от 5.04.2023 г. ,постановено от СГС I – 16 –ти по гр.д.№ 12364/2020 г.

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН : ********** от град *** ул. „ ***“ № **,ап.** и П. И. Р., ЕГН: ********** от град *** бул. „ ***“ № *,вход „*“, ет.*,ателие 30 да заплатят на „ Българска банка за развитие“ АД, град София, град София ,ул. „ Дякон Игнатий“ № 1 разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 6 920 ( шест хиляди деветстотин и двадесет ) лева на основание член 78,ал.5 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6