Определение № 9 от 04.01.2019, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнайсета година ,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА

ДОЙНОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, като съобрази докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 561/2018г., за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274, вр.с чл.248, чл.78, чл.355 от ГПК, във връзка с чл.38,ал.2 от ЗАдвокатурата.

Подадена е частна жалба от адв.Д.Д.Н.-ЛАК,срещу

Определение №1121/22.10.2018г.,постановено по гр.д.№1038/2015г.по описа на РС-Ловеч, по реда на чл.248 от ГПК. Заявява,че не е доволен от обжалвания акт, като го счита за неправилен,незаконосъобразен и несправедлив. Излага,че за постановяването му съдът се е позовал на съдебна практика,касаеща страните в делбения процес,но тя е неприложима в случая. Твърди,че в качеството си на адвокат не е страна в производството и спрямо него тези правила не са приложими. Счита,че погрешно съдът е приел,че по отношение съделителя И. Х. Г. изходът от спора е бил неблагоприятен и не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Акцентира,че именно срещу И. Х. Г. в първата фаза искът е бил отхвърлен. С оглед на това счита,че решението в частта за разноските е неправилно,тъй като нарушава материалния закон-чл.38,ал.2 от ЗА,а също и трайно установената съдебна практика,която цитира. Счита,че е налице неправилно тълкуване на закона,което засяга правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд,оказвайки безплатна правна помощ на посочени от закона лица,както и правото на такива лица да получават такава помощ. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е направено своевременно, поради което се дължи на основание чл.38,ал.2 от ЗА,във вр.с чл.7,ал.5,вр.с ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда съгласно чл.38,ал.2,изр.ІІ-ро от ЗА и да е в размер не по-нисък от предвидените минимални размери съгласно Наредба №1/2004г.на ВАС. Развива,че са налице предпоставките за това,а именно- указана е безплатна правна помощ и е налице позитивно решение за страната, представлявана от адвоката. Съгласно цитираните нормативи на адвоката се дължи възнаграждение за явяването му пред всяка инстанция, съгласно утвърдената тарифа и счита,че няма основание съдът да приеме,че такова не му се дължи, след като е извършил нужното процесуално представителство и защита по делото,явявайки се в две съдебни заседание и защитавайки интересите на клиентите си.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното определение и се допълни постановеното Решение №292/21.06.2018г.,пост.по гр.д.№1038/2015г. на РС-Ловеч, в частта на разноските,като ищците бъдат осъдени да му заплатят пълният размер на дължим адвокатски хонорар от 6 538лв. за двете фази на делбата,съгласно приложените списъци по чл.80 от ГПК.

Постъпил е отговор от К.Т.И. и Л.Г.И., чрез адв.Желяскова-ЛАК. Молят да се остави без уважение частната жалба на адв.Н.,тъй като оплакванията са неоснователни. Приемат обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Излагат характеристиките на делбеното производство и спецификите по отношение присъждането на разноски. Сочат,че в това производство страните имат двойно качество-на ищци и ответници един спрямо друг и затова законодателят е предвидил, че разноските се понасят съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. В случая ответницата е освободена от държавни такси и разноски по реда на чл.83 от ГПК. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение правилото е, че те се поемат от страните така,както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени и другжи искове-например претенции по сметки,тъй като те зависят от поведението на ответника,не е приложима нормата на чл.355, а на чл.78 от ГПК. Считат,че в случая нормата на чл.78 от ГПК за разпределение на разноските не се прилага с оглед двойното качество на страните. Излагат и възражения по представените от адв.Н. списъци по чл.80 от ГПК. Твърдят,че единствено са посочени разпоредбите на ЗА,без да са конкретизирани претендираните суми. Също считат,че би следвало да се преценява и сложността на делото,участията в проведените почти двайсет съдебни заседания и извършените процесуални действия.

Твърдят,че всички искания за заплащане на адвокатски хонорар се отнасят до дела с определен имуществен интерес,докато тук е производство по делба,в което с оглед особеностите му посочените адвокатски възнаграждения са неотносими.

По изложените съображения молят да се остави без уважение частната жалба.

По допустимостта.

Обжалващият е уведомен за атакуваното определение на 30.10.2018г., а частната жалба е подадена на 01.11.2018г.-т.е.при спазване на срока по чл.259,вр.с чл.248,ал.3 от ГПК. Има правен интерес от обжалването. При тези констатации съставът приема,че частната жалба е редовна и допустима.

По основателността.

Не се спори,че предмет на разглеждане пред РС-Ловеч е било делбено производство,със съделители

К.Т.И. и Л.Г.И.,двамата представлявани от адв.Желяскова-ЛАК и ответници И. Х.

Георгиев и Й. Х. Г.-двамата представлявани от адв.Н.-ЛАК.

Предмет на делбата са три поземлени имота, намиращи се в гр.Летница.

Твърденията на ищците са, че е налице съсобственост с ответниците, възникнала въз основа на закупената ½ ид.ч.от процесните имоти чрез Постановление от 12.11.2014г.на ДСИ при РС-Ловеч. В отговора си И.

Георгиев е възразил срещу ангажирането му като съделител в процеса,с твърдение,че спрямо него искът е недопустим,тъй като вече е изгубил своя дял от съсобствеността в процесните имоти. В отговора си отв.Йорданка Г. е заявила,че по отношение на нея искът е допустим и следва да се допусне делба,също е оспорила и участието на съпруга й И. Г.

В първата фаза ищците са представили договори за правна защита и съдействие,сключени с адв.Желяскова и с отразен реално изплатен адвокатски хонорар от 600лв.-от К.И. и 800лв.-от Л.И..

Ответниците са представлявани от адв.Н.,с представени по делото пълномощни и договори за правна защитна и съдействие,с отразяване,че е указана безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.3 от ЗА. Не се спори,че пълномощните са надлежни. В хода на първата фаза на делбата е поставена и приета съдебна експертиза,със задача да проследи записванията по отношение на имотите в регулационните и кадастрални планове на гр.Летница. Депозитът за тази експертиза е внесен изцяло от ищеца К.И. и е в размер на 380лв.

Проведени са общо 10 съдебни заседания, от които адв.Н. се е явил на 5. Представил е Списък по чл.80 от ГПК (л.125),в който е претендирал определяне на адвокатски хонорар по реда на чл.38,ал.2 от ГПК за представителството на И. Г.,в размер на 1150лв.-на основание чл.7,ал.4,във вр.с ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС и още 400лв.-на основание чл.7,ал.8,вр.с ал.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС –за участие в 6 съдебни заседания.

С Решение № 149/02.05.2017г.,по реда на чл.344 от ГПК е допуснал делба между К.Т.И., Л.Г.И. и

Й. Х. Г., а по отношение на И. Х. Г. е отхвърлил иска,като неоснователен и недоказан. Делбата е допусната при образуване на два дяла-един общ за ищците К. и Л. Инджиеви и един дял за отв.Йорданка Г..

В първото съдебно заседание от втората фаза на делбата всички страни са направили искане за възлагане на делбените имоти. За доказване на това им искане е допусната съдебна експертиза,депозита за която е разпределен по равно между тях. К.И. е внесъл определената му част от 205лв., а Йорданка Г. е била освободена по реда на чл.83,ал.2 от ГПК от внасянето на такси и разноски.

В първото съдебно заседание К.И. е представил Договор за правна помощ и съдействие с адв.Желяскова и отразен като реално изплатен хонорар за представителство във втората фаза на делбата,от 300лв.

Йорданка Г. отново е била представлявана от адв.Н.-ЛАК въз основа на пълномощното от първата фаза.

Проведени са 10 съдебни заседания,от които адв.Н. се е явил в 4. Представил е Списък (л.209) по чл.80 от ГПК,в който е претендирал адвокатски хонорар за втората фаза на делбата по реда на чл.38,ал.2 от ГПК за осъщественото представителство, в размер на 3038лв.-на основание чл.7,ал.4, във вр.с ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС и още 400лв.-на основание чл.7,ал.8, вр.с ал.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС– за участие в 6 съдебни заседания.

Представен е списък по чл.80 от ГПК и от адв.Желяскова,с претенция за възстановяване на ищците на разноски в общ размер на 2 930лв.,включващи адвокатския хонорар и депозити за вещи лица.

С Решение №292/21.06.2018г. съдът е извършил делбата като по реда на чл.353 от ГПК е разпределил имотите между съделителите и не е уважил претенциите им за възлагане по реда на чл.349 от ГПК. По отношение на разноските съдът е определил и осъдил всяка страна да заплати държавна такса върху поставените в дял имоти,определил е и сумата за уравнение на дяловете и е дал указания по реда на чл.349,ал.3 от ГПК. Приел е ,че разходите за адвокатски хонорари следва да се поемат от страните така,както са направени от тях и няма основания за прилагане на нормата на чл.38,ал.2 от ЗА. Направените от ищците разноски,изчислени в общ размер от 965 лв. е приел,че следва да се поделят между страните съобразно притежаваните дялове, при което е осъдил отв.Йорданка Г. да заплати на К. и Л. Инджиеви сумата от 482.50лв.

В срок е постъпила молба от адв.Н. по реда на чл.248 от ГПК,с искане да се измени постановеното в решението по отношение на разноските.

Изложил е,че неправилно не му е присъден хонорар за осъщественото представителство на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

Молба по реда на чл.248 от ГПК е подадена и от ищците,чрез адв.Желяскова,с твърдение,че не са съобразени всички направени от тях разноски. И не е определено адвокатско възнаграждение

С обжалваното Определение № 1451/22.10.2018г.,пост.по гр.д.№1038/2015г. РС-Ловеч е приел,че молбата на адв.Н. е неоснователна, тъй като не е налице хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА,налице е неблагоприятен изход по отношение на страна,освободена от заплащане на такси и разноски,тъй като искът е уважен и е ликвидирана съсобствеността. Не е уважена и молбата на адв.Желяскова за изменение на постановеното по отношение на разноските.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав намира, че частната жалба е частично основателна.

Както сочат страните – настоящето производство е особено исково производство и има свои правила за разпределение на разноските. Нормата на чл.355 от ГПК постановява,че страните поемат разноските съобразно размера на дяловете им. По този начин се разпределят всички разноски,които са свързани с съдопроизводствените действия,направени по повод признаване и ликвидиране на съсобствеността, нужните за това съдебно-деловодни разноски, експертизи, за държавни такси. Разноските за адвокатски хонорар се поемат от страните така, както са ги направили. Съгласно изр.ІІ-ро на чл.355 от ГПК за разноските, направени по присъединените искове се прилага разпоредбата на чл.78 от ГПК. В тази хипотеза са и разноските,направени от страните за обосноваване на заявено оспорване на права на съделители, на включване на имоти в делбената маса, както и по отношение на способа за извършване на делбата. Дължими са с оглед изхода на спора по тези претенции.

При съобразяване на изложените правила и с оглед пределите на инициирания въззивен контрол, съставът намира,че неправилно РС-Ловеч не е присъдил адвокатски хонорар по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв.Н. за осъщественото от него процесуално представителство на съделителя И. Г. Както се установява-предявеният срещу него иск за делба е бил отхвърлен, съответно –уважено е изцяло направеното от него оспорване на участието му като надлежен съделител в делбата. Поради това и на основание чл.78,ал.1 от ГПК има право на възстановяване на направените разноски. Разноските следва да се възложат на насрещната страна-в случая на ищците К. и Л.И.. Така е налице хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА и на адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство следва да се определи хонорар. Размерът му е съгласно разпоредбата на чл.7,ал.4,вр.с ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на данъчната оценка на имотите-общо 19 063.40лв., дължимият хонорар е в размер на 1102лв. Съгласно нормата на чл.7,ал.8 от Наредбата следва да се уважи и искането за присъждане на допълнителен хонорар от 400лв. за явяване в повече от две съдебни заседания. Така общо дължимият на адв.Н. хонорар за процесуалното представителство на отв.И. Г. е в размер на 1502лв. Искът по отношение на Йорданка Г. е уважен,в какъвто смисъл е и заявената от нея позиция с искане да се допусне делба. Поради това за това представителство не е налице хипотезата на чл.38,ал.3 от ЗА,а разноските се определят по реда на чл.355 от ГПК-т.е.остават за страната така,както са направени.

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9742433-d640-489b-b526-a7fdeada426c