Решение № 525 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500651 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10906/10.02.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от П. Д. П. и А. П. П., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 210/19.01.2026г. постановено по гр.д. № 13475/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от П. Д. П. и А. П. П. срещу Община Варна субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.К., община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.К., местност „Е.“, с площ от 1861 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, номер по предходен план: ***, съседи: ***; ***; *** и жалбоподателите са ОСЪДЕНИ да заплатят на Община Варна сумата от 438,18 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивниците П. Д. П. и А. П. П., чрез процесуалния си представител заявяват становище за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и при неточен анализ на 1 събраните по делото доказателства.

Твърдят, че Община Варна не е собственик на процесния имот, а издадения в нейна полза АЧОС има само декларативно, но не и правопораждащо действие. Посоченото в него основание за издаването му – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС не съставлява конкретен придобивен способ, а уточненото от ответника придобивно основание – чп.25, ал.1 от ЗСПЗЗ касае имоти, които са подлежали на реституция, но не са били заявени за въстановяване на собствеността. Твърдят, че процесния имот никога не е бил коопериран и не е подлежал на реституция, поради което не са приложими хипотезите на чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ, съобразно които общината може да придобие собственост върху незаявени за възстановяване земеделски имоти. Позовава се и на издаденото решение № 492/2008г. на ОСЗ-Варна, с което имотът е възстановен на неидентифициран жител на с.К., но не и на Община Варна. Молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените отрицателни установителни искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна Община Варна, чрез пълномощника й. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че в първоинстанционното производство е установено правото на собственост на Община Варна по отношение на процесния имот, което е възникнало на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради това че същият е бил земеделска земя, не е бил изкупен от ползвател и не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Посочва също, че ищците не са доказали правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск, обусловен от твърденията им за придобиване на процесния имот по давност. Излага, че от доказателствата по делото е установено, че имотът не е ограден, през него навлизала селскостопанска техника за обработване на целия масив, обрасъл е с храсти и не се е обработвал през годините. Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция въззивниците поддържат изложените доводи. Молят за уважаване на въззивната жалба, поради това, че няма данни процесния имот да е от остатъчния фонд на Поземлената комисия, който да е собственост на Община Варна на основание чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ. Претендират и за присъждане на сторените по делото разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от ищците П. Д. П. и А.

П. П. против Община Варна активно субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на недвижим имот с ид. *** по Кадастралната карта на с.К., община Варна, находящ се в с. К., местност „Е.“, с площ от 1861 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, номер по предходен план: ***, съседи: ***; ***; ***.

2

В исквата молба ищците излагат, че владеят процесния имот лично в продължение на 20 години, а преди тях същият е владян от бащата на ищеца П.П. П. и дядо му П.П., като общо владението им е продължило повече от 50 години, т.е считано от 70-те години на 20 век. Твърдят, че са владяли имота трайно, явно и необезпокоявано, обработвали са го, засаждали са го със зърнени култури, събирали са реколтата. Излагат, че имотът е земеделска земя, никога не е бил отчуждаван от държавата или общината, поради което за него не важи забраната на чл.86 от ЗС за придобиването му по давност. Във връзка с продължаващото владение, през 2023г. са инициирали процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост и са сезирали Община Варна с искане за заверка на молба - декларация по обстоятелствена проверка. В хода на процедурата ответникът Община Варна е съставил АЧОС № 11032/16.04.2024г., с който е актувал процесния имот като общинска собственост. Твърдят, че АЧОС е съставен в нарушение на материалния закон, тъй като имота никога не е бил владян от ответника и никога не е ставал негова собственост. Излагат също, че имотът не е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като не е бил коопериран или отнеман фактически и следователо не подлежи на реституция. Поради това, че актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие, при липса на реализиран фактически състав на конкретно придобивно основание, общината не е станала негов собственик. Считат, че при отричане правото на собственост на ответника по отношение на процесния имот, ще е налице основание за отписването му от актовите книги като общинска собственост.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Община Варна, чрез процесуалния си представител, с който е заявено становище за недопустимост и неоснователност на иска. Счита, че липсва правен интерес от предявените отрицателни установителни искове, тъй като ищците не са представили документи, удостоверяващи правото им на собственост върху процесния имот, а и не биха могли да придобият такова право въз основа на давностно владение. Позовава се на въведеното с чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ ограничение и поддържа, че придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключването на административната процедура по възстановяване на собствеността. Оспорват придобивна давност да е текла в полза на ищците в периодите от 25.03.1941г. до 01.06.1996г. както и от 31.05.2006г. до 07.03.2022г. Изрично оспорва твърденията на ищците, че те и техните наследодатели са владяли, поддържали и обработвали и засаждали процесния имот със зърнени култури повече от 10 години. Счита, че исковете са процесуално недопустими поради липса на правен интерес у ищците и моли производството по тях да бъде прекратено.

При извод за допустимост на предявените искове, Община Варна твърди, че е собственик на процесния имот, като се легитимита с АЧОС № 11032/16.04.2024г. вписан в Службата по вписвания под № 118, том 31, дело № 7331/2024г. Излага, че имотът и е възстановен с Решение № 492/17.06.2008г. на ОСЗ-Варна, а в условията на евентуланост поддържа, че имотът е придобит по силата на закона, на основание чл.19, ал.1, във вр. с чл.25 от ЗСПЗЗ, тъй като към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот не е 3 попадал в границите на урбанизирана територия и е представлявал земеделска земя, за същия не са предявени реституционни претенции и не е част от държавния поземлен фонд.

Претендира за отхвърляне на предявените искове

В допълнително писмено становище от 06.01.2025г. ищците, чрез процесуалния си представител са оспорили наведените от ответника в отговора на исковата молба твърдения за придобиване на имота, както и възраженията му за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от предявения иск. Позовали са се на ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и са уточнили, че правният им интерес произтича от възможността да придобият права, ако отрекат правата на ответника. Оспорили са ответникът да е станал собственик на имота по силата на цитираното решение на ОСЗВарна № 492/17.06.2008г., като посочват, че с него е възстановено право на собственост на „неидентифициран жител на с. К.“, а не на Община Варна. Наред с това поддържат изложеното в исковата молба, а именно - че имотът никога не е бил отчуждаван, респективно не подлежи на възстановяване.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото молба-декларация от ищеца П. П., последната е заявила, че е придобила по давност поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с.К., община Варна и е отправила искане до нотариус за извършване на обстоятелствена проверка и за признаване правото й на собственост.

Представени са удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, издадено от АГКК, в което е посочено, че ПИ с ид.*** в землището на с.К., местност „Е.“ попада в земеделска територия, с начин на трайно ползване нива. В издаденото от Областния управител на област Варна удостоверение от 20.06.2024г. е удостоверено, че за процесния имот за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за държавна собственост. Издадено е и удостоверение от Община Варна от 29.05.2024г., в което е посочено, че за процесния имот е издаден Акт за общинска собственост № 11032/16.04.2024г., вписан в СВ под акт № 118, том 31, вх. рег. № 12440, дело № 7331/22.04.2024г., както и че за имота е издадено решение № 492/17.06.2008г. на ОСЗВарна, с което правото на собственост е възстановено на „неидентифициран собственик“, като в решението имотът е описан като № 48 – нива с площ от 1861 кв.м. Посочено е също, че ПИ 4 от масив 26 по КВС на с.К. е записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ с решение № 6/26.11.1992г.

Видно от представения Акт за частна общинска собственост № 11032/16.04.2024г., същият е съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС за ПИ с ид. *** с площ от 1861 кв.м.

По делото е представено Решение № 492/17.06.2008г. на ОСЗ-Варна, с което е възстановено правото на собственост на „неидентифициран жител на с.К., община Варна“, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.К. на общо 51 недвижими имота, в това 4 число нива с площ от 1,861 дка, пета категория, местност Е., имот № *** по плана за земеразделяне, при граници: 026003 – нива на Илиян Ж.в Вълчев, 000473 – полски път на Община Варна, 000508 – полски път на Община Варна /т. 48 от решението/.

Съгласно приложеното по делото писмо от ОСЗ-Варна, от извършените проверки в регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ и в КАИС-портал за ел. услуги на АГКК е установено, че за процесния имот е записан „неидентифициран собственик“ с отразен документ за собственост Решение № 492/17.06.2008 г. на ОСЗ-Варна. В регистъра за имот съставен на 20.12.2023г. в АГКК срещу собственик за процесния имот е записано „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. В регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ при ОСЗ-Варна, за собственик на имота е записан – неидентифициран, а за бивши собственици е посочено, че няма данни за такива.