Определение № 2366 от 17.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2366 гр. София, 17.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело № 20221110216451 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.

248, ал. 1 ГПК.

Същото е инициирано по молба на въззивника С. Г. ( Serkan Genc), чрез адв. К. А., с която се иска допълване на Решение № 2011 от 01.05.2023 г., постановено по НАХД № 16451/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съобразно изхода на делото.

В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или становище от насрещната страна – Началник ОО“АА“ – София.

След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 2011 от 01.05.2023 г., постановено по НАХД № 16451/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 г., издадено от Началник на ОО“АА“ - София, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на жалбоподателя С.

Г. (SERKAN GENC) глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 AETR, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06.

С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с 1 осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Представени са в производството и относими документи, а именно – пълномощно, договор за правна помощ от 29.11.2022 г., видно от който уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой при подписване на договора, списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в производството е релевирал своевременно искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено доказателство за разходването им - пълномощно, договор за правна помощ от 29.11.2022 г., видно от който уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой при подписване на договора, списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат 2 право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.

3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал. 4/.

С оглед на така установеното – осъществено процесуално представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за допълване на решението в тази му част е основателно.

Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение от въззиваемата страна, обективирано в съпроводително писмо рег.№ 52-00-5610169/1/14.12.2022 г., съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г., съобразно която при интерес до 1000 лева, минималният размер на възнаграждението се равнява на сумата от 400 лева.

Именно посоченият размер съдът намира, че съответства и на фактическата и правна сложност на делото. Поради изложеното, претендираният такъв в размер на 800,00 лева е прекомерен и следва да бъде намален.

По изложените съображения на въззивника в производството С. Г.

(Serkan Genc) следва да се присъди сумата в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение - минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно за разликата над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 800,00 лева молбата е неоснователна 3 и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 2011 от 01.05.2023 г., постановено по НАХД № 16451/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на С. Г. (Serkan Genc), дата на раждане ***** г., сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от С. Г. (Serkan Genc) молба с правно основание по чл. 248 ГПК за разликата над присъдения размер от 400,00 лева до пълния претендиран такъв от 800,00 лева, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4