Решение № 375 от 06.12.2019, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№375

06.12.2019 г. гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд наказателен състав на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Нина Моллова- Белчева секретар Мая Деянова като разгледа докладваното о т с.

Моллова- Белчева

АНД № 1395 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „С.Д.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Ф.К., против Наказателно постановление № 423455-F401616 от 08.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание представител не се явява, не се ангажират доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 21.08.2018г., в 20.45 часа, в търговски обект- магазин за промишлени стоки, находящ се в КК „С.Б.”, пред хотел „Л.”, срещу хотел

„Л.”, стопанисван от дружеството- жалбоподател, от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, се установило, че в книгата за дневни финансови отчети няма трайно съхранен пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 16.08.2018 г., за който ден били регистрирани продажби. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F401616/23.08.2018 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобразно приложените заповеди.

В съдебно заседание бе разпитан св.П., който заяви, че на сочената в акта и в постановлението дата действително са извършили проверка в обекта на жалбоподателя. Направена била контролна покупка, за което бил издаден фискален бон. При преглед на книгата за дневни финансови отчети се установило, че липсвали множество дневни отчети, включително и за 16.08.2018 г.

Съгласно нормата на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, действала към датата на проверката, лицето по чл.3 /каквото е жалбоподателя/ следва да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Съобразно ал.5 на цитираната разпоредба, действаща към датата на нарушението, този отчет следва да се съхранява в книгата за дневните финансови отчети за календарната година. От страна на жалбоподателят е наведено възражение, че описанието на нарушението с използване на термина „трайно съхранен” не почива на закона и е неясен. Действително в цитираната разпоредба не е използвано понятието „трайно”. Това обаче не води до неяснота относно това за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя. Нормата на чл. 42, т.4 от чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда задължение за наказващият орган да се опише нарушението, като законодателят не е заложил изискване това да съвпада с точно цитиране на сочената като нарушена норма. В този смисъл съдът намира, че посочвайки липсата на трайно съхраняване на дневния отчет административно- наказващият орган е имал предвид, че въпросният отчет не се е съхранявал в книгата за дневни финансови отчети, каквато безсъмнено е била водена в обекта. Това се потвърждава и от изявленията на самия жалбоподател, съдържащи се в жалбата, а именно, че отчета е бил на разположение в съответната книга. В този смисъл настоящата инстанция счита, че на санкционираният му е станало напълно ясно, че санкцията е наложена за това, че дневния отчет за 16.08.2018 г. не е бил съхранен в книгата за дневни финансови отчети.

Съдът обаче намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено на следното основание:

Както бе посочено по- горе, ал.5 на цитираната наредба, действаща към датата на установяване на нарушението, е предвиждала задължение на търговеца да съхранява дневния финансов отчет в нарочната книга. С ДВ бр.52 от 02.07.2019г. е настъпило изменение в цитираната разпоредба, като задължението за съхраняване на дневния отчет в книгата е останало само за лицата по чл.3, използващи ЕСФП, но не и за лицата, използващи ЕКАФП, каквото безспорно жалбоподателя е. Действително § 21 ПЗР на Наредбата продължава действието на старата разпоредба на ал.1 на чл.39, но не и за ал.5, за нарушение по която е бил санкциониран жалбоподателя. В този смисъл за лицата по чл.3 остава задължението до 31.03.2020 г. да продължават да отпечатват дневни финансови отчети, ако използваното от тях фискално устройство не е приведено в съответствие с новите изисквания, но е отпаднало задължението отпечатаните дневния финансови отчети да се съхраняват в нарочната за това книга.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от

ЗАНН налага извода, че когато дадено деяние е обявено за административно нарушение, релевантен за административно-наказателно правната квалификация е моментът на извършване на деянието. Поради това следва да се приложи законът, който е в сила в това време.

Законът няма обратно действие и е реализация на принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията. Изключение от принципа, че законът няма обратно действие, е прокарано с разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя. В настоящият случай, с последващото изменение, е отпаднало задължението, за което е санкциониран жалбоподателя, което се явява по- благоприятно за него, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 423455-F401616 от

08.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „С.Д.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Ф.К., на основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от

Наредба № Н-18 от

13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: