Решение № 7 от 09.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НА.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500743 по описа за 2024 година

С решение № 115 от 04.06.2024 год. по гр. дело № 927/2023 год. Ихтиманският районен съд е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , предявен от Н. Р. Ч. от гр. Д.Б. срещу „А.“ ЕООД, гр. Д.Б. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: масивна едноетажна сграда – учебен център с разгъната застроена площ от 141 кв.м., построена на основание издадено разрешение за строеж в УПИ III – терен за СБА в кв. 92 по плана на гр. Д.Б., при посочени граници и съседи, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри представлява сграда с идентификатор № *** със застроена площ 136 кв.м. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1800 лева разноски.

Делото е разгледано с участието на трето лице – помагач на ответника сдружение „С.Б.А.“.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Третото лице-помагач оспорва жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Ищецът твърди в исковата молба, че с н.а. № 52, дело № 400/2007 год. сдружение „С.Б.А.“ е признато за собственик на описаната по-горе сграда – учебен център. С н.а. № 118, дело № 102/2018 год. на нотариус Владимирова рег. № 13 сдружението е прехвърлило имота по силата на договор за покупко-продажба на ответника „А.“ ЕООД, като нито прехвърлителят, нито ответникът по делото някога са упражнявали фактическа власт върху имота. Ищецът владее имота от 01.01.2000 год. непрекъснато и необезпокоявано до датата на подаване на исковата молба и понастоящем, поради което е придобил собствеността върху него на основание изтекла погасителна давност. Относно сградата твърди, че упражнява фактическа власт още от 1994 год., като след снабдяване н нотариален акт № 52/2007 год. третото лице по никакъв начин не е извършило действия по възстановяване владението върху имота и върху процесната сграда. През 2007 год. ищецът завел гр.д. № 448/2007 год. по описа на ИРС за установяване по отношение на сдружението, че е собственик по давност на УПИ III в кв. 92 по плана на гр. Д.Б., в който имот се намира процесната сграда. С решение по гр.д. № 965/2008 год. на СОС е отменено постановеното първоинстанционно решение на ИРС, с което исковете са уважени и е постановено ново решение, с което съдът е приел, че ищецът е загубил владението върху имота за повече от шест месеца – цялата 1999 год., поради което изтеклата дотогава давност е прекъсната на основание чл. 81 от ЗС. Сочи, че новата давност е започнала да тече от 01.01.2000 год., като 10-годишният срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.

Ответникът оспорва предявения иск с възражението, че ищецът никога не е владял процесния имот и не е манифестирал намерение за своене. Сочи, че сградата е необитаема, негодна за ползване по предназначение. Веднага след закупуването на имота ответникът установил, че в него са извършени неправомерни действия от страна на ищеца, който бил разположил движима вещ – фургон в дворното място, където се намира процесната сграда.

При условията на евентуалност прави възражение за придобиването на имота по давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, изтекла в полза на ответното дружество през периода 15.06.2018 год. – 15.06.2023 год. като добросъвестен владелец въз основа на договора за покупко-продажба. Счита, че в негова полза е изтекла и 10-годишната придобивна давност, като първоначално имотът е владян от праводателя на ответника сдружение „СБА“, а от 15.06.2018 год. – от самия ответник, който е присъединил владението си към това на неговия праводател. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Третото лице-помагач моли съда да отхвърли изцяло исковете.

По делото е представен н.а. № 52, том III, рег. № 2359, дело № 400/21.05.2007 год. на нотариус с район на действие ИРС, с който е признато правото на собственост на сдружение с нестопанска цел „С.Б.А.“ върху масивна едноетажна сграда – учебен център с РЗП 141 кв.м., построена в УПИ III-терен на СБА в кв. 92 по плана на гр. Д.Б. с площ 1490 кв.м., на основание издадено разрешение за строеж и построяване на сградата, включена в баланса на сдружението.

С н.а. № 118, дело 102/15.06.2018 год. сдружение „С.Б.А.“ е продало на „А.“ ЕООД описаната по-горе масивна едноетажна сграда – учебен център, построена в УПИ III в кв. 92 2 по плана на гр. Д.Б..

С решение № 122 от 04.08.2008 год. по гр.д. № 448/2007 год. на ИРС е признато за установено по исковете, предявени от Н. Р. Ч. от гр. Д.Б. по отношение на ответниците Община – гр. Д.Б. и Сдружение с нестопанска цел „С.Б.А.“, че ищецът е собственик по давност на недвижим имот – УПИ III в кв. 92 по плана на гр. Д.Б. с площ 1490 кв.м., при посочени граници и съседи, ведно с находящите се в него сгради, а именно: едноетажна сграда с площ 148 кв.м. и три броя гаражи с обща площ 52 кв.м.

С решение № 153 от 23.02.2009 год. по гр.д. № 965/2008 год. СОС е отменил решение № 122 от 04.08.2008 год. по гр.д. № 448/2007 год. на ИРС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил изцяло предявените от Н. Ч. установителни искове за признаване право на собственост върху процесния имот, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. В решението на СОС е прието, че през 1999 год. ищецът е установил фактическа власт върху процесния имот в качеството му на наемател по договор за наем с дружество СБА, като придобивна давност е започнала да тече от началото на 2000 год. и е спряла на 01.06.2006 год. по силата на § 1 от ЗДЗС, както и през времетраенето на исковото производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.

С определение от 31.07.2009 год. по гр.д. № 870/2009 год. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 965/2008 год. на СОС.

Видно от постановление от 10.03.2011 год. на прокурор при РП-Ихтиман, през 2010 год. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 06.11.2010 год. в гр. Д.Б. отнел чужди движими вещи – метални врати, бодлива тел и др. от владението на собственика Н. Ч. с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В постановлението е прието, че не Н. Ч. е собственик на имота, находящ се в гр. Д.Б. и представляващ масивна едноетажна сграда с разгъната площ 141 кв.м. в УПИ III в кв. 92 по плана на гр. Д.Б., а негов собственик е С.Б.А., който многократно е канил Ч. да освободи имота, тъй като същият го владеел без основание. Установено е, че Ч. възпрепятствал собственика да влезе в имота, поради което на 06.11.2010 год. представител на СБА премахнал част от оградата и вратите на гаражите, за да проникне в имота. Тъй като Ч. не бил собственик на имота и на отнетите от него вещи, налице е разпореждане от страна на СБА със собствено на сдружението имущество, поради което наказателното производство по преписката е прекратено /ДП № 353/2010 год. по описа на РУП-Костенец/.

Според показанията на св. С.Д. – приятел на ищеца от десетилетия, който живее в близост до неговото дворно място в гр. Д.Б., от 1990 год. Ч. използва и съседен имот зад неговата къща, който навремето бил сервиз за автомобили с хале за боядисване и диагностика и др. Свидетелят знае, че когато строил къщата си, ищецът вкарвал строителни материали именно през съседния имот, като в него съхранявал и самите материали. В съседния имот има сграда – сервиз с три метални врати откъм ул. „Л“ и вътре – хале за боядисване, хале за диагностика и за смяна и баланс на гуми. Сградата е едноетажна със застроена площ около 150 кв.м. В момента сградата няма врати, като преди години имала метални врати. Ч. държал ключа за имота и за вратите на сградата. Имотът има бетонна 3 ограда висока около 50 см. Вратите били откраднати към 2010-2011 год., след което Ч. сложил ламарини над бетонната ограда и мрежа, но не е възстановил вратите. Няма ограда между къщата на Ч. и съседното място с едноетажната сграда – сервиза. Дворът с халето е с площ около 1 дка и половина. Ч. поддържа целия имот, като коси тревата през лятото.

Свидетелят познава добре имота, като минава покрай него 1-2 пъти в месеца. Ч. има ключ и за този съседен имот откъм ул. „Л“. Свидетелят е влизал за последно в процесната сграда през 2022 год., като в нея го допуснал именно ищецът Ч.. Свидетелят не е виждал в имота други лица, освен ищеца.

Според показанията на св. С., който познава ищеца от около 1980 год. и го посещава често като гост в дома му в гр. Д.Б., Ч. стопанисва и имот от северната страна на жилищната му сграда, където се намира и тухлена постройка със застроена площ около 130-140 кв.м., която допреди 10-12 години имала врати и прозорци, но в момента няма такива поради извършена кражба в имота. Именно Ч. държал ключовете за вратите на сградата. Имотът има ограда откъм улицата, а между къщата на ищеца и мястото с тухлената постройка няма ограда. След кражбата именно ищецът възстановил оградата, като поставил ламарини и мрежа. До едноетажната сграда навремето имало и друга сграда – метална конструкция, който се срутила. Процесната сграда преди години се ползвала като сервиз за автомобили, като изпълнявала тази функция до 1990-1995 год. Оттогава досега имотът се стопанисва от Ч., който държи там строителни материали. Свидетелят не е виждал други лица да влизат в тази сграда и в имота и да го ползват. Ч. използва сградата за склад, грижи се за двора и го коси или наема хора за това.

Съгласно показанията на св. В. дружество „А.“ придобило процесната сграда от СБА чрез покупко-продажба през 2018 год., като още тогава и сега сградата не се използва по предназначение. Н. Ч. няма общо с тази сграда, тъй като имотът му е съседен на процесния.

Сградата е необитаема, няма прозорци и врати от повече от 10 години. Свидетелят не е ходил в двора на Ч., а има наблюдения от това, което се вижда откъм улицата. Счита, че има телена ограда между къщата на ищеца и съседния имот. След покупката на имота от ответното дружество свидетелят влязъл в процесната сграда през 2018 год. заедно с управителя на дружеството А.Ч. през отвор в телената мрежа, която била частично паднала.

Към този момент сградата била празна. Същата е със застроена площ около 100 кв.м., като няма врати и прозорци.

Според показанията на св. Ф. – председател на Съюза на българските автомобилисти в гр. Ч., който познава А.Ч. от 15 години във връзка с работата му в транспортна фирма, през 2016 год. било взето решение процесният имот на СБА да бъде продаден поради отпаднала необходимост – имотът не се ползвал по предназначение и нямал наематели. Свидетелят се свързал с управителя на „А.“ г-н Черешаров и му предложил да закупи имота. Последният проявил интерес и след оглед решил да го закупи. Не знае други лица да са имали претенции за имота. При огледа свидетелят влязъл в имота през отвор в оградата. През 2016-2018 год. сградата имала врати, които били отключени. Не знае вратите да са били крадени.

Впоследствие в показанията си свидетелят заявява, че не си спомня дали сградата е имала 4 врати /“Не си спомням дали имаше врата сградата, за последно съм ходил там преди близо шест години“/.

При извършената в о.с.з. на 09.05.2024 год. очна ставка между свидетелите В. и С. първият свидетел твърди, че към момента на покупката на имота от дружеството чрез управителя Черешаров през 2018 год. имало ограда между къщата на ищеца Ч. и сградата на СБА, а според св. С. такава ограда не е имало още преди 2000 год. и сега също няма ограда.