Решение № 4134 от 19.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4134 гр. Варна, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110100473 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. Г. К., ЕГН **********, действащ чрез адв. В. Н., против ЗД „Е.“ АД, ЕИК *, действащ чрез юрк. Й. С., пряк осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000.00 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на 20.03.2018 г. ПТП в гр. В. с участието на застрахования при ответника по полица „ГО на автомобилистите“, л. а. „*“ с рег. № *, управляван от С. А. Т. и ищеца като пешеходец, ведно със законната лихва от датата на събитието 20.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 20.03.2018 г. в гр. В. на кръстовището, обрaзувано от ул. „А. Р.“ и бул. „Г. К.“ е настъпило ПТП с участието на л. а. „*“ с рег. № *, управляван от С. А. Т., който, нарушавайки правилата за движение по пътищата, отнел предимството и ударил, пресичащия пътното платно по сигнализирана и обозначена пешеходна пътека отляво надясно по посоката на автомобила, пешеходеца С. Г. К., в резултат на което последният е пострадал.

Излага се, че ищецът след ПТП бил откаран в МБАЛ „Св. А. – В.“ АД, като му била поставена диагноза „Счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито /счупване на тялото Л2/. Контузия на гръдния кош и пояса вдясно.“. Твърди се, че тези травми са обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период повече от 30 дни и представляват средна телесна повреда.

Поддържа се, че вследствие на процесното ПТП целият живот на ищеца се преобърнал, белязвайки го завинаги във физически и емоционален аспект. Бил претърпял телесни увреждания и със сигурност нямал да се възстанови в съС.ието си преди ПТП. Щял да изпитва негативни психо-емоционални последици от събитието през целия си живот.

Във връзка с настъпилото ПТП било образувано наказателно производство, което е 1 приключило с влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД № 4346 по описа за 2020 г. на РС-Варна, с която С. Г. К. е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняане на средна телесна повреда на ищеца.

Водачът на л. а. „*“, рег. № *, попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „ГО на автомобилистите“ по полица със срок на валидност от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г., сключена с ответното дружество.

Твърди се, че със заявление от 10.12.2020 г. и допълнително заявление от 05.01.2021 г. пред застрахователя била предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Във връзка с това била образувана щета № */10.12.2020 г., по която на ищеца било изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 21 000.00 лева.

Излага се, че така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил крайно недостатъчен да репарира претърпените негативни психоемоционални преживявания и травматични увреждания.

С оглед на горното се моли съдът да уважи предявения иск.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост на предявения иск, но се оспорва същия както по основание, така и по размер.

Ответникът не оспорва, че е налице полица № 07117003189079 за сключена „ГО“ за л. а. „Л.“, рег. № *, със срок на покритие от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г.; че във връзка със събитието на 10.12.2020 г. пред ответното дружество е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение; че е образувана щета № *, по която на ищеца е изплатена сумата в размер на 21 000.00 лева; че е налице влязла в законна сила присъда, с която водачът на л. а., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател, е признат за виновен за ПТП.

Твърди обаче, че с горепосоченото плащане интересът на кредитора е напълно удовлетворен, имайки предвид претърпените от последния травматични увреждания и негативни психоемоционални преживявания, в резултат от процесното ПТП. Оспорва ищецът да е претърпял тежки и болезнени медицински манипулации и че няма да може да се възстанови. Сочи, че бил изписан в добро общо съС.ие. Нямало данни за усложнения.

Твърди, че оздравяването е постигнато в кратък период, без трайни последици.

Оспорва твърдението за негативно отражение на инцидента върху емоционалното съС.ие на ищеца и начина му на живот.

Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава, считано от датата на събитието.

Евентуално същата следва да се начислява след изтичане на рекламационните срокове или най-рано от датата на уведомяване по КЗ.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност на главното вземане.

По същество моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

2

По делото страните не спорят, че е налице полица № 07117003189079 за сключена застраховка „ГО на автоможилистите“ за л. а. „Л.“, рег. № *, със срок на покритие от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г.; че по време на действие на полицата на 20.03.2018 г. в гр. В. е реализирано ПТП по описания в исковата молба механизъм; че във връзка със застрахователното събитие на 10.12.2020 г. пред ответното дружество е предявена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение; че е образувана щета № *, по която на ищеца е изплатена сумата в размер на 21 000.00 лева; че е налице влязла в законна сила присъда, с която водачът на застрахования л. а. е признат за виновен за ПТП.

От ангажираната медицинска документация и експертното заключение по назначената СМЕ се установява, че в резултат на реализираното ПТП на ищеца е поставена диагноза „контузия на гръдния кош и пояса вдясно; фрактура на тялото на втори поясен прешлен“. Чрез образни изследвания са изключени увреждания на костите от гръдната клетка, вътрешните органи и останалите структури от гръбначния стълб и гръбначномозъчния канал. В конкретния казус се касае за фрактуриране на малка част от тялото на втори поясен прешлен в областта на предния му долен отдел. Счупването е резултат от механизмите на действие на твърдите тъпи предмети и е получено чрез внезапно екстремно огъване или компресия в поясната област при падане, след предадена допълнителна външна сила. Счупванията на гръбначния стълб са от групата на характерните увреждания при ПТП от този тип. Травмата в случая е обусловила трайно затруднение в движението на снагата.

Обичайният срок за възстановяване на движенията е от порядъка на 2,5-3 месеца.

Констатира се още от експертизата, че след проведено консервативно лечение не е констатирано пряко усложнение на установената травма. Няма категорични данни за диагностициране на отпадни или други неврологични сипмптоми във връзка с фрактурата на прешлена. Налице е пълно функционално /двигателно/ възстановяване. Вещото лице сочи, че субективните усещания на ищеца за болка при натоварване, фиксирана или неудобна поза и др. неблагоприятни условия могат да се проявяват през много продължителен период от време – от порядъка на години.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. Е. Г. К.а – съпругата на ищеца – се установява, че в резултат от реализираното ПТП последният е преживял сериозен стрес, емоционален и психически дискомфорт, освен претърпените травматични увреждания, имайки предвид, че първоначално в лечебното заведение са казали, че ищецът може да остане и инвалид за цял живот. Около една седмица бил в болничното заведение, където свидетелката го обслужвала. Това продължило и след изписването му, като около месец бил на легло. Около шест месеца свид. К.а помагала на ищеца при задоволяване на базовите му потребности. В началото ищецът имал силни болки в гръбначния стълб. Ходил на рехабилитация. От време на време приемал и болкоуспокояващи. С времето болките отшумели, но и сега при по-студено време или при физическо натоварване усещал болка и дискомфорт, включително и при по-дълго шофиране или пътуване с лека кола. Към датата на ПТП синът на ищеца бил на 12 години. Ищецът работил в ресторант „Вълшебния извор“.

След инцидента бил в болничен, както и съпругата му свид. К.а, а към настоящия момент работил в дюнерджийница. В периода, през който ищецът и съпругата му били в болнични същите получавали материална и нематериална подкрепа от техните родители.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – Варна е сезиран с пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ за присъждане в позла на ищеца на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия 3 състав: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между виновния водач и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/;

3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди, включително характера, степента, интензитета, продължителността на претърпените неимуществени вреди и всички конкретни факти по делото, обуславящи справедливия им размер; 5./ изискуемостта на главните вземания, т.е. изпадането на ответното дружество в забава.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

По делото не се оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, но за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав е обвързан от приобщената по делото присъда № 260034/24.11.2022 г., постановена по НОХД № 4346 по описа за 2020 г. на РСВарна относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца по арг. от чл. 300 от ГПК, поради което и по несъмнен начин се установява деликтът от обективна и субективна страна, доколкото вредоносният резултат и причинната връзка между противоправното деяние на застрахования делинквент и вредоносният резултат се установява по несъмнен начин от ангажираното експертно заключение по назначената СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните. В същото вещото лице с категоричност сочи, че е възможно процесните травматични увреждания да се получат при ПТП и по описания в конкретния случай механизъм.

Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 20.03.2018 г. около 20:00 часа в централната част на гр. В. е реализирано ПТП, при което като пешеходец е пострадал ищецът К.. Последният, пресичайки пътното платно в обозначено за целта място на кръстовището между ул. „А. Р.“ и ул. „Г. К.“, е блъснат от л. а. „Л.“, за който не се оспорва, че е застрахован при ответното дружество по полица „гражданска отговорност на автомобилистите“, която е била действаща към датата на застрахователното събитие.