Решение № 5930 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5930 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100511105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12296/24.06.2025г., постановено по гр. д. № 23417/ 2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, съдът е осъдил ответника В. М. Ч. да заплати на Н. Д. К. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1000.00лв.

/511,29€/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 24.12.2023г. в резултат на нанесени от ответника закана и обида, ведно със законната лихва от 24.12.2023г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен от 3800лв. В.

М. Ч. е осъден да плати разноски в общ размер на 592.63лв., а Н. Д. К. съответно 736.84лв.

Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ищцата Н.

Д. К., с която обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3800лв. Твърди се, че в атакуваната част решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения, че определеният размер на обезщетението е занижен като не бил спазен принципът на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не достатъчно било 1 оценено развилото се у ищцата психично заболяване, с диагноза „смесенотревожно депресивно разстройство“ и приемането на тежките лекарства, които имали множество странични ефекти.

В проведеното о.с.з. процесуалният представител пледира за уважаване на жалбата и съобразяване размера на претърпените вреди с икономическа обстановка в страната и увеличеният размер на минималните работни заплати.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба /възражение/ от въззиваемия ответник, в който се твърди неоснователност на същата по съображения, че размерът е съобразен с доказаните по делото факти и обстоятелства.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 4 5 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ищцата твърди, че на 24.12.2023г. при прибирането в дома си ответникът се насочил към нея и започнал да хвърлял камъни по нея, след достигането започнал да я блъска с удари в гърба, избил телефона от ръцете , което било съпроводено с обиди и псувни „к**** мръсна“ , „наркоманка“, „ще те изнасиля и ще те убия“, „да го д****“, „ще ви избия като кучета “, след което била нападната физически с удари в гърба. Имало трима свидетели, които направили клип в частта, в която ответникът се насочил към ищцата и започнал да я удря по гърба.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор, в който по същество се отрича извършването на твърдените съставомерни действия.

Приобщена е пр.пр. № 11339/2023г. по описа на РП-Благоевград (образувана след постъпила в РПБ справка за извършена от служители на РУБанско проверка), по която е постановен отказ да се образува наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, а за такова от частен.

2

Приет е амбулаторен лист от 06.02.2024г. за преглед на ищцата с поставена основна диагноза смесено тревожно – депресивно разстройство и с назначена терапия – прием на медикаменти /деанксит и атаракс/, както и доказателства за закупването им /фактура и фискален бон от 06.02.2024г./.

Прието е заключение по допусната СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, която анализира два видеозаписа, предоставени от ищцата на оптичен носител. Обективните констатациите на вещото лице сочат, че физическата агресия (замахване с предмет, избутване, физически контакт) се е осъществила изключително между ответника и трето лице (мъж с черна тениска). Ищцата, която е заснемала събитието, се установява от записите, че не е била обект на физически удари, блъскане или замерване с камъни от страна на ответника. Въпреки липсата на физическо посегателство, аудиозаписът установява извършени от ответника отправянето на заплахи и нецензурни обиди, насочени към ищцата, включително изразите:

"Че ви изтрепа тука кат кучета бе! " и "Да *** ****!".

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетели на страната на ищца /св.Д. и св. С./ и на ответника /св.Б./.

От показанията на св. Д. /съседка на страните/, се установява, че лично възприела разправия между съседите, в т.ч. ищцата и ответника, без физическа интервенция помежду им, а след слизане долу на улицата видяла три лица да нападат ответника, който бил свален на земята /лежал на земята, а другите лица била върху него и го удряли и ритали/, а ищцата снимала отстрани с телефон, в който момент св. Д. се опитала да ги разтърве и при изправянето на ответника от земята същият избутал с тяло/рамо ищцата, но не е имало удар. Свидетелства, че ответникът ударил едно от лицата, което носело очила.

От показанията на св. С. се установява, че е възприел обидни изрази по отношение на ищцата, както и от ищцата към ответника, не и физическа агресия, каквато имало между ответника и друг мъж, съпроводена и с разменени обидни думи. Дава показания, че не присъствал в началото на инцидента, а впоследствие бил повикан от ищцата и при пристигането му ответникът и другия мъж се нахвърлили един върху друг и в опит да ги спрат паднали на земята.

От показанията на св. Б. /ценени по реда на чл.172 ГПК с оглед 3 фактическото съжителство с ответника/, се установява, че след заплашително телефонно обаждане от мъж ответникът излязъл навън и станала разправия, а когато излязла св.Б. видяла трима мъже, които били съборили ответника, а ищцата стояла срещу тях и снимала с телефон като ги предизвиквала за разправии.

Съвкупният анализ на показанията на разпитаните свидетели, които макар и да описват различни нюанси на конфликта, единодушно потвърждават, че физическата саморазправа е била между мъжете, а не насочена срещу ищцата, като при изправянето на ответника от земята същият избутал с тяло/рамо ищцата, но не е имало удар /св.Д./, като между ищцата и ответника имало вербална агресия, вкл. от показанията на св.С. се установява наличие на обидни изрази по отношение на ищцата, както и от ищцата към ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед липсата на въззивна жалба (вкл. насрещна), спорът по делото пренесен пред настоящата инстанция се концентрира само по размера на понесените неимуществени вреди, т.е. доколкото атакуваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени до сумата от 1000лв., то основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху това дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението.

С оглед релевираните в жалбата на ищцата оплаквания, въззивният съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на претенцията в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1000 лв.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, 4 посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е прието за доказано, че ответникът е отправил към ищцата закана и обида с изразите: „Че ви изтрепа тука кат кучета бе!. .“, „Да *** ****!“, които безспорно се субсумират под квалификацията за противоправно поведение, от което се търпят вреди. Недоказани са твърденията за замерване с камъни, блъскане, удряне по гърба, избИ.е на телефона, както и останалите обидни изразни средства /„к**** мръсна“ , „наркоманка“, „да го д****“/ и закани /„ще те изнасиля и ще те убия “/.

Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост. С оглед критериите за определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди /Вж. т. 11 на ППВС № 4/23.12.1968 г./ следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи вредите, конкретно съдът следва да посочи обстоятелствата, както и значението им за определения размер.

В случая първата инстанция е мотивирала приетия размер, отчитайки вида на изразите; възрастта на ищцата; обстоятелствата, при които е осъществено непозволеното увреждане – публично, на обществено място, а от друга страна – кратката продължителност на деянието, липсата на данни за трайни негативни последици и за съществена промяна на начина на живот на ищцата, както и недоказаността на останалите съставомерни действия. Съдът е съобразил съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, приемайки, че присъждането на сумата от 1000 лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди.

Настоящият въззивен състав приема, че определеното от СРС обезщетение в размер на 1000 лева е съответно на търпените от ищцата неимуществени вреди. Това обезщетение е съобразено с конкретните обстоятелствата, освен изяснените от районния съд, така и с оглед интензитета на поведението на ответника - касае за краткотраен инцидент без физически увреждания, което обосновава по-нисък размер на обезщетението 5

(основната част от исковата претенция се гради върху твърдения за физическа агресия, които са останали недоказани, а събраните по делото доказателства видеозаписите и свидетелските показания на свидетелите на ищцата установяват единствено вербален конфликт); съдът е кредитирал амбулаторния лист /в същия е поставена диагноза смесено тревожно – депресивно разстройство, но по анамнеза, вкл. с посочени множество стресови фактори/, но е приел липса на доказателства за „трайни негативни последици“ и „съществена промяна в начина на живот“, за което други ангажирани доказателства, вкл. показания липсват. Представеният амбулаторен лист съставлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява единствено факта на проведения медицински преглед и субективните оплаквания, съобщени от пациента на лекаря (анамнеза), вкл. отразени „множество стресови фактори“. Този документ не притежава обвързваща материална доказателствена сила относно обективното съществуване на заболяването като следствие от конкретния деликт.

Икономическата конюнктура и инфлационните процеси се преценяват към момента на настъпване на увреждането (момента на деликта), а не към момента на постановяване на съдебното решение, а последващите инфлационни процеси се компенсират чрез присъждането на законната лихва за забава, която тече от датата на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

Поради съвпадане на крайните изводи, основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага само въззиваемият ответник, който е доказал сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 550€, които следва да му се присъдят в поискания размер /предвид липсата на възражение по чл.78, ал.5 ГПК/.