Решение № 538 от 28.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500248 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, съответно от „Рубитам“ ЕООД, ЕИК 102899910 (ответник по делото пред ВРС) и съответно от Ц. Н. Р., ЕГН********** (трето лице – помагач на ответника), и двете срещу Решение №3687/28.11.2022г. по гр. д. №14653/2021г. на ВРС , 20-ти с-в, с което по иска на Д. П. Г., ЕГН**********, по чл.54, ал.2 от ЗКИР, е признато за установено в отношенията между страните, че Д. Г. е собственик, по силата на договор за замяна от 01.02.2005г., на реална част от ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна, с.о. Манастирски рид, Бялата чешма – Дъбравата, одобрени със заповед от 14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с граници на реалната част югозапад – ПИ №***, югоизток – ПИ

№***, североизток – останалата част от ПИ №***, северозапад – ПИ №10135. 2517.9512, заключена между линията на т. Г1-Г2 и линията на т. Г3-А1-А2 на комбинирана скица № 7 към заключението на СТЕ, на л.173 от делото на ВРС, която скица, приподписана от съда съставлява неразделна част от решението, и която реална част поради грешка не е заснета като част от собствения на ищеца ПИ №*** по действащи КК и КР; както и е осъден ответникът за разноски; като решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника- Ц. Н. Р..

1

Въззивните жалби са с аналогични съдържание и искания. В тях се сочи, че обжалваното решение на ВРС е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на ответника и липса на интерес от иска срещу ответника, с оглед прехвърляне на спорното право в полза на третото лице след исковата молба, но преди вписване на същата в АВп. Решението е освен това необосновано и постановено при неправилен анализ на събраните доказателства. Ищецът не е подавал възражения в предходни административни производства. Ищецът дал съгласие с декларация, за строежа в имота на ответника на законово отстояние от регулационната граница, по която да бъде поставена и оградата. На място оградата съвпада с реалната граница между съседните имоти. Не са преценени предходните действали за местността планове. Вещото лице било посочило, че в действащите КК и КР границата между терените на страните били отразени вряно и според титулите за собственост. Неприложени планове не следвало да се вземат предвид от съда. Издаденият ПНИ за местността не е бил обжалван от ищеца и така е влязъл в сила, като между него и актуалните КК и КР има пълно съвпадение на границите на спорните имоти. Наличната сега ограда е нова, за което свидетелстват гласните доказателства и снимките към СТЕ. Показанията на всички разпитани свидетели следва да се анализират по твърдяния от въззивниците начин, който доказва правата им и отрича тези на ищеца, по отношение на спорната реална част. Със заповедта от 12.06.2019г. на кмета на район Приморски по пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ отделно били придобити от ответника още 50кв.м., като сумарно имотът му е с площ 650кв.м. Евентуално поддържа придобиването им по давност. Измерено на място дори ищецът ползвал повече терен от полагаемия му се. Тези доводи, изложени и пред ВРС, както и събраните доказателства, се сочи да водят до неправилност и необоснованост на обжалваното решение, което се моли да се обезсили или да се отмени с отхвърляне на предявения иск. Моли се и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемият депозира отговор, с който оспорва жалбите. Счита решението за допустимо, правилно и обосновано, като в тази връзка излага съображения относно анализа на доказателствата и следващите се от него правни изводи. Моли за потвърждаване на решението и за разноски пред въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. П. Г., ЕГН**********, срещу „Рубитам” ЕООД, ЕИК102899910, иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик, по договор за замяна от 01.02.2005г., на реална част от ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна, с.о.

2

Манастирски рид, Бялата чешма – Дъбравата, одобрени със заповед от 14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с граници на реалната част югозапад – ПИ №***, на югоизток – ПИ №***, на североизток – останалата част от ПИ №***, и на северозапад – ПИ

№***, която реална част е повдигната окомерно в цват на скицата на л.42 от делото на ВРС и която част следва да е включена в площта на собствения на ищеца ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна, но поради грешка неправилно е включена в КККР на гр. Варна като част от съседния собствен на ответника ПИ №***.

Ищецът Д. П. Г. твърди, че по силата на договор за замяна, обективиран в НА №35, том I, peг. №404, дело №29 от 01.02.2005г. на нотариус Св. Ст., е собственик на ПИ №*** в кв.57 по плана на с.о. „Бялата чешма и Дъбравата”, гр. Варна, при граници имоти с №№ 973, 975 и от две страни гора. Поддържа, че праводателите му Д. Г.а Т., ЕГН ********** и Т.Д.Т, ЕГН ********** са придобили правото на собственост върху поземления имот в режим на СИО чрез продажба, обективирана в НА № 77, том 2, peг. № 5079, дело № 236 от 28.04.2004 г. на нотариус Ж.К..

Твърди, че същият ПИ №974, в кв. 57, по плана на с.о. „Бялата чешма и Дъбравата”, с площ от 929 кв.м., е възстановен с решение № 320/29.08.1995 г. на наследниците на Д. Й.Хр. и същите са въведени във владение с протокол за въвод № 89 от 04.04.1997 г. от ПК гр. Варна. На това основание наследниците М.П.Д. и Й.Д.Й. са се снабдили КНА №139, том XV, дело №10169 от 08.07.1997г. Към тези момент имотът му е бил отразяван в КК и КР като ПИ №***, с адрес гр.Варна, Приморски, с.о. Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ с площ 929 кв.м. Към подаване на исковата молба обаче имотът му е вписан с площ от 824 кв.м. и с неправилна граница със съседния ПИ №***.

Поддържа, че ответното дружество е собственик на съседния ПИ №975 с площ от 600 кв.м., а по скица с площ от 500 кв.м., саходящ се в същото СО и с граници гора, ПИ № 977, ПИ № 978, ПИ № 974, път и гора, по силата на покупко – продажба, обективирана в НА №11, том IX, per. № 10445, дело № 1579 от 15.11.2004г. на нотариус О.Ш.. Продавачите му Т.Б.Н. и Н.К.Н. са закупили имота по силата на НА № 185, том I, per. № 3070, дело № 199 от 26.05.1999 г. от К.Ат.Ил. и съпругата му С.П.Ил.. При продажбата са представени КНА за права на ползвателя К.Ил. по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно КНА № 83, том VII, дело № 5575 от 1996г. и скица на имота №975. В КНА и скицата сочи, че въпросният ПИ №975 е с площ от 600 кв.м.

Ищецът сочи, че владее имот №974 от 01.02.2005г., а оградата, която е изградена на място между имот № 975 и имот № 974, съвпада с имотната граница, посочена в КП, действал към датата на придобиване на имотите от страните по делото. Ищецът закупил имота след ответника и повече от 16г. не е имал спорове с него, като оградата при закупуването е била на същото място. Поддържа, че за ПИ974 към юни 2005г. има влязъл в сила ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед Г-237/13.05.2005 г. на Кмета на Община Варна, р-н 3

Приморски, въз основа на който ищецът входирал инвестиционен проект и е изградил жилищна сградам йатитрасирал имота, преди започване на строителството на къщата си.

На 15.09.2021г. ответникът му се обадил и го уведомил да присъства на 16.09.2021г. в имота, защото уговорил геодезист, който да трасира имот №975 като твърдял, че има разминаване в имотната граница. Ищецът останал учуден когато видял, че геодезистът забива колчетата навътре в имота му.

Ответникът представил на ищеца скица, от която било видно, че имотът му не е с площта и формата, в която същият е закупен и владян, а имотната граница между двата имота е преместена значително в имота му. В тази връзка твърди, че е налице грешка в действащата кадастрална карта, в резултат на което е намалена с около 105 кв.м. площта на имота на ищеца №974, като имотът е нанесен в КККР на гр. Варна с площ от само 824 кв.м., а не с площ от 929 кв.м. Същата грешка се съдържа и в ПНИ на с.о ’’Манастирски рид.

Бялата чешма и Дъбравата”.

Счита, че в момента имотната граница в КК не отговаря на фактическото местоположение на изградената ограда между двата имота и на документите за собственост, с които разполагат страните. Поддържа, че с оглед презумпцията по чл.2, ал. 5 от ЗКИР за вярност на кадастралните данни, самото заснемане и нанасяне в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника, както и неправилно отразената граница между двата имота, формира правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част от около 105 кв.м. е собственост на ответника. Последното претендира да отрече чрез установяване на правата му в сочения от него обем.

С молба от 02.11.2021г. посочва, че ответникът „Рубитам“ ЕООД продал ПИ *** по КК и КР на Ц. Н. Р. чрез НА № 65 от 22.10.2021г., т.е. в хода на делото.

По изложените причини моли за уважаване на иска и за разноски. В о.с.з. поддържа искането и твърденията си.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК ответникът „Рубитам” ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Сочи, че ищецът не е обжалвал в срок заповедта, с която е извършено изменението на КК през м. март 2020 г. и през септември 2021г., че същата е влязла в законна сила и че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е недопустим, като заобикалящ преклузивни срокове. Поддържа, че искът е недопустим или неоснователен и защото ищецът не твърди лично да е инициирал процедура за изменение на КК на гр.Варна за процесните имоти, по която да е налице произнасяне или отказ.

Излага, че не е налице твърдяната грешка - неправилно нанесена имотна граница между имота на ищците и имота, с които ответното дружество се е разпоредило. Сочи, че няма разлика между материализираната на терена ограда и заснетата в картата граница между собствения на ищеца и този на ответника. Поддържа, че имотът се е владял от ответника в границите по КК, 4 а понастоящем владението е предадено в същия обем на купувача на имота.

Оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на процесната реална част и поддържа, че за периода от 2004г. до продажбата на имота на 22.10.2021г. e бил неин собственик. Ответникът твърди, че по негова инициатива е одобрен ПУП-ПРЗ за имота, издадена е виза за проектиране, одобрен е проект и е получено разрешение за строеж на еднофамилна вилна сграда с идентификатор *** по КККР с последно изменение от

01.09.2021г. Излага, че ищецът е бил наясно къде са регулационните граници на имота на ответника като активно е съдействал по застрояването му. Счита за извънсъдебно признание на неизгоден факт декларация от 13.07.2006г. с нотариално заверен подпис на ищеца, с която е дал съгласие за строителство на сградата на 3.5 м. от регулационната граница и изграждане на ограда юг и за сметка на „Рубитам” ООД. Излага, че регулационната граница съвпада с тази по действащата КК. Поддържа, че е извършено трасиране на имота през август 2006г. Поддържа, че изградената в имота, по силата на Разрешение за строеж № 6023/05.10.2006г. на гл.архитект на Район „Приморски”, сграда, е нанесена в КККР и е изпълнена според предвижданията за отстояние от съседния имот, даденото от ищеца съгласие и по сключен договор за строителство от 2006г.

Излага още, че след влизане в сила на ПНИ за м. „Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата” през 2008г., площта на имота на ответника е вече 650 кв.м. Отделно е издадена и Заповед № 204/25.04.2019г. на Кмета на район „Приморски” за одобряване на оценка на част от ПИ *** и Заповед №286/12.06.2019г. на Кмета на р-н Приморски за придобиване на право на собственост по реда на § 4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След което дружеството е декларирало и е заплащало данъци на имот с площ 650 кв.м.