Решение № 14577 от 14.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14577 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110121266 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу И. К. Ч..

Ищецът твърди, че на 10.01.2017г., около 22,00ч., в гр. София, ответникът като водач на л. а. „Форд“ с рег. ************, движейки се на паркинга на /населено място/ и нарушавайки правилата за движение, поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС, се ударил в паркираното МПС „Пежо 206“ с рег. № *************, собственост на Х. И. Х.. За събитието бил съставен протокол за ПТП № 1685182/11.01.2017г. от органите на МВР. Посочва, че след настъпване на произшествието ответникът напуснал мястото на ПТП, като впоследствие бил установен. Бил му съставен АУАН № 267110/15.02.2017г., както и НП № 17-4332005747/27.04.2017г., което било влязло в сила. В резултат от ПТП настъпили имуществени увреждания по л. а. „Пежо 206“. За МПС „Форд“ имало сключена и действаща застраховка „ГО“ с ищцовото дружество, като била образувана преписка /щета/, по която било изплатено обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил в размер от 758,04лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.

Съобразно изложеното, моли за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер от 773,04лв., от които 15,00лв. ликвидационни разноски и 758,04лв. изплатено застрахователно обезщетение.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведените открити съдебни заседания и депозираните писмени бележки оспорва да е участвал в процесното ПТП.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

1

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти, за да бъде уважен предявеният иск: наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което е бил задължен да покрива отговорността на водача на лек автомобил „Форд“; настъпване на застрахователно събитие (настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм); че произшествието е настъпило поради противоправно поведение на ответника, който е управлявал МПС „Форд“ към момента на настъпване на ПТП; причинените имуществени вреди на трети лица и стойността им; причинна връзка между произшествието и вредите; заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер; че ответникът е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително.

Спорното обстоятелство между страните по делото се свежда до това дали ответникът е участвал в процесното ПТП и именно неговото виновно и противоправно поведение е довело до настъпване на уврежданията по паркирания автомобил.

Ищецът поддържа, че за процесното ПТП е съставен протокол № 1685182/11.01.2017г. Видно от съдържанието на протокола, същият е съставен на 11.01.2017г. в 16:40ч. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за ПТП, настъпило на 10.01.2017г. в 22:00ч. в /населено място/. Като участник 2 в произшествието е посочен Х. И. Х. с МПС Пежо 206 с рег. № *************, което било в паркирано състояние.

В обстоятелства, при които е настъпило произшествието, е посочено, че МПС 3 с рег.

№ ************ било паркирано на /населено място/, като друго МПС 1 по неизяснени причини и обстоятелства причинил ПТП. Посочено е, че участник 1 /без никакви посочени негови индивидуализиращи белези/ напуснал ПТП.

По делото е представен и протокол за ПТП № 1685183 /л. 79/, съставен на същите дата и час от същия мл. автоконтрольор, в който като участник 2 е посочен Д.

К. с МПС Пежо 207 с рег. № ************, който също е бил в паркирано състояние.

Като обстоятелства, при които е настъпило произшествието е посочено същото – че МПС 1 при неизяснени причини и обстоятелства е ударило МПС 2 и МПС 3, а участник 1 /без да е индивидуализиран/ напуснал произшествието.

По делото е представен и протокол за ПТП № 1673182, съставен на 12.01.2017г. в 13:45ч. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за ПТП, настъпило на 12.01.2017г. в 12:00ч. на /населено място/ и /населено място/ в София. Под участник 2 е посочен К.

К.. Като обстоятелства е описано, че МПС Фолскваген Кади с рег. № ************** било паркрирано на /населено място/ и по данни на г-н К. при неизяснени причини и обстоятелства автомобилът бил ударен от л. а. „Форд“ с рег. № ************, който напуснал произшествието. Като повреда е посочено дясно странично огледало. На участник 1 е отбелязано – ************ – напуснал.

Ищецът твърди, че за процесното ПТП на ответника са съставени АУАН № 267110/15.02.2017г., както и НП № 17-4332-005747/27.04.2017г., което било влязло в сила. Видно от съдържанието на представените по делото АУАН и НП /л. 20-21/, АУАН е съставен на 15.02.2017г. за това, че ответникът И. Ч. на 12.01.2017г. около 12:00ч. в гр. София управлявал л. а. Форд с рег. № ************ в посока на движение по /населено място/ към „Източна тангента“ и поради слаб контрол над управлявания автомобил реализирал ПТП – странично дясно огледало за обратно виждане на л. а.

Фолксваген Кади с рег. № **************, след което напуснал мястото на събитието без да спре и да установи щетите и да изчака органите на МВР, с което виновно нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. АУАН препраща към протокол за ПТП № 1673182/2017г., който се отнася именно за ПТП на /населено място/. Въз основа на 2

АУАН на ответника е издадено НП № 17-4332-005747/27.04.2017г., с което са му наложени две наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за описаното в посочените протокол за ПТП и АУАН нарушения. НП е влязло в сила на 18.05.2017г., като ответникът не оспорва тези обстоятелства.

От изложеното следва, че АУАН и НП, на които се позовава ищецът, въобще не се отнасят за процесното ПТП, а касаят съвсем различно такова. Следва да се отбележи, че самото ищцово дружество е достигнало до същия извод, тъй като на два пъти преди образуване на настоящото производство е изпращало писма до ОПП-СДВР /л. 19 и 26/ от дати 25.10.2018г. и 19.05.2020г., с които е искало информация кой е номерът на издадения АУАН във връзка с констатираното с протокол за ПТП № 1685182/11.01.2017г., тъй като АУАН № 267110/15.02.2017г. е издаден „относно коренно различно ПТП“. Макар по делото да е представено удостоверение от 19.06.2018г., издадено от зам.-началник на ОПП-СДВР, в което да се посочва, че относно ПТП от 11.01.2017г., констатирано с протокол № 1685182/11.01.2017г., на виновното лице И. Ч. е съставен АУАН по ЗДвП, е издадено НП и същото е влязло в сила, такива няма представени. В удостоверението от 20.03.2017г. /л. 27/ пък като съставени за процесното ПТП АУАН и НП се сочат АУАН № 267110/15.02.2017г. и НП № 17-4332-005747/27.04.2017г., които очевидно не се отнасят за това ПТП. В самия протокол за процесното ПТП, който е с № 1685182/11.01.2017г., няма посочен извършител на деянието. В протокола за ПТП 1685183/11.01.2017г., който се отнася за същото ПТП, но е съставен за трето МПС, също няма посочен извършител. Свидетелят Х. Х., който е собственик на л. а. Форд с рег. № ************, посочва, че действително автомобилът му е бил паркиран в /населено място/ и е бил ударен отпред вдясно, но нито знае кой е бил виновният водач, нито дали впоследствие е бил установен.

С оглед всичко гореизложено и при съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че не са налице убедителни доказателства, посредством които да е проведено пълно доказване, че именно ответникът И. Ч. е станал причина за уврежданията по л. а. „Пежо 206“, за които ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение. Освен едно удостоверение, издадено от СДВР /л. 18/, което съдът намира за сгрешено и с невярно съдържание, други доказателства в подкрепа на това твърдение няма. Както бе посочено, АУАН и НП, на които се позовава ищецът, въобще не се отнасят за процесния случай, а за друг, настъпил на друго място и по друго време. Предвид липсата на пълно и главно доказване на един от правопораждащите претендираното субективно право факти от сложния фактически състав, съдът счита, че исковата претенция за регресно вземане на ищеца остана недоказана и подлежи на отхвърляне като неоснователна.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал такива в размер на 900лв. за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Доводите на ответника, че делото се отличава с фактическа сложност са несъстоятелни, тъй като по нищо не се отличава от друго дело със сходен предмет. Напротив, спорен в настоящия процес е само един факт – дали ответникът е участвал в ПТП или не.

Обемът от събраните доказателства е незначителен, като част от тях се повтарят, защото бяха изискани в заверен препис от органа, който ги е издал, по молба на ответника. Проведени са 2 открити съдебни заседания, изслушан е само един свидетел.

Отговор на исковата молба не е подаван от ответника, а размерът на адв. възнаграждение надхвърля размера на исковата претенция, като евентуалните законни лихви, които биха били присъдени при уважаване на иска, не са част от размера на претенцията и цената на иска, което е напълно безспорно в съдебната практика и 3 правната теория. Размерът на адв. възнаграждение пък се явява трикратно по-висок от минималния такъв по Наредба № 1/2004г. в релевантната й редакция към датата на сключване на договора за правна защита /минималният размер е 300лв., а в настоящото производство се претендират 900лв./.

При съобразяване на всички горепосочени обстоятелства, съдът намира, че адв. възнаграждение е силно завишено и следва да бъде намалено на 400лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу И. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 773,04лв., от които 15,00лв. ликвидационни разноски и 758,04лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 10.01.2017г., около 22,00ч., в гр. София, на паркинга на /населено място/, за което е съставен протокол за ПТП № 1685182/11.01.2017г. от органите на ОППСДВР, при което е бил увреден л. а. „Пежо 206“ с рег. № *************, за което събитие при ищеца е образувана щета № ****************.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на И. К. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: /населено място/, сумата от 400лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4