Решение № 15168 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15168 гр. С., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110153148 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 289718/17.10.2023 г./ на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. П. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/4 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л“, бл. 157, вх. А, ет. 1, ап. 3, с абон. № 285894, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64542/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 155.62 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане; 183.28 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г.; 5.79 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане; 1.17 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена. Излага, че ответницата е изпаднала в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. П. Т. чрез особения представител адв. М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва 1 наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия при твърдения, че липсват категорични доказателства за правото й на собственост през исковия период, както и че няма доказателства за откриване на партида на нейно име или на името на нейния наследодател. Оспорва публикуването и влизането в сила на общите условия на ищеца. Оспорва наличието на договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение, като възразява, че договорът между последната и етажната собственост е прекратен. Намира за недоказана реалната доставка на топлинна енергия в имота и нейната стойност. Твърди, че в процесния имот не са били монтирани радиатори. Оспорва претенцията за лихва за забава поради неяснота относно падежите на задълженията, като сочи, че фактурите не са достигнали до клиента. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена срещу Е. П. Т. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64542/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от установяването на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на 2 договор с топлопреносното предприятие.

В случая от Договор с рег. № 64, том 3/1990 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че на 25.07.1990 г. Елисавета Миланова Апостолова е станала собственик на апартамент № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Л 10“, бл.

157, ет. 1, а от Удостоверение за наследници № 001213/25.05.2009 г. е видно, че след смъртта си на 27.04.2001 г. тя е оставила следните наследници по закон: Любомир Георгиев Йончев – син; Йорданка Георгиева Стефанова – дъщеря, починала на 18.11.2001 г. и оставила като законни наследници своите деца /респ. внуци на Апостолова/ Е. П. Т. и Теодора П.

Стефанова. В отговора на исковата молба особеният представител акцентира на това, че представените документи са стари и е възможно да са извършвани разпоредителни сделки с имота. От представения отговор от Агенция по вписванията се изяснява, че няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на Елисавета Миланова Апостолова за периода от 01.11.1990 г. до 31.05.2024 г., а по отношение на ответницата е представена справка за периода от 01.01.1998 г. до 31.05.2024 г., която не съдържа данни за вписвания за разпореждания, касаещи процесния имот. При липса на доказателства за извършено от Апостолова разпореждане със собствеността върху процесния имот преди смъртта й съдът приема за установено, че към момента на откриване на наследството имотът е бил част от наследствената маса, респ. ответницата е придобила по силата на наследствено правоприемство 1/4 ид. ч. от него. Не са ангажирани от нея доказателства, установяващи преди или по време на исковия период тя да се е разпоредила със своята идеална част от имота, поради което съдът приема, че през процесния период тя е продължавала да бъде собственик на 1/4 ид. ч. от него.

Предвид изложеното съдът намира, че между страните е съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и без наличие на заявление от ответницата до дружеството за откриване на партида на нейно име, който договор съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Тяхното надлежно публикуване в един централен и един местен всекидневници е служебно известно на съда, за което страните са уведомени с Определение № 21467/23.05.2024 г. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л“, бл.

157, вх. А, ет. 1, ап. 3, с абон. № 285894. Съобразно притежавания дял в собствеността ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря за 1/4 от задължението за доставената в имота топлинна енергия през исковия период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебнотехническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са 3 отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са извършвани в срок и са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. През исковия период в сградата не се ползва топлинна енергия за отопление, а само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. През периода в процесния имот не е имало узаконен водомер за топла вода, поради което не са съставяни главни отчети, а е начислявала служебно топлинна енергия за 2 бр. лица с разходна норма 140 л/денонощие, тъй като по данни от стар главен отчет от 2014 г. такъв е бил броят на потребителите в имота, като изчисленото от вещото лице съвпада с отразеното в изравнителните сметки.

Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора и в документите за извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот – такава за битово горещо водоснабдяване.

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Ответницата дължи 1/4 от цената на реално потребената през исковия период топлинна енергия в имота, в който е съсобственик, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата от 4 486.49 лв., т.е. ответницата дължи сумата от 1 121.62 лв.

По възражението на ответницата за погасяване по давност на вземането съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния 4 период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.