Определение № 5847 от 10.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5847 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110103226 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "Т" ЕАД, чрез юрк. И, срещу И. Т., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 43,73 евро.

В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът е гражданин на Германия и е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Настоящият състав приема, че спорът между страните не му е международно подсъден, поради което следва да прекрати производството по делото, при следните аргументи:

С Гражданския процесуален кодекс е въведено служебно задължение на съда да следи за подведомствеността на заведено пред него дело, като този въпрос може да се повдига от съда при всяко положение на спора съгласно чл. 15, ал. 1 ГПК. Разпоредбата ограничава проверката на подведомствеността само, когато в закон е определен срок за това, но по отношение преценката за международната компетентност на българския съд липсва посоченото ограничение.

Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите (ЗЗП), поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото, в това число от представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.09.2008 г. е видно, че ответната страна е гражданин на Германия, с настоящ адрес в Швейцария. В този смисъл е и представеното от ищеца заявление - декларация, в което е отразено, че ответникът живее в гр. Женева.

Горното дава основание да се приеме, че ответната страна няма обичайно местопребиваване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.

Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.

Предвид характера на спора (спор за вземания, за които се твърди, че произтичат от договорно правоотношение) и момента на образуване на делото приложим е Регламент 1215/2012г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския, регламентиращ международната компетентност на съдилищата (Регламента), който предвижда, че по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице – потребител, за цел, която може 1 да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от раздел 4 "Компетентност при потребителски договори".

Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.

Тази компетентност е специална, уредена с цел защита на по-слабата страна в правоотношението, произтичащо от потребителски договор. С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, а ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиваване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и константната съдебна практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/2022 г. по описа на ВКС.

Поради това производството по делото следва да бъде прекратено, доколкото съдът не е международно компетентен да разгледа настоящия спор.

Така мотивиран и на основание чл. 15 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3226/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2