Решение № 236 от 06.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000501557 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 6494/21 г. по описа на СГС.

С решение по делото № 22/07.01.22 г. съдът е приел, че ответникът Агенция по вписванията, като е издал в полза на ищеца Л. Я. удостоверение изх. № 4340/07.02.18 г., че относно предстоящ да бъде закупен от него имот няма вписвания, а впоследствие било установено, че продавачът по сделката не е собственик, е счел, че са налице предпоставките за отговорността по чл. 49 ЗЗД и е присъдил в полза на Л. Я. обезщетение за имуществени вреди (продажна цена и разходи по повод на придобивната сделка) сумата 36 500, 20 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 7766.44 лв. за периода 07.03.18 г. – 20.04.20 г. и законната ли хва от 20.04.20 г. до изпълнение на задължението, като за разликата до заявените 37 248.97 лв. и съразмерните лихви исковете са отхвърлени. Присъдени са съответни разноски в полза на ищеца.

Недоволен от решението е ответникът. Той заявява, че до него не е достигнала информация за осъществени сделки. Отговорност за това носи съдията по вписвания.

Доколкото последният няма качество на лице с възложена от ответника работа, то и ответникът не носи обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията на съдията по вписвания. При оспорване на надлежно издадено разпореждане за вписване (с отговора на исковата молба) в доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че въпреки издаването на разпореждане за вписване, такова не е осъществено.

Състав на САС установи, че обжалваното решение не е подписано от постановилия го съдия. На настоящия състав е служебно известна позицията на докладчика по делото, материализирана в неколкократни откази (по други дела) да подписва актове на материален носител поради въвеждане на ЕИСС и в СГС. Исковата 1 молба е подадена преди датата 30.06.21 г., откогато е въведено изменението, отнасящо се до Гл. 11 „а“ ГПК.

САС приема, че е нарушено изискването на ал. 3 на чл. 236 ГПК решението да е подписано от постановилия го съдия. Несъмнено за всички участници в процеса следва да бъде съдържанието на обжалвания акт. Достъпът на САС до ЕИСС не е равнозначен на достъп на страните до ЕИСС. Към момента не е въведено изцяло електронно правораздаване, а разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ГПК не е отменена. Липсата на реквизит на решението, удостоверяващ авторството на постановилия го съдия обосновава извод за нищожност на решението.

Нищожността е най-тежък порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона. В правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление или е в противоречие на морала и добрите нрави.

Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, поради което това е единственият порок, който съобразно чл. 270, ал. 2 ГПК освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно.

САС следва да прогласи нищожността и делото да се върне на друг състав за произнасяне по спора с надлежен съдебен акт.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение № 22/07.01.22 г., постановено по гр.д. 6494/21 г. по описа на СГС.

Връща делото на друг състав за произнасяне по спора.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2