Протоколно определение № 144 от 13.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. **** 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Съдебни

ДЕСИСЛАВА Д. ГОГОВА заседатели: ЯНКО Т. ЯНКОВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА и прокурора Н. С. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20265600200054 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково се явява прокурорът Н.

Т..

МОЛИТЕЛЯТ М. А. Ч. се явява лично и със защитник адв. В. Г., редовно упълномощен.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: За да се позовем на свидетелството за съдимост, считам, че следва да бъде даден ход на делото и да бъдат приети наличните доказателства.

Иначе считам, че делото не е подсъдно на Окръжен съд – Хасково и основанията за това са следните: съгласно представената с молбата справка за съдимост се иска реабилитация по осъждане на Специализирания наказателен съд. Съгласно § 59 ПЗР на ЗИДЗСВ, Софийски градски съд (СГС) е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Специализирания наказателен съд. Законът е бил атакуван за неговата конституциосъобразност, като Конституционен съд на Република България в Решение № 7/2022 г. е имал повод да изясни съдържанието на разпоредбата на 1

§ 59. Прави впечатление, че имуществените права и задължения на закрития съд са отделно поставени от общите права и задължения, което в мотивите на Конституционния съд е намерило отражение. Там е прието, че с това правоприемство се цели да се улесни изпълнението на функциите, възложени на органи, а това виждане отговаря на принципа, прогласен в Решение № 2 от 2022 г. по к. д. № 20/2021 г., отново на Конституционния съд, че не е противоконституционна разпоредба, която предвижда правоприемство с оглед обезпечаване на осъществяването на същата държавна функция, без да се накърнява изпълнението на други държавни функции или да се затруднява дейността на държавни органи. Това означава, че правоприемството по § 59 ПЗР ЗИДЗСВ включва и осъществяването на правораздавателни функции, възложени преди това на специализирания съд. Изрично в подобен смисъл се е произнесъл и Върховен касационен съд с Определение № 352/09.07.2024 г. по дело № 615/2024 г. по описа на II н. о., НК на ВКС, който е разгледал препирня за подсъдност, повдигната от СГС по повод изпратено му за разглеждане искане за реабилитация от ОС - Плевен. Разрешението, което дава касационният съд, е, че компетентен да разгледа искането е СГС като правоприемник на правораздавателните функции на Специализирания наказателен съд. Затова считам, че това производство следва да бъде прекратено пред Вас и изпратено на СГС.

АДВ. Г.: Доколкото дадохме ход на делото, представям и моля да приемете уведомително писмо и характеристика от предишната работа на доверителя.

Убеден съм, че направеното искане, почти академично, от страна на представителя на държавното обвинение противоречи на основния принцип, а именно – на процесуална икономия. Не съм правил такава справка, не съм се запознавал с всички цитирани норми, но практиката, която до този момент съм забелязал, е, че няколко дела на Специализирания наказателен съд бяха изпратени по компетентност в Хасковския окръжен съд по местоизвършване на престъпленията. Последното осъждане на молителя е за престъпления, извършени на територията на област Хасково. В тази връзка считам, че няма процесуална пречка да бъде даден ход и решено делото и в Хасковския окръжен съд.

МОЛИТЕЛЯТ М. А. Ч.: Поддържам казаното от моя защитник.

2

Съдът намира, че ход на делото следва да бъде даден, за да се приобщят приложените към молбата и представени в днешно съдебно заседание доказателства, с оглед необходимостта същите да се ценят, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на молителя.

М. А. Ч. – роден на ***** г. в гр. *****, живущ в *****, българин, български гражданин, разведен, осъждан, грамотен, с основно образование, работи като „*****“ в ***** ЕГН **********.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи против членовете на съда, прокурора, защитника и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения и искания за отводи.

АДВ. Г.: Нямам възражения и искания за отводи.

МОЛИТЕЛЯТ М. А. Ч.: Нямам възражения и искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът запозна молителя с правата, с които разполага в настоящото производство.

АДВ. Г.: Разяснени са правата на моя доверител.

МОЛИТЕЛЯТ М. А. Ч.: Наясно съм с правата, които имам в този процес. Разяснени са ми.

Съдът докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат доказателствата.

АДВ. Г.: Моля да се приемат доказателствата.

МОЛИТЕЛЯТ М. А. Ч.: Да се приемат доказателствата.

Съдът намира, че следва да се приемат писмените доказателства, приложени към подадената молба за реабилитация, както и тези, които са изпратени въз основа на разпореждането на съда за образуване на настоящото дело и тези представени в днешно съдебно заседание от защитата, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото – Удостоверение 3

№ 121/2026 г. от 23.01.2026 г. от Окръжна прокуратура – Хасково, че спрямо лицето М. А. Ч. няма образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения; Свидетелство за съдимост с рег. № 260107564011000003438, валидно до 07.07.2026 г., издадено от ЦАИС „Съдебен статус“ при Бюро за съдимост на РС – Хасково; Писмо изх. № С260026-178-0001800/23.01.2026 г., ведно с Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх.

№ С240026-035-0323858/19.09.2024 г., издадено от НАП, ТД – Пловдив, офис Хасково; Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. № 260202600000949/07.01.2026 г., издадено от НАП, ТД – Пловдив, офис Хасково; заверено копие на Трудов договор № 415/13.11.2024 г., сключен между **** и М. А. Ч.;

Справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на лицето М. А. Ч. с вх. № 992/27.01.2026 г.; Писмо изх. № 678/28.01.2026 г. от РС – Хасково, ведно със Справка за съдимост с рег. № 260128005000041252, валидно до 28.07.2026 г., Бюлетин за съдимост по НОХД № 47/1998 г. по описа на РС – Крумовград и Бюлетин за съдимост по НОХД № 3648/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд; Справка № А-33/2026 г. от 29.01.2026 г. от Окръжна прокуратура – Хасково, че спрямо лицето М. А. Ч. няма образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения; Писмо изх. № 150074/03.02.2026 г., с което изпращат Протокол от съдебно заседание, проведено на 08.2.2017 г. по НОХД № 3648/2017 г. по описа на Специализиран наказателен съд, приключило със споразумение;

Писмо вх. № 1804/12.02.2026 г. от ОДМВР-Хасково, РУ-Хасково, с което изпращат Характеристични данни за лицето М. А. Ч.;

Уведомително писмо, издадено от „***** на 05.02.2026 г. и Характеристика от Д. Т. Д. от 03.02.2026 г.

По направеното възражение от прокурора и като взе предвид становището на защитата, съдът намира следното:

Съдебното минало на молителя М. А. Ч. включва едно осъждане през 1998 г., а именно по НОХД № 47/1998 г. на РС – Крумовград с Присъда № 72/24.09.1998 г., в сила от 26.10.1998 г., по която на същия е било наложено наказание „глоба“. По отношение на това осъждане е настъпила за молителя 4 реабилитация по право, с което възможността същият да се реабилитира по право е изчерпана.

Налице е още едно осъждане, което именно е предмет на настоящата молба, а именно по НОХД № 3638/2017 г. на Специализирания наказателен съд. То е по силата на определение от с.з. от 08.12.2017 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото, в сила от същата дата. На молителя са били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изтърпяване е било отложено за срок от 5 години по реда на чл.

66, ал. 1 НК, както и наказание „глоба“ в размер на 4000 лв.

При тези данни е видно, че молбата за реабилитация се отнася за едно осъждане. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от НПК, компетентен да се произнесе по тази молба е съдът, който е постановил присъдата. В настоящия случай това е Специализираният наказателен съд, който е закрит.

При преценката кой при това положение е компетентният съд, настоящият съдебен състав намира, че следва да се вземе предвид и оцени следното:

Закриването на Специализирания наказателен съд, както и на Апелативния специализиран наказателен съд, и последиците от това са уредени със ЗИДЗСВ, обнародван в ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от 28.07.2022 г., с нормите на преходните и заключителните разпоредби към същия. Поначало уредбата е дадена в § 49 ПЗР и § 50 ПЗР, съгласно които внесените в Специализирания наказателен съд дела, по които е било проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на СГС, а съдиите, които ги разглеждат се командироват в СГС за довършването им, ако не бъдат преназначени в същия съд, докато делата, по които не е било проведено разпоредително заседание - да се изпратят по подсъдност на съответните съдилища. Имат се предвид съдилищата, които биха били компетентни да разгледат делото, ако не съществуваше Специализираният наказателен съд.

Видно е, че по този начин се регламентира разглеждането на дела, които са били внесени в Специализирания наказателен съд, тоест били са висящи пред него. Настоящият случай не е такъв и доколкото би могло да се обмисля приложението на тези разпоредби по аналогия, такава в случая се явява твърде далечна.

Друга разпоредба, която регламентира последиците от закриването на Специализирания наказателен съд е тази на § 59 ПЗР, която 5 предвижда, че правоприемник на активите, пасивите, на правата и задълженията на Специализирания наказателен съд е СГС. Възможно е тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че се урежгда правоприемство между юридически лица и СГС е правоприемник на активите и пасивите, както и на онези права и задължения, които са възникнали за Специализирания наказателен съд като юридическо лице – участник в гражданския оборот.

Основание за по-различно тълкуване обаче дава приетото по Решение № 7 от 14.07.2022 г. на КС по к. д. № 9/2022 г., което е по повод оспорване на част от текстовете от ЗИДЗСВ, уреждащи последиците от закриването на специализираните съдилища. В същото решение Конституционният съд изразява становище, че в случая правоприемството се разпростира и върху обезпечаване на осъществяването на същата държавна функция /има се предвид, която е осъществявал закритият съд/, с което не се накърнява изпълнението на други държавни функции и не се затруднява дейността на държавни органи. Следва да се има предвид и отбелязаното от Конституционния съд, макар и по друг повод, обстоятелство, че магистратите от закриваните специализирани съдилища и прокуратури следва да бъдат преназначени в друг орган на съдебната власт без ограничение, а известно е, че значителна част от магистратите от Специализирания наказателен съд бяха преназначени в Софийския градски съд.

Изложеното дава основание настоящият съдебен състав да приеме, че СГС е правоприемник на Специализирания наказателен съд не само по отношение на активите и пасивите – като юридическо лице, а включително и по отношение на осъществяването на функцията по правораздаване. Подобно становище е изразено и от състав на ВКС с Определение № 352 от 09.07.2024 г. на ВКС по ЧНД № 615/2024 г., II н. о. на ВКС.

Предвид изложеното, съдът намира, че компетентен да разгледа настоящото дело по молба за реабилитация по отношение на осъждане по силата на съдебен акт на Специализирания наказателен съд е Софийски градски съд. Ето защо производството по делото следва да се прекрати пред Окръжен съд – Хасково, а делото да се изпрати по компетентност на Софийски градски съд.

Водим от горното, съдът

6

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 42, ал. 2 от НПК ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 54 по описа за 2026 г. на Окръжен съд-Хасково. Изпраща делото за разглеждане по компетентност на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.