Определение № 12041 от 03.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12041 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100504887 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на П. С. И., чрез упълномощения представител адв. Д.Ф., срещу определение № 8675 от 04.03.2026 г., постановено по гр. дело № 29333/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, с което съдът е оставил без уважение заявлението на ищеца П. С. И., чрез адв. Д.Ф., с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 2683 от 12.02.2026г. по гр. д. № 29333/2025г. на СРС, ГО, 173 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че образуването на отделни производства срещу ответното дружество във връзка с различни, сключени с него договори за кредит, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Сочи, че такива производства са образувани с оглед натовареността на адвоката. Излага подробни съображения и поддържа, че неправилно съдът е възприел труда на вещото лице, изготвило съдебно счетоводната експертиза за по-квалифициран от юридическия труд. Позовава се на решението от 07.04.2022г. по дело С-385/20г., на СЕС, както и на решението от 28.06.2016г. по дело С-57/15 относно приетото за „разумността“ и пропорционалността“ на разноските за адвокатско възнаграждение. Излага, че ако съдът приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на потребителя, то няма да бъде постигнат разубеждаващия ефект от иска.

Цитира съдебна практика. Моли съда да отмени обжалвания акт и да определи справедлив хонорар, като съобрази и възпиращият ефект на справедливото адвокатско възнаграждение на ответното дружество, който да съответства на принципите на разумност и пропорционалност и да определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38. ал. 2 от ЗАдв.

Препис от частната жалба е връчен на ответната страна „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата, като 1 неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното определение, като подържа, че редуцирайки адвокатските хонорари съдът не би допуснал неоснователно обогатяване на едната страна, за сметка на другата. Претендира разноски.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство по гр. д. № 29333/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, е образувано по предявени от П. С. И., чрез адв. Д.Ф., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му върне сумата от 61.36 евро /120.00 лева/, недължимо платена във връзка със сключен между страните договор № 1338340/29.03.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. При условията на евентуалност, ако искът срещу „Фератум България“ ЕООД не бъде уважен, предявява иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на втория ответник „Мултитюд Банк“ ПЛК /“Мultitude Bank“ p.l.c./ да върне сумата от 30.68 евро /60.00 лева/, платена без основание въз основа на нищожен договор за гаранция (поръчителство) от 29.03.2024г.

С решение № 2683 от 12.02.2026г. по гр. д. № 29333/2025 г. на СРС, ГО, 173 състав съдът е осъдил „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на П. С. И. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 61.36 евро /120.00 лева/, недължимо платена във връзка със сключен между страните договор № 1338340/29.03.2024г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. Осъдил е „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на П. С. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 184.17 евро, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 29333/2025г. на СРС).

Осъдил е „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на адв. Д.Л. Ф., БУЛСТАТ 178556939, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 120.00 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана на ищеца П. С. И. безплатна правна помощ в производството на първа инстанция (гр.д. № 29333/2025г. на СРС).

В мотивите си съдът е приел, че ищецът е представляван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв от адв. Д.Ф. и в полза на последната, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде присъдено възнаграждение. Съдът се е позовал на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 3 ГПК, че съдът е длъжен да възпира недобросъвестното упражняване на права. Приел е, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба.

Със заявление от 20.02.2026г. ищецът е заявил искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на адв. Ф. бъдат присъдено адвокатско възнаграждение, което да има възпиращ ефект.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил без уважение искането на ищеца, като е приел, че разноските по делото са правилно и законосъобразно разпределени съобразно изхода от делото и процесуалното и извънпроцесуално поведение на страните, като не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Препратил е към изложените мотиви в решението си за разноските по делото.

Процесното определение е надлежно съобщено на П. С. И., чрез адв. Ф. на 06.03.2026г., а на 11.03.2026г. е депозирана разглежданата частна жалба срещу определение № 8675 от 04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 29333/2025 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.

С оглед установеното от фактическа страна въззивният състав прави следните правни изводи:

2

Частната жалба е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл.

248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Предявена е от лице имащо правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Въззивният съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилен и законосъобразен акт.

Спорно по делото е доколко съдът следва да съобрази приложението на нормите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и дали присъденото от първия съд адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв в размер на 120 евро, съответства на принципите на разумност и пропорционалност.

При съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, настоящият въззивен състав приема, че при извършване на дължимата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения (в този смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, I ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, II ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др.). Като критерии за определяне адвокатското възнаграждение, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата. Присъдените разноски от първата инстанция в полза на адв. Ф. в размер от 120.00 евро с ДДС са съразмерни с предявените искове, както и с вида и обема на процесуалните действия, извършени в производството по гр. д. № 29333/2025 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът не се е съобразил с цитираните в жалбата решения на СЕС. В случая първостепенният съд е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото и извършените по същото процесуалния действия от адвоката, като е съобразил нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Следва да се отрази, че според този въззивен състав, при цена на иска от 61.36 евро присъденото от първата инстанция на адв. Ф. адвокатско възнаграждение в размер от 120.00 евро с ДДС, съответства на принципите на разумност и пропорционалност и не е определено произволно, тъй като е почти два пъти над размера на цената на уважения иск. Като е оставил без уважение заявлението на ищеца по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с обжалвания акт, първостепенният съд е приложил правилно закона.

Поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, частната жалба е неоснователна, а процесното определението следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По разноските в настоящото производство съдът приема следното:

3

Доколкото се касае за жалба срещу акт по чл.248 от ГПК, за настоящото производство не се следват разноски на страните, тъй като то няма самостоятелен характер, по смисъла на чл. 81 от ГПК, а е функционално свързано с производството по съществото на спора. В производството по чл. 248 от ГПК спорът не е предизвикан от ответната страна по молбата и с оглед на това същата не дължи разноски на молителя. Същевременно и молителят в това производство не дължи разноски на ответника по молбата, при неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК (виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на IV г.о. на ВКС;

Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на III г.о. на ВКС;

Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1758/2017 г. на III г.о. на ВКС;

Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на III г.о. на ВКС, Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018 год. по описа на ВКС, I т.о.;

Определение № 130 от 05.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 739/2021 г., III г. о., ГК). С оглед изложеното искането на „Фератум България“ ЕООД, чрез адв. Толев, за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно и съдът го отхвърля.

Така мотивиран, на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8675 от 04.03.2026 г., постановено в закрито заседание по гр. дело № 29333/2025г. на Софийски районен съд, ГО, 173 състав, в производство по чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение заявление вх. № 55388/20.02.2026г., подадено от ищеца П. С. И., чрез адв. Д.Л.

Ф., за изменение на постановеното решение № 2683 от 12.02.2026г. по гр.д. № 29333/2025г. на СРС, ГО, 173 състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, за присъждане на разноски в производството по частно гр. дело № 4887/2026г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4