Решение № 2166 от 28.11.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№

2166

28.11.2023г., гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Пловдив, трети състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Любомира Несторова

При секретаря М.Г..

Като разгледа докладваното АД № 1171 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс .

Образувано е по жалба на М.К.Д. с

ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0438-000078 от 14.04.2023г. на командир на отделение при ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив Д.М., с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че фактите отразени в заповедта за налагане на ПАМ противоречат на обективната действителност. Фактическата обстановка, отразена в оспорената заповед, не отговаря на действителното фактическо положение. Излага подробни съображения в тази посока. Претендира отмяната на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, претендира отмяната на атакуваната заповед и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – командир на отделение при ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив Д.М., в писмено становище с дата 05.05.2023г. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на М.К.Д. на 14.04.2023г. /л. 14 по делото/.

Жалбата е входирана чрез административния орган до Административен съд–Пловдив на 25.04.2023г., следователно е подадена в срок и от лице, притежаващо правен интерес.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с №679590 от 14.04.2023г.

/л. 15 по делото/ се установи, че на 14.04.2023г., в 03:25 ч, в гр. Пловдив, ул. „Златна Панега“ до № 2, М.К.Д. с ЕГН **********, управлява лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ***, собственост на Х.Г.Д.с ЕГН **********, посока север-юг, като отказва проба с техническо средство Дрегер-Алкотест 7510, с фабричен номер АRNА-0179 за наличие на алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за изследване с № 119497 /л.16 по делото/.

Съдът установи, че талонът за изследване е подписан от проверяваното лице М.Д. като е отбелязан часът и датата на връчване.

Установено е, че М.К.Д. виновно е извършил нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В АУАН не са посочени конкретни възражения от М.К.Д.. Не са постъпили писмени възражения и в 7-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН и не са посочени писмени или веществени доказателства, които следва да бъдат събрани служебно, съгласно разпоредбата на ал.2 от цитираната правна норма.

Въз основа на установеното административно нарушение, подробно описано по-горе, командирът на отделение при ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив Д.М. е издал атакуваната заповед, с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директорът на ОДМВР-Пловдив, от която се установи, че оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно лице /т.10 от заповедта/.

От

Справка за нарушител /л.17/ се установи, че на М.Д. през периода 2011 г. – 2023 г. са издадени НП и електронни фишове за извършени нарушения по ЗДвП.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Н.К., тъй като същите са противоречиви, неубедителни, не кореспондират с писмените доказателства по делото, като при това съдът намира, че показанията на свидетеля С.К.не са безпристрастни, тъй като с жалбоподателя са приятели от деца. Съвсем неубедителни са твърденията на свидетеля К., че той е шофирал, но М.Д. е подписал АУАН, тъй като не е бил сигурен, че има право да шофира, защото колата не е негова собственост. При положение, че С.К.твърди, че е шофьор от 13-14г., то съдът намира за необективни дадените от него обяснения.

Колкото до твърдението, че с проверяващите органи е възникнал спор, то следва да се посочи изрично, че жалбоподателят не е посочил конкретни възражения нито в момента на съставяне на АУАН, нито в законовоопределения 7-дневен срок, когато би трябвало М.Д. да се е успокоил вече и без притеснение е можел да изложи своите аргументи по начина на извършване на проверката и на твърдените от него факти пред административния орган.

Съдът намира, че твърденията, изложени в жалбата и събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство, по-скоро изграждат защитната теза на жалбоподателя, отколкото да доказват нови факти и обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директорът на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма, съгласно чл.

146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.

Установи се, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с №679590 от 14.04.2023г. /подписан без възражения/, който представлява част от административната преписка, съставлява и мотиви на заповедта.

Обстоятелството, че са оспорени констатациите по АУАН в производството по ЗАНН, което е образувано пред Районен съд-Пловдив във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 23-0438-000373 от 04.05.2023г., с нищо не променя изводите на съда, тъй като събраните доказателства в настоящото съдебно производство не опровергават обстоятелствата отразени в АУАН.

Съдът намира, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.

По отношение на изискването на чл.

146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Следва изрично да се посочи, че в АУАН е изписана нарушената правна норма и словесно е описано нарушението. При това АУАН е подписан без възражения, което означава, че М.Д. напълно е разбрал в какво се състои вмененото му нарушение.

При излагане на фактическите и правни основания за издаването на заповедта административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена със съставения АУАН като е възпроизвел направените в него констатации. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. По този начин оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП да е мотивирана, като включва посочване на установените факти и правните основания за издаването й, които са в пълна кореспонденция помежду си.

Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

С нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар посочената норма да урежда отношения, свързани с реализирането на административно-наказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания.

При това положение доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН, е на жалбоподателя. В случая АУАН е подписан без възражение, както се коментира по-горе в настоящото изложение, при това събраните писмени и гласни доказателства не доказват противното на това, което е установено в АУАН. При това положение административният орган не е задължен да събира други доказателства.

Съдът приема за безспорни фактите, че на посочената дата, час и място жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен с техническо средство

Дрегер-Алкотест 7510, с фабричен номер

АRNА-0179 за наличие на алкохол в издишания въздух.

Следва да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.