Решение № 187 от 02.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ихтиман, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20221840200329 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. Д., ЕГН: **********, адрес: град *, ул.

„*“ № 52, ет. 3, ап. 5 чрез адвокат К. У. срещу Наказателно постановление № 21-0274-001848 от 21.12.2021г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.

179, ал.1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 43, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Оспорва, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не съответства на обективната истина. Възразява, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Излага подробни съображения по всяко от двете административни нарушения, за които е ангажирана административно наказателната му отговорност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да отмени наказателното постановление. Излага подробни съображения по приложимия закон по отношение на всяко от двете административни нарушения, възразява, че при установяване на първото нарушение проверката не е извършена при спазване на процесуалните правила. По отношение на нарушението на чл. 43, т. 2 от ЗДвП намира, че липсва точно описание на фактите, а именно не е описан механизма на твърдяното нарушение, което ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя.

1

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Началника на РУ на МВР Ихтиман, редовно призована, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В писмена защита моли съда да потвърди наказателното постановление. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на насрещна претенция за разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 14 от НПК и чл. 18 от НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.12.2021г. около 15:10ч. жалбоподателят Г. И. Д., ЕГН:

********** управлявал лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, собственост на БГ Източнобеломорски район – Пловдив, Булстат: * в град Ихтиман, като в района на кръстовището на ул. „*“ и бул. „*“ на знак „стоп“ отнел предимството на движещия се пред него лек автомобил. Същият бил забелязан от полицейските служители Г. Д. М. на длъжност полицейски инспектор при РУ на МВР Ихтиман и С. Й. Р., като при потегляне от кръстовището на автомобила свидетелят Г. М. подал на жалбоподателя знак със стоп палка, същият завил наляво и спрял автомобила в дясната част на бул. „*“. Жалбоподателят откопчал обезопасителния си колан, за да вземе документите на автомобила, които се намирали на задната седалка. В този момент до шофьорската врата се появил свидетелят М. и установил, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Свидетелите М. и Р. извършили проверка на документите на водача и на автомобила.

След извършената проверка на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 1973/13.12.2021г. от Г. Д. М.

– полицейски инспектор в РУ на МВР Ихтиман в присъствието на другия полицейски служител С. Р. затова, че 13.12.2021г. около 15:10ч. в град Ихтиман, в района на кръстовището на ул. „*“ и бул. „*“ при управление на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, собственост на БГ Източнобеломорски район – Пловдив, Булстат: *“, Г. И. Д. не поставя обезопасителен колан при наличието на такъв в автомобила и отнема предимство на движещия се пред него лек автомобил. Жалбоподателят подписал посочения АУАН с изявлението, че има възражения по констатациите, посочени в акта за установяване на административно нарушение. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 13.12.2021г. срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили и писмени възражения срещу акта за установяване на административно нарушение с вх.

№ УРИ 274-000-4669/15.12.2021г. на РУ на МВР Ихтиман, с които жалбоподателят е оспорил фактическите констатации, обективирани в АУАН.

Въз основа на АУАН с № 1973/13.12.2021г., било издадено обжалваното наказателно постановление № 21-0274-001848 от 21.12.2021г. на Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което на жалбоподателя Г. И. Д. на основание чл.

53 от ЗАНН вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 43, т.2 ЗДвП.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства – разпит на свидетелите М., Р., У. , писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие – в това число справка за нарушител, възражение с вх. № УРИ 274-000-4669/15.12.2021г. на РУ на МВР Ихтиман, справка от Община Ихтиман относно разположените пътни знаци в процесния пътен участък.Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

От постъпила и приета като писмено доказателство по делото справка от Община Ихтиман се установява, че на кръстовището в град Ихтиман, образувано от пресичането на бул. „*“ и ул. „*“, бул „*“ е път с предимство, регулиран с пътен знак Б3, а ул. „*“ е път без предимство, регулиран с пътен знак „стоп“.

От показанията на свидетеля М. - актосъставител, дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че на процесната дата, той заедно със свидетеля Р. изпълнявали служебните си задължения по линия контрол на пътното движение в град Ихтиман в района на ул. „*“ и бул. „*“, когато възприели, че водачът на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № * на кръстовището на ул. „*“ и бул. „*“ на знак „стоп“ се изравнил до чакащия пред него лек автомобил и предприел маневра десен завой, без да изчака предният автомобил да извърши маневра.

Свидетелят Р. изразява липса на спомен за случая, единствено посочва, че със свидетеля М. се намирали на ул. „*“ в служебния автомобил, когато възприели как на кръстовището с бул. „*“ жалбоподателят, управлявайки процесния лек автомобил, отнел предимство на друг автомобил спрял на знак „стоп“ преди управлявания такъв от Д..

От показанията на свидетеля У. – дългогодишен колега на жалбоподателя, се установява, че на 13.12.2021г. двамата със жалбоподателя били в района на град Ихтиман, за извършване на контролна дейност като част от служебните им правомощия като служители на Басейнова дирекция.

След приключване на служебните им задължения свидетелят У. посетил аптека, намираща се в близост до процесното кръстовище. При спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя на знак „стоп“ на кръстовището на ул. „*“ и бул. „*“, полицай, намиращ се в района на кръстовището, му подал сигнал да спре за проверка, като след излизане от кръстовището жалбоподателят завил наляво в посока изхода на града към град * и отбил автомобила в дясната част на платното на бул. „*“. Полицейският служител, намиращ се зад спрелия автомобил, подходил към автомобила от страната на разделителната ивица между двете пътни платна и провел разговор с водача.

Свидетелят У. посочва, че автомобилът е бил с частично затъмнени задни стъкла, служебните дрехи на жалбоподателя били черни и У. не е могъл да възприеме дали водачът е бил с поставен обезопасителен колан, докато автомобилът е бил в движение, заявява обаче, че Г. Д. спазва правилата за движения по пътищата, в това число и поставя обезопасителен колан при управление на автомобил.

Показанията на свидетеля У., че жалбоподателят е предприел маневра 3 за ляв завой, както и че вторият свидетел Р. не е участвал в проверката, а е бил по - надолу в кръстовището, съдът не цени като достоверни. Същите представляват защитна теза, която обаче не се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото, а единствено кореспондира с изложената във възражението срещу АУАН фактическа обстановка, която също е защитна теза на жалбоподателя.

Съдът не цени показанията на свидетеля М., че към момента на извършване на неправилната маневра водачът е бил без поставен обезопасителен колан. Същите са бланкетни, свидетелят не си спомня, къде точно в кръстовището се е намирал, когато е спрял за проверка жалбоподателя, но си спомня да е възприел липсата на поставен от водача обезопасителен колан по време на движение на автомобила. В тази част показанията на М. са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече явяват се нелогични, защото свидетелят не може да си спомни точно къде се е намирал той, при възприемане на автомобила, изразява предположение, че е бил в служебния автомобил, който се движил по ул. „*“, такова е твърдението и на другия полицейски служител Р. – следователно житейски нелогично е полицаите, бидейки в служебния автомобил, който се е намирал зад автомобила на жалбоподателя да са могли да възприемат дали водачът е имал поставен обезопасителен колан, докато автомобилът е бил приведен в движение. В противовес на неубедителните показания на полицейските служители, са изложените твърдения от жалбоподателя в подаденото в законовия срок писмено възражение срещу съставения АУАН. Във възражението жалбоподателят посочва, че след като е спрял автомобила след подаден от полицейския служител знак със стоп палка за проверка, е откопчал обезопасителния колан, за да достигне задната седалка, където се намирали документите на служебния автомобил като свидетелят М. е възприел липсата на поставен обезопасителен колан, идвайки до вратата на водача при вече спрял автомобил. В подкрепа на горния извод са и показанията на свидетеля У., който посочва, че автомобилът има задни тъмни стъкла, жалбоподателят е бил в работно облекло, което е черно, атмосферните условия са били лоши валяло сняг, които фактори са препятствали в голяма степен полицейският служител М. да възприеме, идвайки отзад на спрелия вече автомобил, да установи дали водача е бил с поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила или най- малко непосредствено след спирането му.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон.

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

От приложената по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г., се установява компетентността на актосъставителя – т. 1. 3. 2 и на 4 административно-наказващия орган – т. 3.8. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 13.12.2021г. за нарушение, извършено на 13.12.2021г., а НП – на 21.12.2021г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.