Решение № 747 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20261100500905 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на управителя на „ХОНКА-ФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД – Е.П. срещу приети разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер на 2 000 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20257800400218 по описа на ЧСИ, рег. № 780 на Камарата на ЧСИ. Претендира разноски за производството.

В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя от 2 000 лева. Не се дължала и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 2 777.24 лева и 640.68 лева. Моли частният съдебен изпълнител да бъде задължен да извърши корекция на сметката по изпълнителното дело, като се отмени постановлението за приемане на такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сума на обща стойност 3 417.92 лева и да възстанови същите като недължимо платени, да се намали адвокатския хонорар до размера на сумата от 200 лева и ЧСИ да бъде задължен да вдигне всички наложени запори върху вземания по банкови сметки на „ХОНКА-ФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД и изпълнителното дело да бъде прекратено.

Ответникът по жалбата „Тераексперт“ ЕООД, чрез адв. Х. Л., възразява срещу изложените от длъжника доводи. Частният съдебен изпълнител по 1 изп.д. № 20257800400218 извършил редица изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя, поради което му се дължала таксата по т. 26 от ЗЗТРЗЧСИ. Адвокатският хонорар от 2 000 лева обхващал действия по образуване на делото и посочване на изпълнителен способ, приложен от ЧСИ, рег. № 780 на Камарата на ЧСИ. Адвокатският хонорар не бил прекомерен и съобразно общия размер на вземането – 16 682 евро.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в тях съображения. Задълженията, за които било образувано изпълнителното дело, били погасени след образуване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските се поемали от длъжника, доколкото не е налице нито едно от изключенията.

Дори и при плащане на задълженията в срока за доброволно изпълнение, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължала. След образуване на изпълнителното производство били заплатени и дължимите към НАП публични задължения.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20257800400218 по описа на ЧСИ рег. № 780 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. Х. Л., процесуален представител на взискателя „Тераексперт“ ЕООД молба на 14.11.2025 г., към която е приложен изпълнителен лист от 31.05.2025 г. по гр.д. № 20594/2025 г. по описа на СРС, според който длъжникът „ХОНКА-ФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД е осъден да заплати на „Тераексперт“ ЕООД сумите от 8 795 евро, ведно със законната лихва от 09.04.2025 г. до изплащане на вземането, 7 000 евро еднократна неустойка 70 000 евро за забавено плащане и държавна такса в размер на 617.90 лева.

Взискателят „Тераексперт“ ЕООД е упълномощил адв. Х. Л. за представителство в изпълнителното производство за принудително събиране на присъдените суми. По договор за правна защита и съдействие от 14.11.2025 г. адв. Т. осъществява правна помощ и представителство на взискателя срещу адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева.

В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано и събиране на разноските по изпълнителното производство.

Частен съдебен изпълнител рег. № 780 е разпоредила да се изпрати покана за доброволно изпълнение, да се извърши справка за банкови сметки 2 на длъжника, като се наложи запор върху вземанията му по тях.

Съставена е сметка за разноски, свързани с образуване на изпълнително дело, извършване на справка за имуществото на длъжника, за връчване на покана за доброволно изпълнение и за налагане на запор без извършване на опис, на обща стойност 78 лева с ДДС.

На 14.11.2025 г. е направена справка за банкови сметки на „ХОНКАФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД, а на 19.11.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите по изпълнителния лист суми, 2 000 лева разноски по изпълнителното дело и дължими към 03.12.2025 г. такси по ТТРЗЧСИ – 2 855.24 лева. Поканата за доброволно изпълнение е получена от управителя на дружеството длъжник на 02.12.2025 г.

На същата дата – 19.11.2025 г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, а до НАП – уведомление за изпълнителното производство.

На 26.11.2025 г. от НАП е постъпило удостоверение за публични задължения на „ХОНКА-ФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД на обща стойност 6 423.80 лева.

Не се спори и се установява от преводно нареждане от 03.12.2025 г., че от своя сметка в „УниКредит Булбанк“ АД длъжникът е превел по сметка на ЧСИ В.Л. сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение – 37 761.13 лева, а като основание е посочен номерът на изпълнителното дело – 20257800400218 плащане по запор ш 882461. Номерът на запора е съответен на този в отговора на запорното съобщение, изпратен от „УниКредит Булбанк“ АД.

За събиране на публични задължения към НАП на 04.12.2025 г. е изпратено ново запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД. Публичните задължения длъжникът е заплатил на 21.11.2025 г. (сумата от 21.11.2025 г.) и на 05.12.2025 г. – всички останали падежирали вземания на НАП.

На 19.12.2025 г. от НАП е постъпило уведомление до ЧСИ В.Л., че „ХОНКА-ФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД няма задължения.

Преди това, на 12.12.2025 г. управителят на „ХОНКА-ФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД – Е.П., е подала искане до частния съдебен изпълнител да 3 вдигне незабавно всички запори поради пълно изплащане на задълженията към НАП.

На същата дата са изпратени съобщения до „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД и до „УниКредит Булбанк“ АД за вдигане на наложените запори, включително запорът от 04.12.2025 г., наложен за събиране на публичните задължения на „ХОНКА-ФИНЛАНДСКИ КЪЩИ“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата, за произнасяне по която е образувано настоящото производство, е подадена на 16.12.2025 г. (в двуседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение) от легитимирано лице и е допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Съгласно указания на ВКС в т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК, документирането на разноските по изпълнението по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на техния размер, включително когато разноските са посочени в покана за доброволно изпълнение. В такъв случай поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, което може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Такъв е конкретният казус. Оспорените от длъжника разноски са материализирани в поканата за доброволно изпълнение от 19.11.2025 г.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като след подаване на молбата за образуване на изпълнително дело и плащане от длъжника в деня, следващ получаване на поканата за доброволно изпълнение, взискателят се е удовлетворил. На взискателя „Тераексперт“ ЕООД се дължат разноски единствено за хонорар за образуване на изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав съобразява 4 мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – запор на банкова сметка на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, както и извършване на справка за други банкови сметки и налагане на запор върху вземания на длъжника по тях. Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото. В случая други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с направените в нея искания искане за прилагане на посочените изпълнителни способи, не са извършвани.

Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева.

Що се отнася до жалбата на длъжника относно дължимите на съдебния изпълнител такси по Тарифата към ЗЧСИ, съдът намира, че освен таксите, за които е съставена сметка на 14.11.2025 г., се дължи и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Това е така, защото таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи за изпълнение на парично вземане. Нормата на чл. 78, ал. 1 от ТТРЗЧСИ предвижда събиране на такса по изпълнението (каквато е и тази по т. 26) за извършване на изпълнителни и други действия. Възнаграждението за ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ произтича от извършено от него действие, а основание за начисляването й е постигнат от ЧСИ резултат. В случая събирането на сумата е в резултат на наложения запор по сметка на длъжника, което е видно и от посочения номер на запора по сметката в „УниКредит Булбанк“ АД в платежното нареждане от 03.12.2025 г. – 882461. С други думи, плащането е направено във връзка и в изпълнение на наложения на 24.11.2025 г. запор върху сметка на длъжника.

Що се отнася до размера на таксата, по изпълнителното дело не е установи да е съставена сметка – нито за сумата от 2 777.24 лева (след приспадане на таксите по сметката от 14.11.2025 г. в размер на 78 лева), нито за сумата от 658.68 лева, посочена в запорното съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД от 04.12.2025 г. След връщане на делото съдебният изпълнител 5 дължи да състави сметка за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съобрази, че основа за изчисляването е само сумата по изпълнителния лист от 31.05.2025 г.

– сбора на 17 201.52 лева, 1 395.66 лева и 14 308.71 лева, но не и върху адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство (сумата от 200 лева). Изложеното се отнася и до таксите и разноските, свързани със събиране на публичните задължения, като при всички случаи следва да се съобрази разпоредбата на чл. 27а, т. 1 от ТТРЗЧСИ.

Искането на жалбоподателя съдът да извърши корекция на таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ не може да бъде уважено, тъй като не е ясна основата, върху която ЧСИ В.Л. е начислила таксите, освен че дължи изготвяне на такава, съгласно чл. 79 от ЗЧСИ.

На следващо място, съдът не дължи осъдителен диспозитив, с който да задължава частния съдебен изпълнител да възстановява недължимо събрани суми, а те се възстановяват от съдебния изпълнител на страната, от която са недължимо събрани въз основа на съдебното решение по чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Не е в правомощията на съда и да налага на съдебния изпълнител да вдига наложените запори и да го задължава да приключи изпълнителното дело. Налице са данни по изп.д. № 20257800400218, че всички наложени запори са вдигнати. Приключването на изпълнителното дело е обусловено от събиране на всички такси и разноски (чл. 433, ал. 2 от ГПК). Както се установи, ЧСИ В.Л. дължи да определи правилно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, да състави сметка и да я събере, след което ще са налице предпоставките изпълнителното дело да бъде прекратено.

По така изложените съображения следва да се отменят приетите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 200 лева и в частта за таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.