Решение № 2582 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2582 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330103728 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл.

11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК от А. А. И. чрез адв. К.К. против „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Л. Б. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 288,50 лева, недължимо платена по клауза за поръчителство по договор за възлагане на поръчителство от **** г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип „****“ № ***** от ****** г. за сумата от 500 лева, разпределен на 6 погасителни вноски, всяка една вноска била в размер на 92,30 лева при лихвен процент по кредита 36% и ГПР в размер на 50%.

Като обезпечение на вземането по така сключения договора за кредит, бил сключен и договор за възлагане на поръчителство между страните. Обезпечението се изразявало в поръчителство от две физически лица, отговарящи на определени условия; неотменима или безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. За предоставянето на поръчителство следвало да бъде заплатено възнаграждение, разпределено с всяка една вноска по кредита, в размер на 57,70 лева, или месечна вноска по кредита била в общ размер на 150 лева. Ищецът поддържа, че потребителски договор тип „****“ № *****/******г. и договор за поръчителство са недействителни - първия на основание чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11 ЗПК, а вторият досежно клаузата, която уговаря задължението за заплащане на възнаграждение за обезпечение като противоречаща на чл. 10а ЗП и заобикаляща чл. 19, ал.4 ЗПК. Нарушени са чл. 11, ал.1, т.9, т.11 ЗПК-не 1 са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план; чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК- липсва посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума; не е посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.

Клаузата за възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави- надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени двукратния размер и поради това е нищожна. Клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор за заем противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Законът забранява изискването за заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита. Начисляването на възнаграждението за т.нар. „обезпечение“ по своето същество представлява разход по кредита, с което се надвишава ограничението ГПР да не бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК, както и плащане на претендираната сума.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ****/ ***** г. и погасителен план към него, е видно, че на същата дата между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ищцата е постигнато споразумение за предоставяне от първия на последния в заем на сума от 500 лв. платима на 6 месечни вноски от по 92,30 лв. при лихва от 36 % и ГПР 50%. Съгласно чл. 1, ал.4, т.4 от договора, кредитополучателя следвало да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер, на 1500 лева, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД банка или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за одобряване на кредита.

От представения договор за поръчителство от ***** г. е видно, че в деня на сключване на договора за кредит между ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за поемане на отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 1500 лв. на месец.

Към договора е представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно което в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство, общата сума на месечната вноска възлиза на 150 лева месечно, която сума включва 92,30 лева – вноска по кредита и 57,70 лева – размер на възнаграждение за поръчителство.

От представената от ответника справка от ***** г. е видно, че ищеца е заплатил по договора за поръчителство на ответника сума в общ размер на 288,50 лева.

От постъпилата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че текстовете в Договор за потребителски кредит тип „****“ № ***** и Договор за възлагане на поръчителство са напечатани с шрифт „****“ **.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до 2 следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищeца е сключил потребителски договор за кредит с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и договор за поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД срещу възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникъткредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредит, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по крдита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

3

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не. Съдът като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на процесния Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния договор за потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави, а именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова гаранция от определена от кредитодателя банка. Така въведените изисквания за предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за кредитополучателя, доколкото не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия, при положение че кандидатства за отпускане на сума по кредита в неголям размер от 500 лева. Ето защо обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора чрез предоставяне на поръчителство от дружество- поръчител е необходимо условие за сключване на договора за кредит, поради което таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР.

От друга страна посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на действително прилагания между страните, с оглед на което е налице нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на 4 потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.