Решение № 238 от 22.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Бургас , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20212100500898 по описа за 2021 година

С решение № 260479 от 17.03.2021г., постановено по гражданско дело№ 1629/2020г. по описа на Районен съд Бургас са отхвърлени исковете с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 409 от КЗ на Ч. Т. Т., ЕГН ********** и Т. Ч. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** за осъждане на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, представлявано от Данчо Данчев, Жанета Джамбазка, Юри Копач и Радослав Димитров, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на първия ищец сума в размер от сумата от 610.59 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 03.05.2019г., ведно със законната лихва от 04.03.2020г. до окончателното изплащане и на втория ищец сумата от 4000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 03.05.2019г., по сключена застраховка „Каско” за МПС с peг. № *****, рама 080CS25626, марка BMW, модел 530 XD.

С решението ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество, сумата от 400 лева, разноски в производството.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ч. Т. Т., ЕГН ********** и Т. Ч. Т., ЕГН **********, двамата чрез адв.Симона 1

Йорданова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2А, ет.3 и отговор на жалбата от дружеството „Дженерали застраховане“АД.Съображенията и исканията на страните в жалбата и отговора са докладвани подробно от съда в определение по чл.267 ГПК от 17.06.2021г.

При служебната проверка на атакуваното решение по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.Във въззивната жалба се излагат твърдения за недопустимост на съдебния акт със следните аргументи: наличие на съществено процесуално нарушение на чл.10, вр.чл.146,ал.1 ГПК .Твърди се, че е налице съществена разлика между разпределението на доказателствената тежест, направено в доклада на съда и възприетото в мотивите на атакуваното решение.Дори да е налице такова процесуално нарушение,то не води до недопустимост на съдебния акт, а евентуално до неговата неправилност.Твърдения за недопустимост на съдебното решение са изложени и в отговора на въззивната жалба от застрахователното дружество.Те са аргументирани с направеното уточнение на исковата молба от 10.11.2020г, което според въззиваемното дружество представлява недопустимо изменение основанието на иска, направено след третото съдебно заседание.Твърди се, че в уточнителната молба ищците фактически твърдят нов юридически факт, от който произтичат претендираните в исковата молба материални права, а именно дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.До този момент ищците са твърдяли ,че дължимото застрахователно обезщетение е по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.С оглед на това, според въззиваемото дружество е налице изменение на основанието на иска по смисъла на чл.214,ал.1 ГПК ,което е направено несвоевременно.Съдът намира това възражение за неоснователно.В исковата молба са изложени фактически обстоятелства, които не са променени в молбата –уточнение от 10.11.2020г: настъпване на застрахователно събитие на 03.05.2019г ,като описаният в исковата молба и в уточняващата молба механизъм на произшествието,от което са настъпили вредите е един и същ;твърди се ,че е отправена застрахователна претенция ,която не е удовлетворена от въззиваемото дружество;сочи се ,че единият ищец-Ч.Т. има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ ;описани са твърдяните щети по автомобила и тяхната стойност;въведени са твърдения за претърпени от другия ищец –Т.Т. неимуществени вреди,които се счита, че следва да бъдат обезщетени по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и че е изготвено искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“ на същото МПС.По отношение на всички тези факти няма промяна в уточнителната молба на ищците.В нея се твърди ,че всички вреди се претендират на основание сключена имуществена застраховка „Каско“ на автомобила ,но същевременно продължава да твърди, че на основание сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ дружеството дължи заплащане на обезщетение за всички претърпени вреди.При това съдът счита,че е била налице неяснотата в твърденията на ищците,която не е отстранена и с уточнителната молба от 10.11.2020г и всъщност е отстранена 2 във въззивната жалба, в която се сочи, че претенцията за обезщетение за претърпените имуществени вреди върху автомобила се претендира на основание сключената застраховка „Каско“, а обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца Т.Т. се претендира на основание сключената застраховка „Гражданска отговорност“, като и двата застрахователни договора са сключени с ответното дружество.Тъй като съдът се е произнесъл в рамките за заявения спор като основание и като размер,/но при неяснота в изложените обстоятелства в исковата молба и последващото уточнение/ не е налице недопустимост на постановеното решение.Не е налице изменение на основанието на иска, а в изпълнение на указанията на съда в разпореждането му от 05.11.2020г отново ищците не са отстранили нередовностите в исковата молба. Съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка.Настоящият състав счита,че изложените от страните възражения за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Предявените искове са с правно основание чл.477 и сл.КЗ и чл.405 КЗ и чл.409 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 03.05.2019г , около 14,30часа, на пътя Малко Търново –Бургас е станало пътно-транспортно произшествиена пътното платно изскочило животно/не е уточнено за какво е животното/ и водачът на автомобил марка BMW 530 XD,рег.номер ******* -ищецът Т.Т., опитвайки се да избегне удара с него, е навлязъл в банкета, но въпреки това е ударил животното. Вследствие на това произшествие върху автомобила, собственост на другия ищец, са нанесени следните щети : предна броня, облицовка; спойлер –предна броня –за подмяна; предна дясна гума –също необходима подмяна. Твърди се ,че всички тези щети са отстранени за сметка на ищеца Ч.Т. и са на стойност 610,59лв.Представят се три фактури за извършен ремонт.Твърди се,че ищецът Т.Т., който е управлявал автомобила, вследствие на преживяното ПТП, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки, страдания и уплаха, които са се отразили седмици наред негативно на здравето му и са го възпрепятствали да престира труд ,тъй като са затруднили неговата работоспособност.

Ищецът Ч.Т. е предявил иск против застрахователното дружество за присъждане на сумата 610,59лв, представляваща обезщетение за нанесените върху автомобила имуществени вреди на основание сключения с ответното дружество договор за имуществена застраховка „Каско“ на автомобила ,а ищецът Т.Т., който е управлявал автомобила в деня на ПТП, е предявил иск против дружеството за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 4000лв /след направено в хода на първоинстанционното производство увеличение на размера на този иск/.

3

В подадения отговор на исковата молба застрахователното дружество не оспорва ,че ищецът Ч.Т. има сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност„ към деня на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие. Оспорва се дължимостта на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на водача на автомобила Т.Т. на основание застраховка“Гражданска отговорност“,оспорва се дължимостта и на обезщетение за имуществени вреди на същото основание. Сочи се ,че обект на застраховката „Гражданска отговорност“ гражданската отговорност на застрахованото лице за виновно причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Твърди се,че претендираните имуществени вреди от собственика на автомобила и водача не попадат в покритието по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорено е настъпването на твърдяното събитие по начина, посочен в исковата молба; причинно-следствената връзка между описаното в исковата молба събитие и претендираните вреди-твърди се, че описаните имуществени вреди не могат да бъдат причинени по начина, посочен в исковата молба; освен това при огледа на автомобила гумата е представена демонтирана и се оспорва, че представената гума е от застрахованото МПС,монтирана по време на ПТП.Оспорен е изцяло искът на ищеца Т.Т. за обезщетение за причинени неимуществени вреди; оспорва се размерът на претенциите.В отговора, подаден на 22.12.2020г след направеното уточнение на исковете, застрахователното дружество не е оспорило съществуването на правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ищеца Ч.Т. и, че в срока на застраховката е реализирано ПТП по пътя Малко Търново –Бургас с участие на застрахованото МПС.Оспорени са следните факти и обстоятелства: увреждането на дясна предна гума не е настъпило в резултат на посоченото застрахователно събитие ,т.е. не е налице причинноследствена връзка между претърпените имуществени вреди и твърдяното застрахователно събитие. С оглед увреждането на гумата се твърди, че то е настъпило по друг начин и при други обстоятелства. Отново се твърди, че гумата е представена на застрахователя в демонтирано състояние ,което е нарушение на чл.46.9 от ОУ на застраховката и е налице основание за отказ от изплащане на обезщетение.Твърди се още, че по заявената щета, на 05.08.2019г дружеството е заплатило на ищеца Ч.Т. сумата 44,12лв , представляваща стойността , необходима за подмяна на спойлер на предна броня. По отношение на увреждането на облицовка- предна броня не е оспорено ,че това увреждане е в резултат на настъпилото застрахователно събитие, но преди отстраняване на тази вреда, процесното МПС е претърпяло ново увреждане в предната част на автомобила ,в т.ч. и по облицовката на предна броня.За това увреждане застрахованото лице е предявило претенция по застраховка „Каско“ , по преписка № 210516162.По тази претенция дружеството е изплатило сумата 1783,02лв, като в тази стойност е включило и стойността, необходима за възстановяване на облицовка предна броня от застрахователното събитие от 03.05.2019г.По този начин ответното дружество счита, че е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка „Каско“ и не дължи други

4 суми.Оспорен е отново размерът на претенциите, като се твърди ,че претендираните части и материали ,а също и труд надвишават обичайните пазарни такива.По отношение на претенцията за неимуществени вреди се твърди, че по договора за застраховка „Каско“ се обезщетяват само материалните щети по МПС ,настъпили в резултат на конкретно ,включено в обхвата на застрахователното покритие, събитие.

С атакуваното решение районният съд е отхвърлил и двата предявени иска ,като е изложил мотиви, че те са неоснователни поради това, че не е доказано възникването на застрахователното събитие, съгласно твърденията на ищците.Съдът е взел предвид заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза ,което е заявило ,че липсват убедителни доказателства за това твърдяното произшествие да се е случило на въпросната дата.Установяването му се крепи на показанията на свид.М.Т., които съдът е преценил с резервата на чл.172 ГПК.Приел,че не са доказани всички елементи на фактическия състав на претенциите.