Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5189 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6098/2023
Вид
Решение № 5189
Подписан
20.12.2023
В сила
20.12.2023
Състав
Михаела Светлозар Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.265, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5189 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330106098 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Стройком – 2014ДА“ ООД, ЕИК 203045910 против „ВЕИ БГ Възобновяеми енергийни източници“ ЕООД, ЕИК 201354801, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87, ал.1, вр. с чл. 258, вр. с чл.265, ал.2 и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор № ....от 15.02.2022 г., с приложение № 1, за проектиране, изработка, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на 2 бр. ел. табла в производствения му цех на адреса на управление на дружеството до 17.03.2022 г., които следвало да бъдат свързани електрически. Въпреки уговореното възнаграждение, съгласно издадена от ответника фактура № 105/15.02.2022 г. – платил такова в размер на 14 880 лева с ДДС – посочено от изпълнителя като окончателно и достатъчно. На 19.03.2022 г. било доставено и монтирано 1 табло, но не било свързано към нагревателите на машините, с обяснение, че това следвало да стане след доставката и на второто. Ищецът подписал ПП протокол. Въпреки уверението за бъдещо изпълнение на всички задължения по договора в кратък срок, проведените разговори и настъпил падеж за това, ответникът не изпълнил, като – доколкото и първото табло не било свързано към машините, се касаело за пълно неизпълнение на поетите задължения. Поради изложеното се претендира за последиците на развален договор с връщане на платеното възнаграждение от 14880 лева; както и присъждане на 1 сумата от 744 лева – неустойка за неизпълнение, съгл. чл. 27 от договора в размер на 5 % от стойността на поръчката, ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на ИМ в съда – 02.05.2023 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, макар книжата да са връчени редовно.

Бил е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 10189/10.09.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 645,20 лева – ДТ и 1750 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВЕИ БГ Възобновяеми енергийни източници“ ЕООД, ЕИК 201354801, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 23, ет.2, ап. 7 да плати на „Стройком – 2014ДА“ ООД, ЕИК 203045910, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. „Росица“ № 5, 2 следните суми: 14 880 лева /четиринадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева/ – главница, представляваща подлежаща на връщане сума за платено възнаграждение по неизпълнен и развален договор № .... от 15.02.2022 г., с приложение № 1 и 744 лева /седемстотин четиридесет и четири лева/ – неустойка за неизпълнение по чл. 27 от договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 2395,20 лева /две хиляди триста деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:

............................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3