Решение № 260060 от 27.04.2021, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н

И Е №260060/27.4.2021 г.

27.04.2021 година гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав на 06 април

2021 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА секретар П.У. като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева възз.гражд.дело № 46 по описа на 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд -

Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* и по въззивна жалба на Д.Б.П., двете против Решение №260210/08.12.2020 г., постановено по гр.д.№4447/2019 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение ЗАД

„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Д.Б.П. сумата от 3000 лв.

- частичен иск от 25 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и сумата 533,88 лв. - частичен иск от 15 000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпило на 10.02.2019 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като претенцията за неимуществени вреди над уважения размер от 3000 лв. до 12 000 лв. е отхвърлена, като неоснователна. Със същото решение на Д.Б.П. са присъдени разноски в размер на 261,47 лв. , той е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски в размер на 1202,74 лв., както и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на съдебната власт по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 120 лева.

С въззивната си жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва първоинстанционното решение в частта, с която предявения от Д.Б.П. иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над 1500 лв. до 3000 лв., като иска отмяна и отхвърляне на иска в тази част. В жалбата се сочи, че сумата на необжалвания размер на обезщетението за неимуществени вреди и за имуществените вреди, ведно с лихвата, е преведена по представената банкова сметка ***, за което към жалбата са представени доказателства. Според жалбоподателя не са налице основания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер по-голям от 1500 лв. В условие на евентуалност е заявено искане за намаляване на размера на присъденото застрахователно обезщетение, поради неговата прекомерност с оглед наличието на съпричиняване в значителен размер. Сочи се, че съда неправилно е оценил доказателствата, съответно определил степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия. Заявени са и подробни доводи, че определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на трайната съдебна практика, не е съобразено с действителните вреди, търпени от ищеца и значително надвишава справедливото и достатъчно да ги компенсира обезщетение. В тази връзка, при условие на евентуалност, се иска намаляване на определеното обезщетение. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

В депозирания отговор на въззивната жалба Д.Б.П., чрез адв.Д.Т. от САК е заявил становище за неоснователността й и иска оставянето й без уважение. За неоснователни намира доводите за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно поставянето на предпазен колан от пострадалия. Заявява, че твърдението на ответника, че пострадалия е пътувал без предпазен колан се оборва от доказателствата по делото. По отношение твърдението за присъждане на обезщетение в твърде завишен размер и в противоречие с чл.52 ЗЗД, намират същото за необосновано.

С въззивната си жалба Д.Б.П., чрез адв.Д.Т. от САК оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска му за неимуществени вреди против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД над уважения размер от 3 000 лв. до размера от 8 000 лв.

Иска отмяна на решението в тази отхвърлителна част и постановяването на друго, с което иска му за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата от 8000 лв.

Заявени са подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Посочени са за неправилни изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к. такова от доказателствата по делото не се установявало. Заявено е и твърдение за неправилна оценка от страна на съда на всички получени от ищеца телесни и психически увреждания, довело в тази връзка до неправилната им парична оценка, т.е. до определяне на несправедлив размер на обезщетението Заявени са и оплаквания за неправилно определяне на началния момент на дължимата лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като жалбоподателя счита, че такава следва да му бъде присъдена от датата на увреждането. Заявена е и претенция за присъждане на разноски и минимално адвокатско възнаграждение.

В отговор на въззивната жалба въззиваемият застраховател я оспорва, като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Сочи за напълно необосновани доводите, на които се основава недоволството от решението в атакуваната част.

В о.с.з. страните, при редовно и своевременно призоваване, не се явяват и не се представляват.

След преценка на доводите по жалбите и отговорите, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.

Преценени по същество и двете въззивни жалби са неоснователни.

Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на ЯРС.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

С исковата молба и след надлежно заявено и прието от съда изменение на иска, ищеца е заявил претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата 12 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата 533,88 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 10.02.2019 г.

Ищеца е основал претенцията си на следното: на 10.02.2019 г., около 14.40 ч. на Автомагистрала „Тракия“, в посока от гр.Нова Загора за гр.Бургас, преди км.274, обл.Ямбол настъпило ПТП с участието на МПС марка „БМВ“, с рег.№ У 3448 АХ, собственост и управлявано от С. К. К. и МПС (специален автомобил за пътна помощ) марка „Форд - Транзит 190“, с рег.№ СН 2757

АТ, собственост и управлявано от ищеца Д.Б.П., в резултат на което пострадал ищеца Д.П., като са му причинени подробно описани в ИМ телесни увреждания довели до болки и страдания в един продължителен период от време. В следствие нараняванията ищеца постъпил в болница и бил хоспитализиран за периода от 10.02.2019 г. до 13.02.2019 г., а след изписването продължил лечението в домашни условия. От травмите изпитвал силни болки и страдания, имал нужда от медикаментозно лечение, не можел да се обслужва сам. Получените травми се отразили изключително зле и на психическото му състояние - бил силно подтиснат, леко раздразнителен и нервен, оплаквал се от безсъние и кошмари, доведен бил до депресивно състояние. Според лекуващите лекари възстановителния процес при добро развитие се очаквало да приключи след около половин година. Освен описаните неимуществени вреди, ищеца претърпял и имуществени вреди - нанесени щети по управляваното от него МПС, които все още не били отстранени.

За пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП №1611889/10.02.2019 г. по описа на РУ-Тунджа при ОДМВР-Ямбол, като съгласно същия виновен за настъпването на произшествието бил водача на МПС марка „БМВ" с рег.№ У 3448 АХ, собственост и управлявано от С.К. К., който движейки се със скорост, несъобразена с пътните условия, по АМ и суха пътна настилка, движейки се със скорост, несъобразена и с характера и интензитета на движението, застига МПС, управлявано от ищеца, губи контрол и го блъска в задната му част. По случая било взето административно отношение и на виновния водач бил съставен АУАН №53931/2019 г. по описа на РУ-Тунджа при ОДМВР-Ямбол, като в последствие било издадено и НП № 19-3392-000073/25.02.2019 г.

Към момента на настъпване на ПТП, лекия автомобил марка „БМВ“, с рег.№ У 3448 АХ, собственост и управлявано от С.К.К. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника "ЗАД

Далбог : Живот и здраве" АД, валидна към датата на ПТП, което ангажирало отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените му от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Ищеца предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя, но бил поставен отказ за изплащане на обезщетение.

Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Оспорва изцяло предявения иск - по основание и размер. Признава единствено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", по отношение на инцидентния автомобил. Оспорва твърдяния в ИМ механизъм на ПТП, като счита, че вина за настъпването му има ищецът, който в нарушение на правилата на чл.24 ЗДвП се движил с неизправни стоп-светлини, като е намалил рязко скоростта си, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение, с което станал предпоставка за възникване на ПТП, като е възпрепятствал останалите участници в движението, вкл. и водачът на лекия автомобил БВМ, да реагира адекватно. Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както поради посоченото, така и поради непоставянето на обезопасителен колан. Оспорва и вида и характера на получените увреждания, включително тяхната продължителност. Оспорва и причинените имуществени вреди, като твърди, че на ищеца е заплатена сумата от 977,22 лв., с която сума са погасили задължението си по тази претенция. Прави възражение за прекомерност на претенцията, т.к. претендираното обезщетение не отговаряло на действителната вреда, не се подкрепяло от фактическата обстановка и представените по делото доказателства и в тази връзка било в разрез с изискването за справедливост, заложено в чл.52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за лихва за забава, като счита, че при действието на новия КЗ такава се дължи едва от окончателното произнасяне на застрахователя по преписката по щета.

При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение ЯРС е приел предявения в производството иск за неимуществени вреди за частично основателен и го уважил до размера на 3 000 лв., а иска за имуществени вреди - за основателен до размера на 533,88 лв. и го уважил до този размер. В мотивите е изложено, че от доказателствата по делото се установява, че с противоправното си деяние, което е извършено виновно, застрахованият е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него физически болки и страдания от причинените телесни увреди, установени от заключението на СМЕ. Съдът приел и наличие на причинна връзка между противоправното деяние и вредата - настъпилите увреждания и търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца, който извод е обоснован със заключението на изслушаната по делото САТЕ. За недоказано е прието твърдението на ответника за липса на виновно поведение на застрахования водач, напротив - допуснал е нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. При наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, е налице и основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

Разпечатката съдържа 37 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b96cfa0c-1ff6-471d-9063-188a5f41ab04