Решение № 3687 от 07.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. Варна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110103275 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по предявен от Л. С. М., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез процесуалния му представител – адв. А. А., срещу „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 1290.20 лв., оставаща за плащане по изп. д.

№ ****** по описа на ЧСИ С.К.Д., рег. № *** на КЧСИ, във връзка с издадената на ****** заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, и издадения изпълнителен лист от ******, въз основа на който е образувано и посоченото изп. дело, поради погасяването по давност на вземанията.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът Л. С. М. излага, че срещу него са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, по силата на които следва да заплати определени суми на кредитора „Т. Б. А. К.“ ЕАД.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу него е образувано изпълнително производство, впоследствие прехвърлено при ЧСИ С.К.Д.. През 2017 г. получил съобщение, че вземането на кредитора е цедирано на ответника, поради което последният е конституиран като взискател по воденото срещу него изп. д. № ****** През 2016 г. погасил общо сумата 359 лв., след което по делото не са извършвани никакви действия. Ето защо поддържа, че вземането е погасено по давност. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът „А. Б. Б.“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на 1 исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. П. Ц.. Признава предявения иск като допустим и основателен, като заявява, че няма претенции към ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото не му е изпратен договор за правна защита и съдействие.

В нарочна молба от 14.07.2026 г. по хода на делото ответникът поддържа становището си.

В проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание по делото ищецът, чрез процесуалният му представител – адв. А. А., моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /чл. 237, ал. 2 ГПК/.

Предвид заявеното признание на предявения иск, съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и по своя характер е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед признанието на иска съдът намира, че не е необходимо в решението си да извършва задълбочен анализ на събрания в производството доказателствен материал, да изследва основателността на исковата претенция и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

Искът следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен.

В настоящото производство ищецът се представлява от адв. А. А., който представя договор за правна защита и съдействие и моли в негова полза да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществената от него безплатна правна защита на материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА. Съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, цената на иска, ангажираните доказателства, активността на процесуалния представител на ищеца, съответно направеното признание на иска от страна на ответника, намира, че справедливото възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие от страна на адв. А. се съизмерява със сумата 200 евро, която следва да му бъде присъдена, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. С. М., ЕГН **********, с адрес: ******, от една страна, и „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, от друга страна, че ищецът Л. С.

М. не дължи на ответника „А. Б. Б.“ ЕООД сумата в общ размер от 1290.20 лв., оставаща за плащане по изп. д. № ****** по описа на ЧСИ С.К.Д., рег. № *** на КЧСИ, във връзка с издадената на ****** заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК по ч. гр. д. № ****** по описа на ВРС, ** състав, и издадения изпълнителен лист от ******, въз основа на който е образувано и посоченото изп. дело, поради погасяването по давност на вземанията, на основание чл.

439, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на 2 управление: ******, да заплати на адв. А. Т. А., ВАК, вписан в Единния адвокатски регистър с № ******, със служебен адрес: ******, сумата 200 евро /двеста евро/, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната от адв. А. правна защита и съдействие на ищеца Л. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3