Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 204 от 26.06.2025, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 413/2024
Вид
Протокол № 204
Подписан
26.06.2025
В сила
26.06.2025
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 204 гр. Видин, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА М. ПЕТКОВА при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от АНЕТА М. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241300100413 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Вместо ищеца К. Г. Г. като майка и законен представител на детето Ц. Н.

С. – се явява адвокат В. М. с пълномощно по -рано.

Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД – се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно по делото.

Свидетелят С. Ц. С.– налице.

Свидетелят С. С. Н.– редовно призована, не се явява.

Вещото лице О. С. В. – налице.

Вещото лице д-р И. И. К. – налице.

Вещото В. Р. Н. – налице.

Адвокат М.: – Моля, да се даде ход на делото. Няма пречки.

Ю.к.И.: – Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице, на което снема самоличността, както следва:

О. С. В.- 70 години, без родство и дела със страните.

На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл.291 от НК и същото обеща да даде вярно и обективно заключение.

1

Вещото лице О. В.: Всеки водач на МПС трябва да избира скоростта на движение като взема предвид редица фактори. При възникнала опасност всяко превозно средство следва да намали скоростта или да спре с цел да избегне удар. Като водач на МПС, водачът е длъжен да спазва нормативните документи, да е внимателен и предпазлив към пешеходците, като следва текста от Закона за движение по пътищата, особено към децата и съответно да се движи с такава скорост, че да може да спре преди момента, когато възниква опасност на платното за движение. Считам, че предния път, когато изслушахме водача на лекия автомобил, стана ясно, че от значително разстояние е видяла маса хора, видяла е че има деца между тях, че майката е водила едното дете, по -голямото за ръка, другото е било в количка, а по малкото е тичало. Тя го е възприела, видяла. За мен категорично това не е представлявало препятствие за автомобила.

Не са намерени спирачни следи в условията на произшествието. Колата е била с малка скорост. При по-голяма скорост биха останали спирачни следни, това е скоростта горе-долу на велосипед. Това не значи, че автомобилът не е бил технически изправен. От това не може да правим изводи, че автомобилът е неизправен.

Водачът е имал възможност да възприеме майката с количката като възможна опасност. Самата тя /водача на автомобила/ сподели, че видимостта е била значителна пред нея и посоченото дърво на снимката в дясно на стр.5 от заключението по никакъв начин не е пречело на видимостта – това тя самата го казва.

Вдясно на снимката, която извадих се вижда детската площадка.

Водачът на автомобила от значително разстояние е възприела така наречения пенсионерски клуб. Спускайки надолу по инерция в посока изхода към село Търговище под наклон при прав участък водачът има обективната възможност да възприема цялата ситуация пред себе си и в дясно, и в ляво съответно на платното на движение. След като е възприела, че има деца, едното водено от другото и т.н. водачът е длъжен да бъде особено внимателен и предпазлив към децата и пешеходците, когато се намират на пътя и в близост до него. Законът е категоричен, че децата няма спирачки, не познават правилника за движението, не познават опасностите и какво крият те. Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме децата, които се намират до платното или вдясно по посока на нейното движение.

Относно това дали е намалила скоростта и дали е спряла, по делото са приложени единствено показанията от миналия път. Скоростта е била малка при възникване на опасността и в момента на удара на блъснатото дете със задната част на автомобила тя е предприела действие за спиране, след което предвид реакцията на тълпата тя е продължила, т.е. напуснала е местопроизшествието.

Протокола за оглед, приложен към ДП е възпроизвеждане на случая по данни на водача на автомобила – така е направена схемата с 2 местоположението на автомобила. С други думи местопроизшествието не е буквално запазено.

Водачът на автомобила е възприел в полезрението си намиращото се в близост дете и е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив. При възникналата опасност скоростта е била ниска, но при наличие на децапешеходци в близост до платното, е била длъжна да предприеме действия да не настъпи произшествие.

Сметнал съм технически сбор и при скорост 17км/ч. не би възникнал удар. Не ми е поставен такъв въпрос съгласно методиките, които се прилагат в такива случаи целесъобразно. Безопасната скорост, при която движението на водача от техническа гледна точка ще може да спре т.е. няма да настъпи удар е 17км/ч.

От материалите по делото не бих допуснал да е по-висока скоростта при наличието на такава тълпа реално в участъка на произшествието. Видно от снимката няма пътни знаци, които да ограничават скоростта. За населеното място ограничението е 50км/час, още повече съгласно показанията на водача на автомобила, тя от 60 години живее в това населено място, познава района и улиците на селото. Както каза предния път г-жа Г., в участъка на произшествието няма изградена пешеходна пътека, която да сигнализира, няма знак „деца“, не е продължение на тротоара, но това е центъра на селото и трябва да се внимава.

Относно поведението на водача, тя има причина да напусне местопроизшествието, защото тя разказва как върху нея е имало викове и крясъци, присъствал съм на такива ПТП-та и знам какво е. Тя не се е укрила, не е имала причина от такъв характер. Посочила е автомобилът къде е бил и при това местоположение е изготвен и протокола по ДП.

Пешеходецът, когато се намира на тротоара, не е в опасност. Тротоарът е границата с пътното платно и има бордюр с цел да не навлизат моторни превозни средства на територията, определена за пешеходци. Пешеходецът представлява опасност, когато навлезе на пътното платно. Документите са такива, че задължават водачите на МПС да бъдат особено внимателни при наличие на деца на пътното платно или в близост до него - това имах предвид.

Скоростта и преди удара, и в момента е една и съща. Ако бяха останали спирачни следи, но такива не са констатирани, поради което методологията на скоростта преди и в момента на удара остава една и съща.

Ударът е страничен, като водача предварително е видял, че детето се е затичало и заради това не е блъснато в областта на предната част на автомобила, ударът е страничен. Видяла е предварително тичащото дете.

Детето се е блъснало в областта на задната дясна част на автомобила.

Адв.М.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.

Ю.к.И.: Нямам други въпроси. Оспорвам заключението на вещото лице особено в частта, където водачът е имал възможност според вещото лице да 3 предотврати удара. Воден от горното искам да се назначи нова съдебнотехническа експертиза. От документите по делото, ясно се разбира, че е натиснала спирачката.

Адв.М.: Противопоставям се на искането за повторна експретиза.

СЪДЪТ намира искането за повторна експертиза за неоснователна, вещото лице е отговорило обективно, пълно и ясно на всички въпроси, поради което заключението на вещото лице следва да се приеме.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице О. С. В., на който да се изплати сумата в размер на 500,00лева от депозита.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за назначаване на повторна САТЕ.

Снема самоличността на вещото лице, изготвило СМЕ както следва: д-р И. И. К. – 78 години, без родство и дела със страните.

На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл.291 от НК и същото обеща да даде вярно и обективно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р И. К.: Днес прегледах детето. То беше придружено от една млада жена и баща му. Трудно се влиза в контакт с него.

То е малко дете и трудно разбира въпросите, които му се задават, но като обективно състояние от прегледа не установих тежки патологични отклонения. Няма разлика в дължините на двата долни крайника.

Диагнозата епифизиолиза означава увреждане на дисталния елемент на костите. Дълга тръбеста кост както са бедрото и раменната кост. Представете си, че това е добре подострен молив. Най- отгоре е графит, около който има дървено конусче. Другото надолу е дървена част. При него настъпва увреждане на графита/епифизиолизата/- това е тази част, при която крачето расте. Трябва да се лекува компетентно, защото в бъдеще може да доведе до скъсяване на крайника. Детето е лекувано своевременно и компетентно за трите дни в МБАЛ д-р „Стамен И.“ гр. Монтана.

Ако има налична болка тя трябва да се дължи на преживения стрес от самото счупване или от прекомерно внимание на родителите. Казвайки му често „пази се“, това създава основа за страхово изживяване. Няма обективни признаци на увреждане. Не са правени рентгенови снимки.

За момента не виждам причина да се извършва рехабилитация. Уместно е като мине година от злополуката да се извърши контролен преглед, евентуално и да се направи рентгенова снимка.

По отношение счупването, то е често срещано явление. Трябва да бъдат навреме и компетентно лекувани, както и да бъдат фиксирани.

4

Адв. М.: Нямам въпроси, да се приеме заключението. Възразявам само за твърдението на вещото лице, че ищецът е напълно възстановен.

Ю.к.И.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р И. К., на който да се изплати сумата в размер на 400,00лева от бюджета.