Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 23.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 52/2023
Вид
Решение № 214
Подписан
23.02.2023
В сила
23.02.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Николай Свиленов Стоянов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Е. И. У. срещу Решение № 3151 от 20.10.2022г. по гр.д. № 10450/2022г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с коeто по предявения от С. Г. У. иск на основание чл. 49, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от СК е допуснат развод и прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, сключеният на ***г. граждански брак между С. Г. У. с ЕГН ********** и Е. И. У. с ЕГН **********, за който е съставен акт с № 134/***г. на гр. Щ., ***, като ползването на семейното жилище представляващо обединени в едно апартаменти № 38 и № 39, находящи се на адрес: *** е предоставено на С.

Г. У. с ЕГН **********.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Оплакванията са обосновани със съображения, че правният извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака не е основано на конкретни факти, освен на приетия, че съпрузите не живеят заедно от 2017г. Сам по себе си той не може да обуслови извод, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, че отношенията между съпрузите са толкова разстроени, че бракът е лишен от дължимото съдържание. В решението си ВРС не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, които са противоречиви. От друга страна в мотивите на решението липсва задълбочен анализ на отношенията между съпрузите, не е установено по безспорен начин наличието на фактите от живота на съпрузите, сочени от ищеца и съставляващи основание на иска за развод. Същевременно в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище, 1 представляващо обединени апартаменти № 38 и № 39, първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на делото, доколкото искането на ищеца се свежда до предоставяне ползването само на ап. № 38. Установено е по делото, че двата апартамента представляват отделни самостоятелни обекти, но фактически са обединени в едно жилище, като са премахнати преградните стени. Безспорно е установено също, че към момента и двата обединени в един апартаменти се ползват единствено от ищеца. Ответницата не следва да доказва специфична жилищна нужда, за да й бъде предоставена частта от семейното жилище, съответстваща на ап. 39, поради което изводите на съда в тази насока са несъстоятелни. Отправила искане поради всичко изложено обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен. Евентуално, да се постанови разпределение на ползването на семейното жилище между двамата съпрузи, така че на ищеца да бъде предоставено ползването на ап.

№ 38, а на ответницата – на ап. № 39.

В отговор на жалбата, С. Г. У. оспорва доводите в нея като поддържа други, с които обосновава правилност и обоснованост на решението. Поддържа правилност на изводите, че разстройството на брака е плод на емоционалното и физическо отчуждение между съпрузите, вследствие заболяванията на ищеца и отношението на съпругата към общото на страните дете, довело до окончателната фактическа раздяла настъпила между страните по усмотрение на съпругата, считано от 2017г. По делото не е установена важна причина, налагаща съпрузите да живеят разделено в противовес с правилото на чл. 15 от СК; общуването между тях е само и единствено по повод търговските им отношения, а не и семейните, поради което е установено, че между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, каквито изисква чл. 14 от СК. Посочва, че ако бракът е безполезен от гледна точка на обществото, съпрузите и децата, неговото изкуствено запазване е ненужно. Бракът между страните е лишен от необходимото съдържание и е непригоден да изпълнява присъщата му социална функция, а запазването му е лишено от смисъл. Правилно от друга страна е прието в обжалваното решение, че фактическата раздяла между страните датира от повече от 5 години, като съпругата е напуснала семейното жилище и живее в друго жилище на страните в същата сграда. Семейното жилище представлява обединени два апартамента №№ 38 и 39 – намира се на два етажа и функционално е обединено в едно жилище, т.е. функционално и технически е изградено по такъв начин, че разделянето му на две жилища би довело до значителни разходи, които са неоправдани, тъй като не се търси задоволяване на жилищна нужда. Ответницата не е направила искане за предоставяне ползването на семейното жилище, нито за неговото разпределение, като съдът не е натоварен с произнасяне по такова искане. Отправя въз основа на изложеното искане обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата 2 нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от С. Г. У. срещу Е. И. У. конститутивен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, както и искане за предоставяне на ползването на семейното жилище на ищеца.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: между страните е сключен граждански брак на ***г. в гр. Щ., ***. През 1996г. съпрузите се преместили да живеят в България, а от 2003г. са български граждани. От брака си имат родено едно дете – В. У., пълнолетно понастоящем. Съпрузите се установили да живеят в гр.

Варна, учредили дружество „Арт Проект“ ООД и започнали бизнес по строителство на сгради. Семейното им жилище съставляващо апартамент № 38 се намира в *** и е един от апартаментите в сграда, построена от общото им дружество. На ет. 1 от сградата разположили офиса на фирмата им. Поради възникнали здравословни проблеми свързани със сърцето, през 2015г. ищецът двукратно бил приет в болница. От този момент ответницата променила отношението си към брака им – станала по-резервирана към ищеца; дистанцирала се физически и емоционално от него; при изписването му от болницата отказала да отиде и да го вземе с кола, при което той се прибрал с такси. През м. юни 2017г. вследствие на едностранно и целенасочено взето решение от ответницата настъпила и фактическата раздяла между съпрузите, като ответницата напуснала семейното жилище, заживяла първоначално в един от служебните апартаменти на дружеството в к.к. ***, а след предприето почистване и ремонт на офиса на фирмата им на ет. 1 – апартамент 20 в жилищната сграда на ***, се нанесла да живее в същия. Едновременно с това ответницата рязко променила отношението си и към дъщеря им, която останала да живее при ищеца в семейното жилище – охладняла към нея; вече три години отказва да общува с нея; не е дошла на абитуриентския й бал през 2018г. Същевременно от 2020г. здравословните проблеми на ищеца се задълбочили – претърпял три поредни тежки коремни операции, при което в болницата бил посещаван единствено от дъщеря си, а ответницата проявила пълна дезинтересираност към състоянието му. Настъпилата дистанция в отношенията, липсата на комуникация и вазиомопощ, фактическата разделност, продължаваща от пет години са изпразнили брака от естественото му съдържание и са обусловили дълбокото и непоправимо разстройство на същия. Отправил искане в тази връзка да се постанови прекратяване на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината за настъпилото брачно разстройство, а ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него.

В отговор на исковата молба, ответницата оспорила предявения иск по основание, в т.ч. и твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Описала в хронологичен аспект собствения си живот като тежък и напрегнат, а ищеца описала като човек с нарушен метаболизъм, с множество заболявания /подагра, диабет, високо кръвно и т.н./, със свръх наднормено тегло, занижена работоспособност, с невъзпитано груб, труден и авторитарен характер и нескопосано държане и най-често използващ фразата „Я больной“.

Посочила, че през януари 2020г. съпругът й претърпял онкологична операция и въпреки, че 3 имала изпити, дъщеря им всеки ден я информирала за състоянието му. Признала, че през м. юни 2017г. е напуснала семейното жилище с уточнение, че причина за това е била отправената заплаха и изгонването й от съпруга. Изтъкнала, че главният мотиватор за подадената искова молба за развод е упражненият върху ищеца /“…един болен, безпомощен старец със 100% инвалидност пенсионер, пиещ силни психотропни медикаменти“/ натиск от дъщеря им В. У. и мъжът, с който тя съжителства С.К., които имат частен интерес към жилищната сграда, в процес на изграждане от общото на страните дружество на ***, както и интерес от придобиване на собствеността на семейство У.и, към която нямат никакъв принос. Уточнила, че семейното жилище съставляващо ап. 38 на ет. 8 се състои не от един, а от два апартамента – обединени ап. 38 и ап. 39 в един, а жилището, в което тя живее понастоящем е на ет. 1 – ап. 20, като цялата сграда е построена от „Арт Проект“ ООД.

Страните винаги са живели по този начин, поради което не може да се приеме, че са разделени, а парите, които тя получава от наеми разпределя пак тя и предоставя на ищеца за харчене. По начина, по който са установени и съществуват брачните отношения между страните не се създават проблеми, както в личен план, така и в бизнес отношенията между страните. Семейният бизнес продължава да работи, като в този вид семейната институция съхранява собствеността и създава предпоставки за нейното мултиплициране. Поради тези съображения отправила искане предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.

В първо съдебно заседание ищецът уточнил, че семейното жилище действително съставлява обединени в един апартаменти №№ 38 и 39, като технически е невъзможно разделянето им. Посочил, че ответницата също ползва два апартамента – един на *** – ап.

№ 20 и втори на ***.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От Свидетелство за сключен брак се установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях на ***г. в гр. Щ., ***, граждански брак, за който е съставен акт с № 134/***г. на гр. Щ., ***.

С НА за собственост № 36/02.06.2022г. съпрузите са признати за собственици на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна на ***, представляващ апартамент № 39, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. *** – мезонет на осми и девети етажи, със ЗП от 156.51 кв.м., както и на апартамент № 38, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ***, на седми етаж, със ЗП от 70.73 кв.м.

По повод проявени от страна на ответницата агресивни действия спрямо ищеца на 19.08.2022г., съпругът депозирал жалба във ВРП с вх. № 10983/22.08.2022г. с молба за предприемане на действие за осигуряване на безопасността му.

Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, С. У. бил приет в спешен порядък в лечебното заведение на 19.08.2022г. с диагноза „припадък и колапс“, след тежък психоемоционален стрес.

4

По частна тъжба на Е. У. срещу С. У. и В. У. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 148, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК е образувано НЧХД № 4652/2022г. по описа на ВРС, 22 състав.

По инициатива на всяка от страните по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите В. У. /на ищеца – дъщеря на страните/ и Е.Т. /на ответницата/.

От показанията на първата свидетелка се установява, че от 2015г. майка й охладняла към съпруга и дъщеря си, като спряла да комуникира с тях и се затваряла в стаята си.