Определение № 1330 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002104941 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. Г., против решение от 10.08.2023 г. по гр. д. № 1969/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. д. № 14477/2015 г. на Софийски районен съд за допускане на основание чл.

34 ЗС до съдебна делба на апартамент и гараж в [населено място] и отхвърляне на иск по чл.

34 ЗС за делба на останалите недвижими имоти, включени по нейно искане по реда на чл.

341, ал. 2 ГПК в делбената маса.

Касаторът Р. П. Г. навежда, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Не претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалната предпоставка, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. При потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, когато се позовава на чл. 272 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, както и да прецени всички доказателства и доводи на страните и да мотивира решението си.

Поддържа разрешаването на този въпрос от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1953 г., решение № 98 от 12.07.2017 г.по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 221 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 138 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 4169/2017 г. на ВКС, III г.о.; 2. Какво е приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от 1 бъдещия наследодател кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост. Твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г.о., и 3. Добросъвестно ли е владението, основано на придобивно основание, с което е извършено разпореждане с чужди права, и следва ли тези факти да се изследват от съда при позоваване на една от страните на възражение за това. Излага се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие с решение № 185 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2382/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 172 от 26.06.2013 г. по гр. д. № 929/2012 г. на ВКС, I г.о., ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. и решение № 176 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на ВКС, II г.о.

Другата страна - ищците И. А. Г. и М. И. Г., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали писмен отговор на касационната жалба, в който излагат правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на изложените в нея касационни основания. Претендират разноски.

Подадена е от тази страна в срока за отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба, с която се обжалва въззивното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК в частта относно определените за тях дялове в допуснатите до делба имоти.

За обосноваване на искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторите И. А. Г. и М. И. Г. навеждат специалните предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и очевидна неправилност на обжалваното решение – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Формулират по чл. 280, ал. 1 ГПК следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и съображения във въззивната жалба и доказателствата по делото и да се произнесе по тях, като направи и собствени фактически и правни изводи.

Твърдят, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 169 от 02.10.2017 г. по т. д.

№ 1672/2016 г. на ВКС, I т.о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 60301 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, IV г.о.; 2. Наследява ли осиновеният при непълно осиновяване по право на заместване роднините на своята осиновителка, когато тя е починала преди тях. Твърди разрешаването на този въпрос в противоречие с решение по гр. дело № 1604/1998 г. на ВКС, IV г.о., и значението му за точното приложение на закона.

Предмет на производството пред касационната инстанция са и подадените от страните частни жалби против постановени съдебни актове на въззивния съд по разноските:

- частна касационна жалба на И. Г. и М. Г. по чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК против въззивното решение и решение от 31.07.2024 г., имащо характер на определение, в частта им, с която е оставено без уважение направеното с подадена от тях частна въззивна жалба искане за отмяна на отказа на първоинстанционния съд да измени решението по чл. 344, ал. 1 ГПК в частта за разноските с присъждане на направените такива в производството по съдебна делба, и

- частна жалба на Р. Г. по чл. 274, ал. 2 ГПК против решение от 31.07.2024 г., имащо характер на определение, в частта за изменение на въззивното решение в частта за разноските с 2 присъждане на сумата от 2 700 лева на другата страна.

По всяка от частните жалби е подаден от другата страна по производството отговор с доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., след като извърши преценка на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, намира следното:

Касационните жалби са редовни и допустими.

Подадени са от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.

284 ГПК.

Производството е във фазата по допускане на делбата.

Образувано е по предявен на 19.03.2015 г. от И. Г. и М. Г. против Р. Г. иск по чл. 34 ЗС за делба на съсобствени въз основа на наследяване от И. П. Н., починал на 29.09.2004 г., и договори за дарение, покупко-продажба и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане апартамент № *, находящ се на първи етаж във вх. А на жилищна сграда на ЖСК „Р.“, със застроена площ от 89.44 кв.м и с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], заедно с принадлежащите му избено помещение № * и таванско помещение № * и с 1.233 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, съставляващо по документи за собственост УПИ (парцели) * и * от кв. 7 по плана на [населено място], м. „Б.“, и с идентификатор ***, и гараж № * с идентификатор *****, заедно с 0.173 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху същото дворно място. Обосновават искането с притежанието на 1/2 идеална част от собствеността на имотите за двамата, които имоти са придобити през 1981 г. от наследодателя И. Н. през време на брака му със З. Ц., сключен през 1959 г. Излагат наследяване на И. Н., починал на 29.09.2004 г., от наследниците му по закон – съпруга З. Ц. с дял от 2/3 идеални части и сестра Р. Г. с дял от 1/3 идеална част в притежаваната от него към смъртта му 1/2 идеална част от имотите, поради настъпила към този момент смърт на другите му сестри – Ц. Н. и Е. Б., и ненаследяване по право на заместване от осиновения при непълно осиновяване през 1972 г. от Ц. Н. неин племенник – И. Г. (ищец в делбеното производство), който е наследник по закон (син) на наследника Р. Г., починала на 06.04.2007 г. и оставила за свои наследници по закон – съпруг А. Г. и синовете В. Г. и И. Г.. Посочват и придобиване от двамата съделители (съпрузи) въз основа на договор за дарение по НА № 79 от 12.06.2009 г., сключен с преживялата съпруга З. Ц., на 2/6 идеални части от процесните имоти, а въз основа на договор за продажба по НА № 176 от 28.10.2011 г., сключен с В. Г., и 2/18 идеални части от същите, получени от последния въз основа на наследяване от Р. Г. и дарение от баща им А. Г.. Излагат, че ответникът Р. Г. е придобила останалата част от процесните имоти въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по НА № 26 от 25.03.2010 г., сключен със З.

Ц. и породил вещнопрехвърлителен ефект само за притежаваните от нея към този момент права от 3/6 идеални части от имотите, а не посочените в разпоредителната сделка – 4/6 3 идеални части.

Така предявеният иск за делба е оспорен от ответника Р. Г., включително и в първото заседание за разглеждане на делото, поради липса на съсобственост между страните, обоснована с нарушаване на изискванията на чл. 33 ЗС при сключване на договора за продажба от 2011 г. за имотите, придобити от нея по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и приемство по нотариално завещание, унищожаемост на договора за дарение от 2009 г. заради сключването му при невъзможност на дарителя да разбира и ръководи действията си, придобиване на останалата част от собствеността на имотите въз основа на осъществявано от З. Ц. давностно владение от смъртта на наследодателя И. Н. през 2004 г. лично и от м. май 2007 г. чрез нея като наемател, което владение тя е присъединила от 2010 г., а след това и като наследник по завещание въз основа на нотариално завещание от 22.07.2011 г., и придобиване въз основа на същото завещание наследственото имущество на завещателя З. Ц., починала на 17.01.2013 г. Направено е въз основа на завещателното разпореждане в нейна полза, след възобновяване на производството поради приключване на преюдициалния спор относно унищожаемостта на дарението от 2009 г. с влязло в сила решение (определение от 18.03.2019 г.), и искане по чл.

341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса и на съсобствени помежду им имоти, посочени в представена в първото заседание на 23.04.2019 г. пред първоинстанционния съд молба и вписана на 10.07.2020 г. (л. 435 от делото на СРС), представляващи земеделски земи и гори в землището [населено място], общ. Б., обл. М., по картата на възстановената собственост с номера на имотите *, *, *, *, *, *, *, *, *; *, *; *, *; *, *, *, *, *, *, * и *, и дворно място, съставляващо УПИ *.-* в кв. 13 по плана на същото село, заедно с построената в него къща (определение от 26.09.2019 г.), и искане за намаляване на извършените в полза на другите съделители дарствени разпореждания.

С постановеното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК на първоинстанционния съд е допуснато на основание чл. 34 ЗС извършването на съдебна делба на процесните апартамент и гараж в жилищната сграда на ЖСК „Р.“ в [населено място] между тримата съделители при дялове 2/6 идеални части (1/3 идеална част) за И. Г., 1/6 идеална част за М. Г. и 3/6 идеални части за Р. Г., като е отхвърлен искът за делба на останалите недвижими имоти, включени в делбената маса по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК и представляващи земеделски земи и гори в землището на [населено място], общ. Б., обл. М., и дворно място, съставляващо УПИ *.-* в кв. 13 по плана на същото село, заедно с построената в него къща. Прието е за установено от делбения съд, че за процесните апартамент и гараж в сграда на ЖСК „Р.“ в [населено място], [улица], наследодателят И. Н. е признат за собственик въз основа на нотариални актове № 149 от 1981 г. и № 53 от 1981 г., през време на брака му със З. Ц., сключен на 18.10.1959 г. и прекратен със смъртта му на 29.09.2004 г. От представените удостоверения за наследници и решение по гр. д. № 2409/1972 г. на СРС е прието, че негови наследници по закон са съпруга З. Ц., сестра Р. Г. и наследникът на починалата на 01.07.1978 г. преди наследодателя сестра Ц. Н. – И. Г. (ищец по производството), осиновен от нея при непълно осиновяване по чл. 55 СК (1968 г., отм.) неин племенник - син на сестра й Р. Г.. Посочено е също, че получената по наследяване от Р. Г., починала на 06.04.2007 г., от преживелия й съпруг А. Г. 1/18 идеална 4 част от тези имоти е дарена на сина му В. Г., който с договор за продажба по НА № 176 от 27.10.2011 г. е прехвърлил притежаваните от него по наследяване от Р. Г. и по дарение общо 2/18 идеални части от имотите на своя брат И. Г.. Последният и неговата съпруга М. Г., видно от удостоверение за сключен граждански брак на 19.05.1983 г., е прието, че са придобили въз основа на договор за дарение по НА № 79 от 12.06.2009 г. дарените им от преживялата съпруга З. Ц. 2/6 идеални части от процесните апартамент и гараж, получени от последната по наследяване от съпруга й И. Н.. Същият е посочен за оспорен по съдебен ред с искове по чл. 31 и 29 ЗЗД на дарителя З. Ц. и ответника Р. Г., конституирана като наследник по завещание на починалата в течение на образуваното по същите исково производство З. Ц., които са отхвърлени с влязло в сила на 27.11.2018 г. решение по гр. дело № 23381/2012 г. на СРС. Посочено е за установено, че на ответника Р. Г. въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по НА № 26 от 25.03.2010 г., сключен със З. Ц., са прехвърлени 4/6 идеални части от процесните апартамент и гараж – 3/6 идеални части от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 идеална част останала в наследство от съпруга й.