Решение № 869 от 23.06.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Русе, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20214520105947 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ал.9 от СК.

Ищецът П. Г. П. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи.Бракът им е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.дело № 691/2017 г. по описа на РРС, като родителските права по отношение на сина им П. П. П., роден на 10.08.2015 г., били предоставени на майката.Ищецът се задължил да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.

Сочи, че след раждането на сина им, ответницата изпадала в различни емоционални състояния.Забранявала родителите на ищеца да виждат детето.Това ставало повод за конфликти в семейството.Раздялата между страните настъпила, когато синът им бил на няколко месеца.Ответницата, заедно с П., се устроила при родителите й.

Преди повече от една година бившата му съпруга останала без работа.Тогава ищецът решил, че следва да заплаща по-висока издръжка за дето си и започнал да дава по 170 лв. на месец. Отделно от това, в повечето пъти, в които П. се разболеел, го водел на лекар и заплащал всички разходи за прегледи и за лекарства.Ежемесечно му купувал дрехи, обувки и играчки.Ищецът подържал връзка с учителите от детската градина, за да може да получава достоверна информация за развитието му.Всяка година 1 водил ответницата и детето на почивка на негови разноски, защото синът им се чувства по-добре когато е в компанията на двамата си родители.

Ищецът сочи, че работил като шофьор. Повечето от курсовете му били до чужбина и продължавали около две седмици.Винаги когато се връщал, искал да вижда и да взема детето.Бившата му съпруга не отказвала да му дава П..

В началото на лятото на 2021 г. ответницата заминала да работи в гр.София и оставила детето при родителите си. За това свое решение тя не сметнала за необходимо да уведоми ищеца.Твърди, че към настоящия момент родителите на М.М. се грижат за П..

Ищецът не е съгласен синът им да се отглежда от баба и дядо, след като има родители които могат да се ангажират с него.Готов е и има желание да отглежда П..По тази причина сменил работа си и от 01.11.2021 г. е преназначен на длъжност “Диспечер“, за да може да е постоянно в България и да отглежда сина си.Твърди, че разполага със собствено жилище, в което има създадени много добри битови условия, включително е налична обзаведена детска стая.Родителите му също могат да го подпомагат в отглеждането на П..

Сочи, че между него и детето има създадена много силна емоционална връзка.Синът му се чувства добре при него и когато трябва да го върне на баба му и дядо му или на майка му, П. се натъжава и не иска да си ходи.

Намира, че детето не разбира защо трябва да живее е баба си и дядо си, а не с някой от двамата родители.Според ищеца синът им се чувства отхвърлен от него и от ответницата.В тази връзка намира, че за емоционалното и физическо израстване на П. ще е добре, той да бъде отглеждан от него.

Иска да бъде изменено предходното решение, като на него бъдат предоставени родителските права по отношение на детето и се определи местоживеенето му, а майката да поддържа режим на лични отношения със сина им, както следва:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 19,00 ч. в неделя с преспиване,

-на Коледа и Нова година-през четните години- на коледните празници 2

/от 24 декември в 10,00 часа до 28 декември в 19,00 часа с преспиване/, а през нечетните- на новогодишните празници /от 29 декември в 10,00 часа до 2 януари в 19,00 часа с преспиване/;

-на Великден - през четните години- през първите два дни /от 10,00 часа в петък до 19,00 часа в събота, с преспиване/, а през нечетните години- през другите два дни от великденските празници /от неделя в 10,00 часа до 19,00 часа в понеделник, с преспиване/;

-пролетната ваканция-през четните години- през първата половина на ваканцията /от първия ден в 10,00 часа до 19,00 часа на петия ден, с преспиване/, а през нечетните години-през втората половина на ваканцията /от шестия ден в 10,00 часа до 19,00 часа на десетия ден, с преспиване/ -20 дни през лятото /10- дни през юли и 10 дни през август/, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като ответницата бъде осъдена да заплаща за детето, чрез ищеца в качеството му на баща и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.Да се прекрати издръжката, определена по гр.дело № 691/2017 г. по описа на РРС.

Ответницата оспорва иска.Твърди, че не са налице обстоятелства, които да налагат промяна на определените от съда мерки по отношение на упражняване на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето.Признава, че в някакъв период от време е била без работа, както и че ищецът заплаща ежемесечна издръжка за сина им в размер на 170 лв.Сочи, че е давала възможност на другия родител да контактува с П. извън регламентирания режим на лични отношения, като се съобразявала с честите отсъствия в чужбина, свързани с работата му като шофьор.

Счита обаче, че тя следва да продължи да упражнява родителските права по отношение на детето.Последното е в ниска възраст, привързано е към нея и тя притежава нужните умения и качества, за да му осигури пълноценна спокойна семейна среда.Твърди,че до раздялата им с ищеца довело неговото агресивно и невъздържано отношение, често повлияно от прекомерна употреба на алкохол.

Сочи, че когато останала без работа, тя се регистрирала в Бюрото по 3 труда. За кратко й осигурили заетост като продавач-консултант.Трудовият й договор обаче отново бил прекратен. Необходимостта да си осигури постоянна работа, за да издържа себе си и детето, я принудили да замине за София при брат й.С негова помощ успяла да се реализира там.След като сключила трудов договор, намерила и подходяща квартира за нея и детето.Признава, че в този период, както и преди, е била подпомагана в отглеждането на П. от нейните родители, които живеят в гр.Русе.Ответницата преценила, че докато не се устрои, за детето ще е подобре да продължи да посещава детска градина в гр.Русе.Решението й било продиктувано допълнително от факта, че това е последната година в предучилищна група, синът им не може да отсъства и за него ще представлява сериозен стрес да променя по средата на учебната година групата, учители и приятели. След завършване на учебната година П. трябва да кандидатства за прием в училище в гр.София.

Твърди,че независимо от гореизброените обстоятелство, тя пълноценно продължава да упражнява родителските права по отношение на детето.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.

Приети за съвместно разглеждане с първоначалните претенции са насрещните искове на М. ИВ. М., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния П., срещу П. Г. П. да бъде изменено определеното с решение № 198 от 17.02.2017 г. по гр.дело № 691/2017 г. по описа на РРС местоживеене на дето, като то продължи да е при нея, но на адреса й в гр.София.Иска се и увеличение на присъдената в предходното производство издръжка от 150 лв. на 300 лв., считано от датата на предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

Твърди, че е налице изменение на обстоятелствата спрямо тези, при които е било определено местоживеенето на детето.

Към настоящия момент тя е започнала да устройва живота си в гр.София, където е намерила работа /след като е останала безработна и без средства в гр.Русе/. В гр.София е настоящият й адрес.Насрещната ищца упражнява родителските права по отношение на детето и полага преките грижи за него близо пет години.То е силно привързано към майка си и следва 4 да продължи да бъде отглеждано от нея, тъй като тя е и по-пригодният родител.

Твърди, че в гр.София за П. съществуват и по-добри възможности да продължи образованието си в избрана от родителите сфера.Насрещната ищца е осигурила отлични условия за отглеждането и възпитанието му.В апартамента, който тя обитава в гр.София, е обособена и обзаведена самостоятелна детска стая.

Сочи, че е настъпило изменение в обстоятелствата и по отношение на присъдената издръжка за малолетния.Детето е в по-висока възраст.Предстои му да започне училище през м.септември 2022 г.Увеличили са се всекидневните нужди на правоимащия от храна, облекло и други пособия.Сочи, че тя е била безработна през продължителен период от време.Доходът й понастоящем е под средния за страната.Живее на квартира и заплаща наем.За разлика от нея, насрещният ответник получава трудово възнаграждение в значително по-голям размер и живее в собствено жилище.Намира, че бащата има възможност да поеме 300 лв. от общо необходимата издръжка за сина им, която определя на 600 лв. месечно.Претендира разноски по насрещните искове.

Насрещният ответник оспорва исковете.Твърди,че майката изобщо няма намерение да вземе детето да живее с нея в гр.София, тъй като не може да се справи сама с отглеждането на П..Сочи, че настоящият адрес на бившата му съпруга е променен в хода на това дело.Намира, че промяната на местоживеенето на детето от гр.Русе в гр.София ще повлияе на емоционалното му развитие, тъй като то ще е първи клас тази година, което ще е голяма промяна в живота му.Новото местоживеене ще създаде допълнителен стрес за сина им.Твърди, че ще бъде затруднен определения режим на лични контакти между него и детето.По този начин ще се наруши съществуващата между тях емоционална връзка.

Твърди, че ответницата не упражнява професия, за която да и се предлага по-добро заплащане в София отколкото в Русе, за да оправдае заминаването й да живее в друго населено място.

Не счита, че е настъпила промяна в обстоятелството от постановяване на предходното решение по отношение на издръжката на малолетния.Твърди, че месечно дава за детето много повече от 170 лв.В хода на производството е 5 заявено съгласие за сумата от 220 лв.Претендира отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С влязло в сила Решение № 198 от 17.02.2017 г., постановено по гр.дело № 691/2017 г. по описа на РРС, бракът на страните е прекратен с развод по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на сина им П. П. П., роден на 10.08.2015 г. (л.6), били предоставени на майката и при нея, в гр.Русе, било определено местоживеенето на малолетния, за когото ищецът се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. и му бил определен режим на лични отношения с низходящия.

По делото няма спор, че след раздялата на съпрузите, ответницата и детето, към него момент на година и шест месеца, се устроили в дома на родителите на майката. Преди около две години М.И. П.а останала без работа (л.22).Същата признава, че тогава по своя инициатива бащата започнал да изпраща месечна издръжка за сина им в размер на 170 лв. (л.53-л.59).

Преди около година, след като не успяла да се реализира на трудовия пазар в гр.Русе, жената заминала да търси работа в гр.София, като преценила, че докато се устрои там, ще е по-добре детето да остане в гр.Русе при нейните родители, за да продължи да посещава детската си градина и да не променя по средата на учебната година социалното си обкръжение.

На 09.07.2021 г. майката сключила трудов договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя “Феникс Лайт“ ООД-София, начиная от 12.07.2021 г., за длъжността “Организатор работа с клиенти“ на 8часов работен ден при основно възнаграждение от 995 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа от 1,8 %. Видно от документа на л.26 и л.69, лицето получава брутна работна заплата средно в размер на 1 012,19 лв.