Решение № 15151 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15151 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110111126 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от А. А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., срещу Л. Д. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София, общ.Връбница, ж.... за топлоснабден имот: гр.София, общ.Връбница, ж.к. „Връбница-1“,...., с аб.номер 155353 , с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата общо от 3637,64 лева, от които 3265,60 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ за периода от м.05.2018г. до 30.04.2021г, ведно със законната лихва от 27.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 322,11 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 11.05.2022r., както н цена за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 42,00 лева — главница за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.05.2022r. до окончателното изплащане на вземането, и 7,93 лева мораторна лихва за периода от 31.05.2019r. до 11.05.2022г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 72.75 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 27822/2022г., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.София, общ.Връбница,.... , с аб.номер 155353, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената топлинна услуга. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се 1 начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „МХ Елвеко“ ООД/с правоприемник Далсия Елвеко ЕООД, впоследствие Далсия ООД/ съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника или сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника на срещу Л. К. , с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата общо от 3637,64 лева, от които 3265,60 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ за периода от м.05.2018г. до 30.04.2021г, ведно със законната лихва от 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 322,11 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 11.05.2022r., както н цена за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 42,00 лева — главница за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,93 лева — мораторна лихва за периода от 31.05.2019r. до 11.05.2022г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 72.75 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело№ 27822/2022г ., по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, както и да е собственик или ползвател на процесния имот.Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Оспорва, ответника да е потребител на топлинна енергия в имота, като се твърди , че няма представени никакви категорични и безспорни доказателства, ответника да е вещен ползвател на имота, и фактът, че няма доказано изцяло вещно право на процесния период и до момента, не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл. 150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение.

„Далсия“ ООД правоприемник на конституираното трето лице МХ Елвеко ООД заявява, че не оспорва така предявените искове, като намира същите за основателни и доказани.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това число, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на процесния имот, че ищецът е предоставил в процесния имот за периода, предмет на делото, топлиннa услуга, цената на която възлиза на претендираната в исковата молба сума.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже 2 погасяването на дълга.

Видно от представените по делото договор за покупко – продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 160, том пети дело № 906/2004 г. ответникът е закупил процесния имот по делото, поради което съдът намира, че е налице облигационно отношение между ответника К. и ищеца във връзка доставянето на топлинна енергия до имота.Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, какъвто е настоящия случай с оглед установеното от фактическа страна по делото. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.

В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 45 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

По силата на Договор от 23.02.2002 г. Етажна собственост е възложила на изпълнителя „МХ Елвеко “ ООД да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане консумацията на топлинна енергия.

От представения по делото Протокол, се установява, че на дата 16.02.2003 г. след проведено ОС на ЕТ от ж.к. „Връбница“ 1, ... е взето решение за сключване на договор с „МХ Елвеко “ ООД, София за извършване индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление, топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

По силата на Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на 3

„МХ Елвеко “ ООД извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр.

София.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответника Л. К. е бил собственик на процесния имот в рамките на процесния период от м.05.2018г. до м.04.2021 г. и като такъв има качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

От заключението по приетата съдебно - техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл.

150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника - да заплаща стойността на доставената топлинна услуга.

Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение през процесния период е извършвано от дружеството за дялово разпределение съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като в заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Установява се още, че процесния топломер за процесния период е преминал необходимите проверки, като при извършването им не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.