Решение № 21726 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21726 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110177657 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Р. Ц.

П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 3 255,53 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ет. 2, ап. 6, аб. № 336905, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 419,76 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 28.02.2024 г., сумата от 48,45 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,88 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16182/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 504, вх. Б, ет. 2, като 1 ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. Ц.

Пасковa, но същият касае единствено датата на провеждане на открито съдебно заседание по процесното дело, а именно да бъде след 20-ти сепември 2025 г.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.

1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде 2 посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приложения в електрофотографско копие на л. 14 - 15 по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том 2-ри, рег. № 2497, дело № 165 от 2002 година, се установява, че Р. Ц. П., ЕГН ********** е станала едноличен собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.

3

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответната страна във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищеца: ОФ от 30.06.2022 год., за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 год. – 30.04.2022 год., на стойност 1557,80 лв., със срок за плащане 14.08.2022 год.; ОФ от 30.06.2023 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2022 год. – 30.04.2023 год., на стойност 1653,68 лв. със срок за плащане 14.08.2023 год., както и справка за изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 год. до м.04.2022 год. на обща стойност 303,88 лв. (за доплащане) и справка за изравняване след издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. на обща стойност 552,15 лв. (за доплащане).

По делото е представено и съобщение за извършени операции след издаване на фактурите, при отчитане на разликата между фактурирана и реално консумирана топлинна енергия. Видно от представения на л. 27 по делото документ, салдото за главницата за топлинна енергия за процесния топлоснабден имот в размер на 3733,62 лева за периода от м.05.2021 г. до м.08.2023 г., а за исковия периода до м.04.2023 г. – съответно 1945,62 лв.

Съгласно Констативен протокол от 30.04.2022 год. и Констативен протокол от 28.05.2023 г., за обект в ж.к. „Овча Купел-1“, бл. 504, вх. 1,2 и 3, видно от които, между абонатите, които не са присъствали на редовен отчет е и Р. П., ап. 6, аб. № 336905, които два констативни протокола са подписани от представител на ЕС.

По делото е представено и известие за лиценз от дружеството топлинен счетоводител, съгласно което се утвърждава, че процесните топлинни уреди са били в изправност към момента на исковия период.

За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от ищеца общи фактури, както и справка – операции след изравняване, съобщения за които са приложени по делото, които съответстват на изравнителните сметки, издадени от третотолице помагач.

Ето защо съдът приема, че искът за главница за сумата следва да бъде уважен до размера от 2801,65 лева, като сбор от начислената от дружеството сума за процесния период, ведно с изравнителните суми, аритметично пресметнати от топлинния счетоводител касателно исковия период. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3255,53 лв. като недоказан и неоснователен, искът следва да се отхвърли.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.