Решение № 254 от 28.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Весела Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602721 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.А. У. - защитник на подс. Г. В. И. срещу Присъда рег.№ 160/11.09.2025г., постановена по НОХД № 6232 / 2023г. по описа на Пловдивски районен съд.

С горепосочения съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от и на основание чл. 54 от НК Районен съд – Пловдив го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, произнесъл се е по разноските, като е осъдил подсъдимия Г. В. И. да заплати на всеки от частните обвинители П. К. К. и М. Н. Б. сумата от по 1000 лева разноски за процесуално представителство в съдебното производство, както и да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 100 лева, направени разноски в 1 производството.

Във въззивната жалба и допълнението към нея защитата изразява недоволство срещу постановената присъда с възражения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Акцентира върху допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушено право на защита на подсъдимия и осъждане по недоказано обвинение с неясно формулирано изпълнително деяние в атакувания първоинстанционен съдебен акт, при погрешно интерпретиране на фактите и неизпълнение на задълженията по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 от НПК. Иска се от въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна присъда. Не се правят доказателствени искания, които да бъдат събрани от второстепенния съд.

Прокурорът пред въззивния съд изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт.

Жалбата се поддържа в съдебното заседание от защитата и подсъдимия с идентични доводи. Подсъдимият желае да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. В. И. преди инкриминирания период от време се запознал и започнал да поддържа добри отношения със свидетелите А.Б. и М. Б., негова съпруга. Подс.И. посещавал сем. Б. в дома им в с. **, обл.

Пловдив, където се запознал и с майката на свид. Б. - П. К..

В началото на 2019 г. подс. Г. И. разбрал за желанието им да закупят апартамент в град Пловдив. В тази връзка той им предложил да им съдейства за закупуване на имот. Разказал им, че има негов близък братовчед, който се занимава с търгове за продажби на апартаменти и може да им съдейства, ако проявяват интерес, за да вземат апартамент на добра цена. Известно време след този разговор, той говорил със свидетелката М. Б., като й казал, че на ул.

2

**“ в гр. Пловдив има апартамент около 90 квадрата, който ще се продава на търг, с който ще се занимава неговия братовчед. В подкрепа на отправеното предложение показал на телефона си снимки на помещенията на жилище, за което твърдял че е предлагания им апартамент. По отношение на цената казал, че ще струва ориентировачно около 80-86 хиляди лева. Поискал предварително превеждането на капаро, а остатъка от сумата за окончателното изплащане трябвало да се плати, когато спечелят търга. Подсъдимият И. обяснил, че продажбата няма да стане още на първия търг, а на втория или третия, но я уверил, че до два - три, максимум четири месеца ще вземат апартамента. В разговорите И. посочвал как той и братовчед му ще се погрижат те да спечелят търга, но ще трябва да се изчака 2-3 месеца.

Свидетелите К. и Б. поискали да огледат апартамента, но подс.Г. И. им обяснил, че това е невъзможно. Свидетелките желаели да се сдобият с апартамент на изгодна цена и тъй като били чували, че на търг се продават апартаменти на ниски цени, се съгласили. Когато уведомили И. за решението си той им поискал 30 000 лв. капаро, което да заплатят по банков път.

За целта подс. Г. И. трябвало да намери банкова сметка, по която да бъдат преведени парите. По това време той и свид.С.П.Ж., правили планове за закупуване на къща в с. **, обл. Стара Загора, като И. обещал, че ще осигури финансирането от неговата приятелка М. и майка й, заради което свидетелят трябвало да му осигури банкова сметка, за да не ги вземела бившата му жена.

Тогава свид. Ж. се обърнал към сестра си свид. Т. Ж.А. Същата се съгласила парите да бъдат преведени по нейната банкова сметка ****** в

„Алианц Банк България“ АД, като предоставила IBAN и другите необходими данни на брат си, а той на свой ред – на подсъдимия.

В началото на м.април 2019 г. подс. И. изпратил на свид. М. Б., данните за банковата сметка, като посочил че това е сметката на жена от кантората, която се занимавала с търга на обещания апартамент. Обяснил, че при превода на сумата от 30 000 лв., като основание, следва да се посочи, че са за „капаро“.

На 10.04.2019 г. в гр. Пловдив свидетелката П. К. от офис на Банка ДСК АД превела от личната си банкова сметка

** по банкова сметка ****** на свид.Т. П. Ж.А в „Алианц Банк България“ АД сумата от 30 000 лв. При попълването на платежното нареждане като основание свидетелката П. К. вписала: „капаро за апартамент Пловдив ул.

3

„**** “.

След като преводът бил получен успешно, свид. Ж.А изтеглила сумата от 30 000 лева, а свид.Ж. се обадил на подс. И.. Предаването на парите на подсъдимия И. се случило пред автосервиз в гр. Стара Загора. На предаването присъствали Ж., Ж.А и И..

Подс. И. продължил да поддържа приятелски отношения с Б., като посещавал дома им и продължавал да ги уверява, че ще получат апартамента и нещата се придвижват.

В края на май 2019 г. докато още посещавал дома на свид. Б. и свид. К., той им казал, че в близост до апартамента, който били капарирали, се предлагал на търг и друг апартамент, но по-голям и по-луксозен, за което К. и Б. се заинтересували. Подс. Г. И. ги уверил, че чрез търга на братовчед му те можели да получат апартамента за сумата от около 105-106 хиляди лева.

Трябвало капаро отново в размер на около 30%, а именно 33 293 лв.

И този път подс. И. потърсил свид. Ж., с молба за осигуряване на чужда банкова сметка, отново с довод заради парите за къщата в с. **. Тогава Ж. попитал жената, с която живеел съпружески - свид. М.К. /към онзи момент К./ дали могат да ползват нейната сметка. Свидетелката се съгласила и предоставила данните за притежаваната от нея банкова сметка *** в Банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Подс.И. дал банковата сметка на свид.

Б., по която тя трябвало да преведе капарото за втория апартамент в размер на 33 293 лв.

Така, на 10.06.2019 г. в гр. Пловдив свидетелката М. Б., от офис на Банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД превела от личната си банкова сметка *** по банкова сметка *** на М.Б. К. в Банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумата от 33 293 лв. с основание „капаро за апартамент Пловдив ул. „***“. След осъществения превод, подс. И. придружил свид. М.К. до клон на банката в гр. Стара Загора, където същата изтеглила парите и му ги предала.

След това пострадалите К. и Б. започнали да чакат за провеждането на търговете. Нямало никакво развитие по въпроса за покупката за нито един от двата апартамента. Постепенно подс. И. преустановил с посещенията в дома на Б. и К. и разредил комуникацията си с тях и по телефона. Измислял 4 различни оправдания, че трябва да се изчака, че е болен, че имало пандемия от КОВИД 19, че се разболял, че бил в болница, че бил в Гърция, В един момент, когато напрежението достигнало критичната си точка, Б. и К. му казали, че се отказват от сделките и искат И. да им върне парите, но той им отговорил, че те на него пари не са изпращали и окончателно спрял комуникацията с тях.

Тази фактическа обстановка е била приета и от първостепенния съд.

Районен съд – Пловдив се е позовал при постановяване на присъдата съвкупно на всички събрани пред него доказателства, които е приел, че са еднопосочни и непротиворечиви. Дал е отговор на възраженията на защитата относно фактическата установеност на стореното. Направил е коректен и задълбочен доказателствен анализ.

Правилно първият съд е кредитирал изцяло показанията на М. Б. и П. К. като непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал. Отчел е, че наложилото се приобщаване на заявеното от тях на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5, вр. с ал. 1 т. 1 и 2 от НПК касае технически уточнения по липса на спомен за дати и цифри, като така приобщените показания, те са дали в период по-близък по време до инкриминирания такъв. Закономерно е направено заключението, че от техните показания се установява авторството на деянието и активните действия на подсъдимия да ги мотивира да направят имуществените размествания.

Изложеното от пострадалите е съответно на писмените доказателства, от които се установява времето и мястото на имущественото разпореждане и вписаното в съответните документи за банковите преводи основания. От показанията на свидетелите Ж., Ж.А и К. по несъмнен начин РС е установил съпричастността на подсъдимия към набавянето на лице, различно от него, по чиято сметка да бъдат преведени и двете процесни суми, след което сумите са му били действително предадени, изводимо и от техните непротиворечиви показания по тези факти.

Обосновано е отчетено от проверявания съд, че от показанията на свид.

Б. се установява цялостното поведение на подс. И., който освен че е заблуждавал съпругата и тъщата му, демонстрирал, че работи в автосервиз, в който обаче не е имал трудови или служебни взаимоотношения и не е имал стабилен източник на доходи към инкриминирания момент.

Освен това правилно е стигнал Районният съд до извода, че единствено като защитна версия на подсъдимия е твърдението му, че друго лице е участвало в предлагането на апартаментите, за което съдебното производство е било неколкократно отлагано за осигуряване на свидетел за тези обстоятелства. Такова лице не е било открито в хода на наказателното производство. Не е установен и ЧСИ, което да е извършвало в дейността си търговете, предлагани от подсъдимия. Последният се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

5

Обосновано при постановяване на присъдата контролираният съд се е позовал и на писмените доказателства - писмо от Уникредит Булбанк с извлечение за движение по сметка на М. Н. Б. 01.04.2019 г. до 01.07.2019 г., от където се установява банков превод от сметка на частния обвинител към сметката на М. К. в размер на 33293 лв. от 10.06.2019г. с основание „капаро за апартамент улица ** 35“, писмо от Банка ДСК АД с извлечение за движение по сметка на П. К. К. 01.04.2019 г. до 01.07.2019 г., от където се установява банков превод от сметка на частния обвинител към сметката на Т. Ж.А в размер на 30000 лв. от 10.04.2019 г. с основание „капаро за апартамент улица ***“ , справка за банкови и платежни сметки и сейфове за частните обвинители, характеристична справка, справка съдимост, писмо от Райфайзенбанк за ЧСИ, на които банката има възложени за събиране вземания, уведомителни писма от различни ЧСИ, че нямат служител с имена Д. Д. /л. 149- 159 т.2 дос.пр./. От последните писмени доказателства е видно, че се касае за неиздържана теза на подсъдимия, а именно – всъщност плод на престъпния му умисъл за извличане на облага е твръдението му пред пострадалите за провеждани търгове от негов познат, който се занимавал с подобна изпълнителна дейност по публични продани на недвижими имущества за удовлетворяване на кредитори.