Решение № 214 от 12.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Враца, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420103461 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 срещу К. М. Г. с ЕГН ********** и адрес с. *****.

В същата се твърди, че на 24.05.2018 г. в близост до гр. Враца, на път II-15, на разклона за с. В., е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ** **** **, управляван от ответницата К. Г., движещ се в посока от гр. О. към гр. В., в нарушение на правилата за движение по пътищата, е предприел маневра „завой наляво“, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ** **** ** и е ударил последния автомобил, който претърпял имуществени щети. Ищецът твърди, че във връзка с гореописаното е образувана щета № 19110204/03.05.2019 г. Предвид обстоятелството, че ответницата К. Г. управлявала автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, на 14.05.2019 г. ищецът изплатил обезщетение за щетите, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, в посочения в исковата молба размер. Ищецът твърди, че на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното застрахователно обезщетение.

Въпреки отправената покана ответницата не възстановила на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение.

1

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1 232,00 леваглавница, представляваща изплатено от ищеца на трето увредено лице обезщетение по щета № 19110204/03.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-18.11.2022 г. до окончателното й изплащане, по посочена от ищеца банкова сметка с **** **** **** **** **** **** **. Претендира разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата К. М. Г. не е подала писмен отговор и не е взела становище по иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Видно от констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица (л. 5 от делото) и решение № 62 от 19.02.2019 г. по НАХ дело № 69/2019 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на 07.03.2019 г., на 24.05.2018 г. в близост до гр. В., на път II-15, на разклона за с. В., е настъпил инцидент, при който участник № 1 (лек автомобил с рег. № ВР 8971 ВТ, собственост на и управляван от ответницата К. М. Г., за който автомобил не е имало действаща полица „Гражданска отговорност“ към датата на инцидента), е отнел предимството на участник № 2 (лек автомобил с рег. № ВР 2388 СА, собственост на и управляван от Д. Х. Г.), при което са получили наранявания водача Д. Х. Г. и пътничката С.

С. М., както и участник № 2 е претърпял щети, подробно описани в преписката по застрахователна щета № 19110204/03.05.2019 г.

Установява се и от приложената на л. 7 от делото справка, че към датата на настъпване на инцидента – 24.05.2018 г., посоченият като причинител на същия лек автомобил с рег. № ВР 8971 ВТ не е имал валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“.

Във връзка с настъпилите щети по лек автомобил с рег. № ВР 2388 СА и предвид липсата на „Гражданска отговорност“ за причинилия щетите автомобил, на 30.05.2018 г. собственикът на същия Д. Х. Г. е подал до ищеца Гаранционен фонд заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

Въз основа на горепосоченото заявление е образувана щета № 19110204/03.05.2019 г. , по която застрахователят е изготвил опис на претенцията и опис-заключение (озаглавено „заключителна техническа експертиза“) с конкретно посочени по пера разходи за възстановяване на повредите по автомобила. След изготвен доклад по щетата, с платежно нареждане от 14.05.2019 г. (л. 31 от делото) е изплатено застрахователно обезщетение на лицето Д. Х. Г. в размер на 1 232,00 лв.

С регресна покана на л. 32 от делото, редовно връчена на ответницата на 18.11.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне, ищецът е претендирал да му се възстанови размера на определеното и платено застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета.

2

По делото липсват доказателства ответницата да е заплатила процесната сума.

При така установеното се налагат следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение за вреди на чуждо имущество, ако причинителят не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

На основание чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и лихви, както и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.

В настоящия случай е безспорно установено, че ответницата К. М. Г. е управлявала собствения си лек автомобил с рег. № ** **** ** , без сключена застраховка „гражданска отговорност“, която би покрила причинените от него вреди на трети лица. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Доказано е и настъпването на щети по лек автомобил с рег. № ** **** **, както и причинно-следствената връзка между щетите и противоправното поведение на ответника. Това е така, тъй като същите обстоятелства са посочени в констативния протокол за пътно-транспортно произшествие. Протоколът за пътно-транспортно произшествие съставлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила за фактите, осъществили се от или в присъствието на съответното длъжностно лице. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния касационен съд: решение № 15от 25.07.2014 г. по търг. дело № 1506/2013 г. на I-во т.о., решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. дело № 60343/2016 г. на II-ро г.о. Несъмнено установено съгласно чл.

300 от НПК от влязлото в сила решение № 62 от 19.02.2019 г. по НАХ дело № 69/2019 г. на Врачански районен съд, че ответницата противоправно и виновно е причинала процесния инцидент, при който са нанесени имуществени щети на лек автомобил с рег. № ** **** ** и тези обстоятелства не се опровергават от други представени по делото доказателства.

Видно от платежното нареждане от 14.05.2019 г. на лицето Д. Х. Г. е заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 232,00 лв.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски за заплатена държавна такса-50,00 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК съдът посочва, че плащането на сумите по това решение от ответницата на ищеца следва да се извърши по посочена от ищеца банкова сметка: **** **** **** **** **** **** **.

Воден от гореизложеното, Врачанският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането К. М. Г. с ЕГН 3

********** и адрес с. ***** да заплати на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата 1 232,00 лева-главница, представляваща изплатено от ищеца на трето увредено лице обезщетение по щета № 19110204/03.05.2019 г., ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. М. Г. с ЕГН ********** и адрес с.

****** да заплати на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата 50,00 лева-разноски за внесена държавна такса по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4